Решение № 105 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4837/2007 г.

Решение № 105 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4837/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Софийския градски съд от 20.03.2006 г. по гр. д. № 4119/2004, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 30.01.2004 г. по гр. д. № 8241/2002, с което е отхвърлен предявеният ревандикационен иск. Недоволен от решението е касаторът "М." А., София, който Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за недопустимост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът счита, че недопустимо въззивният съд се е произнесъл, без по делото да е конституирана като контролиращата страна министерството на регионалното развитие и благоустройството, в нарушение на съдопроизводствените правила е отхвърлил иск по непредявено възражение от ответника, че имотът не е включен в капитала на дружеството и не е обсъдил отразяването в алонжа към акта за държавна собственост, че по силата на приватизационния договор имотът е станал собственост на дружеството (включен е към неговите активи и е оценен) и по тази причина е деактуван; и в нарушение на материалния закон е приел, че съставеният след сключването на приватизационния договор акт за държавна собственост е породил действие. Ответникът по жалбата Т. по х. т., София я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че имотът му е предоставен от държавата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като провери служебно допустимостта на обжалваното решение го намира допустимо. Предмет на делото е правото на собственост върху имот, който ищецът твърди, че негова, т. е. собственост на частно лице, а ответникът - че е публична държавна собственост. МРРБ не е конституирано като контролираща страна по делото, но с това правата на ищеца не са накърнени, тъй като неговата защита е облекчена, а не е затруднена. Като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, съдът я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот, държавен съгласно акт за държавна собственост от 1952 г., е предоставен със заповед на министъра на горите и околната среда през 1974 г. на ответника С по машиностроене (сега Т. по х. техника) - в системата на министерство на просветата. Дружеството-ищец е приватизирано чрез продажбата на 67% от акциите му през 1996 г., поради което имотът е деактуван през 2000 г. и това е отбелязано в акта за държавна собственост. Междувременно през 1997 г. на основание заповедта на министъра на горите и околната среда от 1974 г. е съставен акт за публична държавна собственост. Ревандикационният иск е отхвърлен, тъй като имотът не включен в баланса на дружеството и не е оценен по ПМС 179/91. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че по същество правилно въззивният съд е приел, че ищецът не е собственик на процесния имот. Дали имотът е включен в баланса му, или не е включен в него, е без правно значение, тъй като през 1974 г. имотът е предоставен по надлежния ред на ответника - учебно заведение в системата на министерство на просветата и след това с акт на надлежен държавен орган имотът не е предоставен другиму. Продажбата на акциите на дружеството ищец през 1996 г. не поражда никакво действие върху собствеността на имота, тъй като по това време имотът не е бил предоставен за стопанисване на това дружество или на негов праводател. Действително по силата на ЗРП от 1985 г. целият квартал е бил отреден "за комбинат за х. техника", но това отреждане е основание за последващо предоставяне на имота на инвеститора по новото предназначение, каквото предоставяне не е извършено. С влизането в сила на Закона за държавната собственост процесният имот става публична държавна собственост съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 и никакви актове на разпореждане по реда на този закон не са извършвани. Без правно значение е деактуването на имота от областния управител през 2000 г., тъй като с такъв акт не може да бъде засегнато правото на собственост. Видно от изложеното обжалваното решение е допустимо и е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касацията не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение