Решение № 9129 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13915/2019 г.

Решение № 9129 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13915/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Пазарджик против Решение № 393/14.06.2019 г. постановено по адм. д. № 492/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба са развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно е приел че решението на КЗЗ при МЗХГ не е влязло в сила към момента на издаване на оспорената заповед. На второ място се сочи, че процесната заповед е издадена в пълно съответствие с ОУП на гр. Пазарджик. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови ново с което жалбата срещу заповедта на Кмета на Община Пазарджик да се отхвърли. Претендират се съдебни разноски В с. з. касаторът не се представлява. Чрез процесуалният си представител е депозирал писмено становище в което поддържа касационната жалба. Ответниците А. Минев и Е. Валтер, чрез процесуалните си представители представят писмени отговори по касационната жалба, с които оспорват изцяло основателността на същата. Първият от посочените ответници претендира съдебни разноски. Останалите ответници редовно призовани не се представляват и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, в настоящия си състав счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е оспорена Заповед № 32/22.03.2018 г. издадена от Кмета на Община Пазарджик, в частта в която на осн. чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ и Решение VIII от Протокол № 10/19.10.2017 г. на ЕСУТ гр. Пазарджик и Решение № 90/27.04.2016 г. взето по Протокол № 5 на Общински съвет-Пазарджик е одобрен проект за изменение на ПУП-ПЗР ведно с ВиК и Ел. схеми за ПИ 55155.13.61 в местността "Чукур савак" по КККР на землището на гр. Пазарджик, като за имота се обособява ново УПИ II с отреждане за "Гробищен парк". След анализ на доказателствата по делото, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, но при съществено нарушение на административно производствените правила, а именно внасяне и разглеждане на проекта за ПУП по реда на ЗУТ, без да е налице влязло в сила решението на комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ и проведена процедура по промяна предназначението на земеделската земя и в нарушение на правилото на чл. 24, ал. 1 от същия закон. Приел е, че посоченото в заповедта материалноправно основание не съответства на установената фактическа обстановка. С тези мотиви заповедта на Кмета на Община Пазарджик е отменена в обжалваната й част, като незаконосъобразна. Решението е валидно като постановено от правораздавателен орган в рамките на законовата му компетентност, допустимо като постановено по допустима жалба подадена от лице с правен интерес, в законовия срок и правилно, макар и не по всички изложени в него аргументи. Правилен е извода на съда, че от събраните доказателства, включително допусната и приета съдебно-техническа експертиза се установява, че новообразувания УПИ II за "гробищен парк" е отреден за неурегулиран до сега поземлен имот, находящ се извън урбанизираната територия, представляващ земеделска земя, по начин на трайно ползване –нива, четвърта категория, неполивна. Следователно предмет на плана, одобрен с процесната заповед е неурегулиран поземлен имот, като целта в процесния случай е определяне на необходими площи за изграждане на обекти на социалната инфраструктура-публична собственост/гробищен парк /. Поради това и с Решение № 90/27.04.2016 год, взето по Протокол № 5 Общински съвет-Пазарджик на осн. чл. 124а ал. 1, чл. 9, ал. 2, чл. 109, ал. 1, т. 3 ЗУТ е разрешил изработването на проект за ПУП-ПЗР за шест поземлени имота, един от които е ПИ 55155.13.61, находящи се в "Чукур савак" по КККР на землището на гр. Пазарджик, като се обособяват два нови урегулирани поземлени имота за разширяване на съществуващия гробищен парк. Това разрешение представлява първи етап от единното производство по издаване на заповед по чл. 129, ал. 2 ЗУТ. То е и посочено като основание за издаването на обжалвания административен акт. Това разрешение предхожда процедурата по одобряване на внесения проект на ПУП. Съгласно чл. 124а ал. 7 от ЗУТ разрешението по ал. 1 определя обхватът, целите и задачите на проекта, вида на ПУП, както и начинът на урегулиране на поземлените имоти. При това положение актът с който се одобрява проекта за ПУП, съставляващ втори завършващ производството етап, следва да съответства на заложените показатели и основания.. В случая видно от оспорената заповед на Кмета на Община Пазарджик като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ, а в разпоредителната част се одобрява "проект за изменение на ПУП". Сочените като правно основание за издаване на заповедта норми касаят производство по изменение на влязъл в сила ПУП. Това производство е различно от производството по одобряване на ПУП. То предполага наличието на действаща регулация, която може да се измени само на основанията посочени в чл. 134 ЗУТ. В настоящия случай както се посочи, са налице предпоставките за одобряване на първа регулация, тъй като към момента е липсвала такава. Само на това основание, като издадена в противоречие със закона, оспорената заповед е незаконосъобразна, както правилно е приел първоинстанционният съд. Направените в касационната жалба възражения за съответствието на одобрения ПУП с ОУП на гр. Пазарджик е неотносимо към правния спор, с оглед основанието за незаконосъобразност на заповедта. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените норми при издаването на заповедта на Кмета на Община Пазарджик, поради липсата на влязъл в сила акт на комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ. Съобразявайки, че предмет на ПУП-ПЗР е земеделски имот-нива, съдът е направил анализ на нормите на ЗОЗЗ касаещи процедурата по промяна предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, но е извел неправилен правен извод. По делото е представено Решение № КЗЗ-13/15.08.2017 г. на Комисията за земеделски земи при МЗХГ, видно от което на осн. чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 19 от ЗОЗЗ е утвърдена площадка за проектиране за изграждане на обект "Разширение на гробищен парк" в землището на гр. Пазарджик, в шест поземлени имота, един от които е процесния ПИ с идентификатор 55155.13.61. По делото няма данни, а и твърдения това решение да е обжалвано, поради което неправилно съдът е приел че същото не е влязло в сила. Настоящата инстанция не споделя и становището на първоинстанционния съд, че не е спазена процедурата по ЗОЗЗ и по-конкретно, че решението на промяна на земеделската земя за неземеделски нужди следва да предхожда заповедта по одобряване на ПУП. Със ЗОЗЗ са предвидени специални изисквания по отношение на изработването на ПУП за земеделски земи, съгласно които преди одобряването на ПУП кмета на общината изисква решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна предназначението на земеделската земя и утвърждаване на необходимата площадка за обекта, който ще бъде построен върху земеделската земя /чл. 24 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗОЗЗ/. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗОЗЗ след съобщаването на решението за утвърждаване на окончателна площадка или трасе собственикът на земята или инвеститора на обекта внася подробния устройствен план за определената площадка или парцеларен план за определяне на трасе за одобряване при условията и по реда на ЗУТ, с който се доказва конкретния размер и границите на необходимата земеделска земя. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че при наличието на влязъл в сила ПУП, собственикът на земята или инвеститорът на обекта или лицето, което има право да строи в чужд имот предлага промяна на предназначението на необходимата земеделска земя за неземеделски нужди, като комисията по чл. 17, ал. 1 в 30-дневен срок постановява решение за промяна предназначението на земеделските земи. Следователно решението за промяна на предназначението на земеделската земя следва процедурата по одобряване на ПУП и трябва да се издаде след влизането му в сила. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗУТ. За одобряването на ПУП е необходимо само решението за утвърждаване на площадката по чл. 22 ЗОЗЗ, каквото в случая е налице. С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение на Административен съд Пазарджик и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторът дължи на ответната страна А. Минев направените от последния разноски. Същите са своевременно поискани, но по делото липсват каквито и да са доказателства такива да са действително направени, както и в какъв размер поради което искането не следва да се уважава. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд Второ отделение