Решение № 460 от 2.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1424/2014 г.

Решение № 460 от 2.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1424/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 1061/13 г. Районният съд-гр. Горна Оряховица оправдал подсъдимите С. Й. М. и С. Г. Д. по предявеното им обвинение по чл. 194, ал. 3, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, като на основание чл. 424, ал. 5 НК постановил след влизане в сила на присъдата, делото да се изпрати на Началника та РУП-гр. Горна Оряховица за налагане на административно наказание по реда на чл. 218б НК. По внохд № 171/14 г., образувано по протест на прокурора, Окръжният съд-гр. Велико Търново отменил присъдата на ГОРС в частта, с която подсъдимите са признати за невиновни, както и в частта, с която е постановено разноските по делото да останат за сметка на държавата, като вместо това на 04.07.2014 г. постановил нова присъда под № 116. С последната ВТОС признал подсъдимите за виновни в извършване на престъпление по 194, ал. 3, във връзка с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК, като на основание чл. 218б, ал. 1 НК не им наложил наказания, но им възложил разноските по делото. В останалата част присъдата е потвърдена (чл. 424, ал. 5 НК). Срещу въззивния съдебен акт е постъпила касационна жалба от подс. М., подадена чрез нейния служебен защитник, с която се възразява, че ВТОС е нарушил закона. Пред ВКС подсъдимата и защитата й, редовно призовани, не се явяват. Последната е представила писмена защита. Изложените в последната съображения указват, че касационната жалба се поддържа с искане за прекратяване на наказателното производство. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата е недопустима, но е основателна, тъй като е допуснато нарушение на закона. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е допустима, щом се оспорва акт от кръга по чл. 346, т. 2 НПК, а разгледана по същество е основателна. Намесата на въззивния съд е в нарушение на закона. При наличието на всички предпоставки на ал. 1 и отсъствието на забраните по ал. 2 на чл. 218б НК, деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение, за което се прилагат разпоредбите на ЗАНН (чл. 424, ал. 1 НК), и то се наказва с глоба, налагана по административен ред, от органа по чл. 424, ал. 5 НК, тъй като нарушението е констатирано от органите на МВР. Прокурорът не е имал основание да осъществи правомощията си по чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, доколкото до приключване на досъдебното производство предметът на престъплението не е бил възстановен/заместен, нито са били изяснени пречките по чл. 218б, ал. 2, т. 2 НК, които обстоятелства обаче, са установени надлежно до приключване на съдебното следствие пред ГОРС. Поради това и правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимите за невиновни в извършване на престъпление, тъй като деянието, инкриминирано с обвинителния акт, не съставлява такова, а административно нарушение. Изложеното предопределя осъществяване на правомощията по чл. 354, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, в това число и спрямо необжалвалата подсъдима С. Д. - чл. 347, ал. 2 НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение