Решение № 8268 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14992/2014 г.

Решение № 8268 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14992/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. Х. срещу Решение № 136/01.08.2014 г., постановено по адм. дело № 77/2014 г. по описа на Административен съд С. З., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. З. се е развило по исковата молба на М. Х. против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са претендирани неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в З. С. З. и З. С., следствие от неизпълнението на разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/, редакция ДВ, бр. 9 от 2010 г., а именно неосигуряване в периода, посочен в исковата молба на възможност за физическа или спортна активност. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове като неоснователни при приетото, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по въведените обстоятелства от ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на законова предпоставка, а именно незаконосъобразно бездействие, което обуславя неоснователност на предявените искове. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за неоснователност на предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба, че съдът не се произнесъл по въведения с исковата молба предмет на делото. С обжалваното решение съдът е дал отговор на изведеното от ищеца искане, при преценка на изложените обстоятелства, които според ищеца го основават. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ предвижда осигуряване на условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден, извън времето определено за престой на открито само при наличие на възможност в съответното място за лишаване от свобода. Нормата не е императивна, като по делото е установено, че тази възможност, макар и не в пълния допустим от закона обем е осигурявана и в З. С. З. и в З. С., при съобразяване с наличната материална база и броя на лишените от свобода във всеки един момент. Обстоятелството, че това изпълнение е ставало едновременно, с удължаване на срока за престой на открито не основава твърдяното незаконосъобразно бездействие на администрацията, тъй като се реализира извън времето, дължимо се за престой на открито. Правилно е приета в обжалваното решение неприложимост на разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ППЗИНЗС при установеното противоречие на същата с норма от по-висок ранг, тази на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС. Погрешното изписване в решението, вместо чл. 164, ал. 1 - чл. 161, ал. 1 не рефлектира върху правилността му, както счита касационният жалбоподател, при изписване на текста на относимата разпоредба. В случая твърдяното незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в посочения от ищеца период не се установява от доказателствата по делото, което основава правилността на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на исковите претенции, при недоказване по делото на първия от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение