Решение № 672 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6312/2013 г.

Решение № 672 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6312/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Перник, гр. Перник, пл. "Св. Иван Рилски" № 1, срещу решение № 86 от 15.04.2013 г. на Административен съд, гр. Перник, постановено по административно дело № 45/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил Решение № 369, взето по протокол № 1 от 10.01.2013 г. на Общински съвет - Перник.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Сочи, че ако касационната инстанция прецени, че не е спазена процедурата по призоваване на всички заинтересовани страни по делото следва да обезсили обжалваното съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Сочи също, че съдът се произнесъл по точка 2 от решение № 356, взето по протокол № 20 от 19.12.2012 г., което не било предмет на оспорване, поради което в тази част съдебното решение следва да се обезсили. Счита, че съдът неправилно приел, че оспореният акт е общ административен. Не отчел, че решението представлява съвкупност от решения, всяко от които носи белезите на индивидуален административен акт, тъй като адресатите на акта са индивидуализирани и конкретно посочени. Като не определил правилно характера на акта съдът изложил несъответни на правния статут на оспореното решение доводи. Счита, че като постановено в нарушение на административнопроцесуални норми съдебното решение следва да се обезсили.

Сочи, че чл. 8, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) дава право на общинския съвет да освободи от заплащане на такса за битови отпадъци отделни категории лица. С оспореното решение общинският съвет направил точно това, като освободените лица са определяеми и известни и ако съдът бе изпълнил задължението си да укаже необходимостта от ангажиране на доказателства, кметът на общината е можел да представи списък на освободените. Като не сторил това съдът постановил решение при съществени процесуални нарушения.

Неправилно счита приетото от съда, че оспореното решение е незаконосъобразно поради липса на разписан ред, по който общинският съвет може да освобождава от заплащане на определен вид такси. Тълкуването на чл. 8, ал. 6 и на чл. 9 ЗМДТ, дадено от съда, счита за ограничително. Общинският съвет е упражнил волята си за социална политика, насочена към освобождаване от такса на определените лица. Доводите за тежкото им финансово състояние не са били оспорени и не е било необходимо събирането на допълнителни доказателства. Сочи, че неуреждането от общинската наредба на реда и начина за освобождаване от заплащане на такси, не преклудира правото му да се произнесе. Излага подробно разбирането си за чл. 8, ал. 5 и 6 ЗМДТ, като счита за неправилна приетата от съда неотносимост на чл. 8, ал. 6 ЗМДТ към оспореното решение.

Счита, че съдът се произнесъл по въпроси, които не подлежат на съдебен контрол, и при липса на пряк правен интерес от оспорване от страна на кмета, както и че мотивирал решението си по целесъобразност. Оспореното решение не засята непосредствено права, свободи или законни интереси на кмета на общината, поради което за него не е налице правен интерес от оспорване. Съгласно чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във вр. с чл. 120 от Конституцията всички заинтересовани страни могат да оспорят административния акт, като съдът разполага с компетентност да се произнесе само по неговата законосъобразност. Оспореното решение е взето при спазване на производствените правила - редовно свикана сесия, поименно гласуване, необходим кворум.

Моли съда да отмени обжалваното решение и остави в сила Решение № 369 на Общински съвет - Перник. Представя списък на училищата, детските градини и обслужващите звена на територията на Община - Перник. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Марияна Ефтимова, Адвокатска колегия, гр. Перник.

Ответникът по касационната жалба - кметът на Община - Перник, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът неправилно приел, че Решение № 369 е общ административен акт. В решението са посочени лицата, за които се създават права, като те не са неопределени. Общинският съвет упражнил предоставеното му от чл. 8, ал. 6 ЗМДТ правомощие да освобождава определени категории лица от заплащане на отделни такси по ред, определен в наредбата по чл. 9 ЗМДТ. При липса на изрична процедура в наредбата са приложими общите административнопроизводствени правила. Липсата на разписана процедура не може да игнорира правомощието на общинския съвет. От приложените по делото доказателства е видно, че са били налице материалноправните предпоставки за приемане на решението на общинския съвет, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото съответства на целта на закона, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а жалбата срещу него - отхвърлена.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 3.12.2012 г. Общински съвет - Перник бил сезиран от Съюза на работодателите в системата на образованието с искане, поради недоброто финансово състояние на училищата и детските градини (невъзможност да правят социални плащания, задължения за горива и др., липса на средства по делегираните бюджети за такса битови отпадъци) училищата и детските градини да бъдат освободени от заплащане на такса за битови отпадъци за 2012 г.

1. Предложението било разгледано от четири постоянни комисии на общинския съвет - "Бюджет, финанси и европроекти", "Образование, наука, култура и вероизповедания", "Екология, земеделие и гори", "Общинска собственост, концесии, приватизация и следприватизационен контрол". И четирите комисии дали положително становище като две определили 50%, а две - 100% освобождаване.

1. На 19.12.2012 г., на редовно свикана сесия, общинският съвет, след проведено обсъждане, при наличие на кворум - от 41 общински съветници присъствали 31, и поименно гласуване, приел с 27 гласа "за", 0 - "против" и 4 "въздържал се" Решение № 356 по протокол № 20. С точка 1 общинският съвет освободил от заплащане на такса за битови отпадъци общинските и държавните училища, детски градини и обслужващите звена в системата на народната просвета на територията на община Перник за 2012 г. С точка 2 възложил на кмета на общината в срок до 31.03.2013 г. да предприеме необходимите фактически и правни действия за сключване на договори за управление с всяко учебно заведение, на което е предоставен за управление имот, публична общинска собственост, който не се използва със стопанска цел и е свързан само с пряката им дейност за образование.

1. На 3.01.2013 г., кметът на община Перник, на основание чл. 45, ал. 5 ЗМСМА, върнал решението за ново обсъждане с мотива, че е незаконосъобразно.

1. Предложението на кмета било разгледано от постоянните комисии на общинския съвет - "Бюджет, финанси и европроекти" и "Екология, земеделие и гори", които взели решение общинският съвет да потвърди решението си.

1. На 10.01.2013 г., на редовно свикана сесия, общинският съвет обсъдил предложението на кмета и при наличие на кворум - присъствали 38 общински съветници, взел с 27 гласа "за" и 11 - "въздържал се" решение № 369 по протокол № 1, с което приел "повторно Решение № 356".

1. Решение № 369 било оспорено от кмета на общината пред съда.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е общ административен акт - има еднократно действие и с него се създават задължения, които непосредствено засягат права и законни интереси на неопределен брой лица. Приел, че не е установено колко са общинските и държавните училища, колко са детските градини, а "обслужващи звена в системата на народната просвета" е понятие, което не дава индивидуализация на субектите. Приел, че в компетентността на общинския съвет е да приеме изменение на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Перник (Наредбата), ако въпросът е от глобално значение, а не да приема решения по въпроси, за които местната наредба не е предвидила възможност за изрично освобождаване на такива обществени институции от заплащане на такса за битови отпадъци. Приел, че органът не е спазил предвидения в глава десета, раздел втори на Административнопроцесуалния кодекс ред за приемане на общ административен акт, в т. ч. чл. 66, 68, 69, 71 и 72. Приел, че общинският съвет допуснал и процесуално нарушение като с общ административен акт задължил кмета на общината да сключи договори за управление. Приел, че ако е била изпълнена процедурата по приемане на общ административен акт, няма пречка, с отделно решение, да се задължи кмета да сключи тези договори. Приел, че посочените нарушения не били санирани от обстоятелството, че по време на обсъжданията на проведената на 19.12.2012 г. сесия на общинския съвет са намесвани "интересите на децата", тъй като никой от общинските съветници не поставил въпроса дали освобождаването не следва да се реши с изменение на местната наредба.

Приел, че подобни еднократни решения поставят в неравностойно положение различни правни субекти, ползващи имоти публична държавна или общинска собственост. Приел, че в чл. 8, ал. 1 Наредбата е посочено, че общинският съвет може да освобождава граждани, а посочените обществени институции не се субсумират в понятието "категория граждани". Приел, че процесното решение, както е прието - по време и форма, противоречи с норми и стойности определящи изпълнението на общинския бюджет. Приел, че с решението органът надхвърлил оперативната си самостоятелност, тъй като не са приети към определения в наредбата времеви момент. Приел, че посоченото в решението правно основание - чл. 8, ал. 6 ЗМДТ, е неотносимо. Тази разпоредба е пряко относима към чл. 9 ЗМДТ, а той не е спазен при вземане на решението. При приемане на решението общинският съвет допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила изразяващо се в неупражняване на служебното начало в административния процес като не изпълнил задължението си по чл. 36 АПК и не събрал доказателства дали финансовото състояние на посочените институции е недобро, каква е връзката му със социалните плащания, какви са задължения за плащане на такса за битови отпадъци към общината, при положение, че финансирането също е от общинския бюджет. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на обжалваното Решение № 369 на общинския съвет и го отменил.

Крайният извод на съда е правилен.

Правните изводи на съда следва да бъдат групирани в две групи с оглед на правните последици, които предпоставят досежно оспорения акт.

От една страна съдът приел, че: в компетентността на общинския съвет е да приеме изменение на наредбата по чл. 9 ЗМДТ, а не да приема решения по въпроси, за които местната наредба не е предвидила възможност за изрично освобождаване на обществени институции от заплащане на такса за битови отпадъци; визираната в чл. 8, ал. 2 Наредбата категория граждани не включва обществените институции, предмет на Решение № 369; органът излязъл извън рамките на оперативната си самостоятелност като приел решението по време, което противоречи с норми, определящи изпълнението на общинския бюджет. Тези правни изводи би следвало да обосноват нищожност на оспореното решение на общинския съвет, тъй като органът се произнесъл, без да има компетентност за това. Съдът не е приел, че актът е нищожен.

От друга страна, съдът приел, че акта е общ административен и е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - не е спазено производството по чл. 65 и сл. АПК, нарушен е чл. 35 АПК, с общ административен акт е задължен кметът на общината да сключи договор за управление; нарушенията не са санирани с обсъжданията по време на сесията на общинския съвет;

Приел също, че правното основание на което е прието решението - чл. 8, ал. 6 ЗМДТ е неотносимо, което обосновава извод за материална незаконосъобразност на акта.

При така установените по делото факти, мотиви на съдебното решение и доводите на касатора в подкрепа на твърдяните отменителни основания спорът по делото е досежно компетентността на органа, характера на оспореното решение на общинския съвет и спазването на процедурата по неговото издаване.

По материалната компетентността на органа:

Освобождаването от заплащане на дължима такса означава, че съответното лице е ползвател на услугата, но за него е налице юридически факт, който поражда субективно право да не изпълни задължението си за плащането й, без от това да последват негативните последици, предвидени в закона. Съгласно чл. 8, ал. 6 ЗМДТ общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделени видове такси. Овластяването на общинския съвет с това право е в съответствие със същността на общинския съвет като орган на местното самоуправление - избран пряко от населението, чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗМСМА, и компетентен да определя политиката на общината по самостоятелното осъществяване на всички въпроси от местно значение, които законодателят е предоставил в компетентността на общините, в т. ч. местните финанси и образованието.

Законодателят не е определил критерии, при които общинският съвет може да освободи съответното лице, което по принцип дължи такса, в т. ч. и такса битови отпадъци, от нейното заплащане. Това означава, че въпросът е предоставен изцяло в дискрецията на органа. Така формулирана компетентността на общинския съвет е пряко проявление на местното самоуправление, на неговата автономност. Дали и при какви условия съответният общински съвет ще освободи дадени лица от заплащане на таксата е пряка проява на провежданата от него политика. Единственото изискване, което законодателят е поставил, е освобождаването да става за категории лица. Това законодателно изискване обективира и гарантира конституционния принцип за равенство - чл. 6 и 19, ал. 2 от Конституцията.

В чл. 8, ал. 6 ЗМДТ законодателят е посочил, че редът, по който общинският съвет може да освобождава от заплащане на такса за битови отпадъци, се определя в наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Безспорно е от доказателствата по делото, че Общинският съвет - Перник, към датата на вземане на процесното решение, не е регламентирал в наредбата по чл. 9 ЗМДТ, специален ред за вземане на решение за освобождаване от заплащане на такса. В наредбата е посочено - чл. 8, ал. 1, че общинският съвет може да освобождава отделни категории граждани изцяло или частично от заплащане на отделни такси. Видно е, че в подзаконовия нормативен акт общинският съвет е посочил само една от възможните, визираните в чл. 8, ал. 6 ЗМДТ категория лица - гражданите, и не е посочил другите задължени за такса битови отпадъци лица по смисъла на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ, в т. ч. и лица по чл. 11, ал. 4 ЗМДТ, на които е предоставен за управление имот публична или частна общинска собственост.

Съдът приел, че това нормативно решение изключва възможността други категории лица, извън гражданите, да могат да бъдат освобождавани от заплащане на такса за битови отпадъци. Този извод е неправилен. Правомощието да освобождава от заплащане на такса общинският съвет е получил от законодателя. Той е този, който може да овласти или да отнеме властта на един орган да освобождава от заплащането на такса, определена в закон. Самият орган ще прецени, тъй като правомощието му е предоставено при условията на дискреция, дали да го упражни или не, но от факта, че в наредбата общинският съвет е посочил само гражданите като лица, които може да освободи, не следва, че той не може да приеме решение и по отношение на други лица, които са обособени в категория. Собственото му решение - обективирано в наредбата, не го лишава от компетентност. Не чл. 8, ал. 1 Наредбата, а чл. 8, ал. 6 ЗМДТ създава компетентността му. Наредбата може да създаде само реда за упражняване на правомощието, а липсата на специален ред не може да доведе до погасяване на компетентност, а до приложение на общия ред, по който общинският съвет приема актовете си.

Законодателят не е регламентирал, че в наредбата по чл. 9 ЗМДТ общинският съвет трябва да определи категориите лица, които счита за необходимо да освободи от заплащане на такса за битови отпадъци. Предоставил е на общинския съвет да прецени дали да го включи в наредбата или да го постанови като самостоятелен акт, тъй като решението за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци би могло да бъде с многократно действие - ако се приеме освобождаване за периода на действие на нормативния акт, но би могло да бъде и с еднократно действие - ако се приеме освобождаване за една календарна година, тъй като таксата, съобразно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, се определя в годишен размер. Въпрос на преценка на общинския съвет.

С оглед на изложеното факта, че в наредбата на общината не фигурира друга категория задължени за такса битови отпадъци лица освен гражданите не води до извода за липса на материална компетентност на общинския съвет да освобождава от заплащането на таксата лица, различни от гражданите.

По характера на акта:

Съдът приел, че оспорения акт е общ административен. Този негов извод е правилен. Той следва от самата компетентност на органа - да освобождава не отделни лица, т. е. отделни правни субекти, а да освобождава категория лица. Законодателят не е дал определение на употребеното понятие "категория", поради което и с оглед на чл. 36, ал. 1 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове смисъла му трябва да бъде в съответствие с общоупотребимия български език. Категория, в контекста на предмета на делото, означава група задължени за такса битови отпадъци лица, обединени от общи характеристики. Щом са група лица и щом законодателят позволява тяхното освобождаване само като група, на база на общите им характеристики, то следва, че тогава, когато не е инкорпориран в наредбата по чл. 9 ЗМДТ и следователно ще има съдържанието на правило с многократно правно действие, актът на общинския съвет ще бъде общ административен акт. Той няма да бъде обединен в един акт множество индивидуални актове, както твърди касаторът.

Факта, че в категорията фактически могат да бъдат един или няколко, определяеми правни субекта, не води до промяна на вида на акта, тъй като се освобождава не конкретен, предварително определен правен субект, а всеки правен субект, който е носител на характеристиките, специфични за освободената категория лица. Правният субект с присъщите на освободената категория характеристики може да съществува към датата на вземане на решението на общинския съвет, но може да е станал задължено за таксата лице и в рамките на календарната година, след вземане на решението. Ако се приеме, че акта, с който общинският съвет освобождава определена категория лица от заплащането на дължимата такса, е съвкупност от индивидуални административни актове, това би означавало, че решението няма да е приложимо за лица, които в хода на календарната година са придобили качеството на задължени за таксата и са с характеристиките на освободената категория. Тоест, по логиката на касатора, ако общински съвет Перник е освободил от такса битови отпадъци всички общински училища и в хода на календарната година бъде създадено ново общинско училище, то не би следвало да бъде освободено, тъй като решението за освобождаване е съвкупност от индивидуални решения за освобождаване и новото училище не фигурира в него. Едва ли касаторът би твърдял, че актът му е съвкупност от индивидуални актове, ако реши да освободи от заплащане на такса битови отпадъци всички задължени физически лица, които например са придобили право на пенсия. А това също е категория лица. Видно е, че целта на законодателя не е да освобождава индивидуално задължени лица. Ако целта беше да се освобождават отделни правни субекти, законът не би съдържал изискването за категория. Целта на законодателя е чрез това правомощие общинският съвет да може да осъществява съответната политика в рамките на общината при спазване на принципа на равно третиране.

С оглед на изложеното съдът правилно определил вида на акта като общ административен.

По допуснатите от органа съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

Като определил правилно вида на акта съдът направил и правилен извод за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Органът въобще не провел производството по глава десета, раздел втори "Общи административни актове". Не е извършено уведомяване за предстоящото издаване на акта съгласно чл. 66 АПК, не е извършено публично оповестяване на формите на участие на заинтересованите лица съгласно чл. 69 АПК, не е извършено и съобщаване на акта съгласно чл. 72 АПК.

Съдът приел, че органът нарушил и чл. 36 във вр. с чл. 74 АПК, тъй като по преписката няма доказателства за финансовото състояние на държавните и общинските училища, детски градини и обслужващите звена в системата на народната просвета на територията на община Перник, както и за въздействието, което решение би имало върху приетия от самия общински съвет общински бюджет. Безспорно е, че всеки административен акт трябва да има мотиви - фактически основания за неговото издаване, но актът, с който общинският съвет освобождава определена категория лица от заплащане на такса за битови отпадъци е акт, мотивиран изцяло от преценката на общинския съвет за политиката, която води. Възможно е общинските училища да са в добро финансово състояние и общинският съвет пак да вземе решение за тяхното освобождаване. Тоест, не финансовото състояние на училищата прави акта законосъобразен, а освобождаването на категория лица и спазването на законово установената форма и процедура за издаването му. Съдът не може да проверява и отражението, което решението на общинския съвет би имало върху общинския бюджет. Общинският съвет е този, който решава колко и какви ще бъдат приходите в общинския бюджет и когато взема решение за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци, той би следвало да е наясно с отражението, което решението му ще има в приходната част на бюджета на общината. Това въздействие обаче не е фактическо основание за вземане на решението за освобождаване, което прави акта законосъобразен, а целесъобразен, поради което и съдът не може да го обсъжда. Видно от изложеното мотивите на съда за допуснато нарушение на чл. 36 във вр. с чл. 74 АПК са неправилни.

Ако обаче органът бе спазил процедурата по уведомяване на предстоящото издаване на общия административен акт той би могъл да има мнения, предложения и възражения на заинтересованите граждани и техните организации и тогава, в съответствие с чл. 71 АПК, след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, би постановил един законосъобразен акт. Като не е сторил това органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като става въпрос за правила, които са гаранция за законосъобразност на акта.

Съдът приел, че оспореният акт е приет по време, което противоречи с норми и стойности определящи изпълнението на общинския бюджет, което представлява съществено нарушение на производствените правила. Съдът е имал предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2 Наредбата, съгласно която конкретният размер на облекченията се определят ежегодно с приемането на бюджета на общината. Така формулирана разпоредбата представлява елемент на реда за вземане на решението за освобождаване. В случая решението на общинския съвет за освобождаване на процесната категория задължени лица от заплащане на таксата е взето на 10.01.2013 г. за задължения, дължими през 2012 г. Съгласно чл. 18, ал. 1 Наредбата таксата се заплаща на две равни вноски до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължима. Следователно решението на общинския съвет е взето не преди, а след изтичане на срока за плащане на дължимото задължение. Съгласно чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ установяването и събирането на местните такси става по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 107, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 9б ЗМДТ, когато размерът на таксата се определя въз основа на декларация, както е при таксата за битови отпадъци, тъй като съобщението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ няма белезите на акт, който определя задължението, а само уведомява лицето за неговия размер и сроковете за внасяне, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. С оглед на чл. 9 ЗМДТ - в срока определен в наредбата.

Видно от изложеното към датата на вземане на решението за освобождаване за лицата, включени в решението на общинския съвет, задълженията за такса битови отпадъци валидно са били възникнали и общинският съвет не би могъл да ги освободи от заплащане. Освобождаването е юридически факт, който прави невъзможно пораждането на фактическия състав на правната норма, която съдържа задължението за такса битови отпадъци. В случая фактическият състав се е осъществил, задължението е възникнало и е подлежало на принудително събиране след 30 юни и съответно след 30 октомври. Тогава, когато задължението е възникнало не може да има освобождаване, а опрощаване. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК задълженията за такса битови отпадъци са публични държавни вземания. Компетентност да опрощава държавни вземания има само президента - чл. 98, т. 12 от Конституцията, като опрощаването винаги е индивидуално, а не по категория лица.

Следователно, както обосновано приел съдът, общинският съвет е постановил акта си в нарушение на чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 Наредбата. Следва да се посочи, че визираните в разпоредбите срокове съдържат достатъчно индиции, за да бъдат разгледани не са само като процесуално правило, както приел съдът, а и като норма, която определя времевата компетентност на общинския съвет, в рамките на която той може да упражни материалната си компетентност. Обсъждането обаче на евентуалната нищожност на оспореното решение на общинския съвет би довело до влошаване на положението на касатора, поради което касационният съд не следва да се произнася досежно нея.

Касаторът твърди, че оспореното решение е недопустимо поради липса на правен интерес от оспорването у кмета на общината, тъй като обуславя допустимостта на съдебното решение. Самият касатор не оспорва, че съгласно чл. 45, ал. 5 ЗМСМА кметът на общината има право да оспорва пред съда актове на общинския съвет, но твърди, че нямал личен, пряк, правен интерес от оспорване. Правото на кмета на общината да оспорва акта на общинския съвет е отклонение от принципа на чл. 147, ал. 1 АПК. Кметът на общината, като орган на изпълнителна власт на общината, е орган, който не може да има личен, пряк и правен интерес от оспорване, защото той няма субективни права, свободи и законни интереси, а правомощия. Законодателят е преценил, че за целите на контрола между органите на местната власт и за ефективното изпълнение на предоставените на тези органи функции е необходимо да допусне съдебен контрол на актовете на общинския съвет от друг държавен орган - кмета. Интересът от оспорването в случая е презумиран от законодателя и не подлежи на доказване като предпоставка за допустимост на оспорването. Видно и доводът на касатора за недопустимост на съдебното производство поради липса на право на оспорване е неоснователен.

Неоснователни са и доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първо, съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Неуказването, че за неотносими по делото факти не се сочат доказателства, не е нарушение. И второ, дори и съдът да е допуснал нарушение на производствените правила, то не прави съдебното решение недопустимо, а неправилно.

Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно определил вида на акта и като краен резултат направил правилен извод за неговата незаконосъобразност. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд