Решение № 2044 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10714/2010 г.

Решение № 2044 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10714/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Свиленград срещу решение № 283/09.07.2010 г. по адм. д. № 608/2009 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменено негово решение № 8000-0734/17.07.2009 г., потвърдено с решение № 1-4414-0346/25.08.2009 г. на Директора на РМД - Пловдив за отказано възстановяване на платен от "ОЦК" АД - Кърджали акциз в размер 152 220.59 лв за електрическа енергия 126850.488 мегавата, закупена от дружеството през 2008 г. и преписката е върната на Началника на Митница Свиленград за ново произнасяне при спазване на административнопроизводствените правила и на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и решение по същество, с което да се потвърди актът на митническия орган.

Ответникът - "Оловно-цинков комбинат" АД - гр. Кърджали чрез процесуалния си представител адв. Христова оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила по съображения, изложени в представена писмена защита.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е постановено решение на митнически орган с отказ по искане вх. № 047-0003/17.04.2009 г. от "ОЦК" АД - гр. Кърджали, подадено на основание чл. 24а, ал. 2 от ЗАкцДС за възстановяване на акциз в размер 152 220.59 лв. за използвана ел. енергия за 2008 г. За да постанови отказ по отправеното до него искане, началникът на Митница - Свиленград е приел, че дружеството неправилно е поискало възстановяване на акциз за цялото количество закупена ел. енергия за 2008 г. без да разграничи дейностите, попадащи в обхвата на чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС, включвайки и процеси, които не попадат в този обхват и използвайки средства за измерване, чиято годност се определя по начин, неотговарящ на Закона за измерванията, което не позволява индивидуално отчитане на потребената елeктрическа енергия за всички икономически дейности. Митническият орган се е позовал на извършени насрещни проверки по искане, изх. № 047-0003/30.04.2009 г. до Митница София и до Митница Аерогара София, отразени в Протокол № 153/31/18.05.2009 г. на Митница София за извършена насрещна проверка на доставчика "ЕФТ България" ЕАД-София и Протокол № 8/31/1/18.05.2009 г. за извършена насрещна проверка на доставчика "Електроенергиен Системен Оператор" ЕАД - София. Изпратени са били и запитвания до РМД - София, РМД - Русе, РМД - Варна, РМД - Бургас и Митница - Пловдив към РМД - Пловдив относно наличието или липсата на задължения за акциз на "ОЦК" АД - Кърджали . След извършени проверки, не са констатирани задължения за акциз на дружеството. Актът е основан и на извършена от служители от Митница - Свиленград проверка в "ОЦК" АД - Кърджали, изразяваща се в следните действия: проверка на измервателните устройства, с които се извършва индивидуалното отчитане на ел. енергия и изискване на документ съгласно Закона за измерванията във връзка с оправомощаване на лица за проверка на средствата за измерване. Във връзка образуваното производство по възстановяване на акциз Митница-Свиленград е поискала с писмо изх. № Д47-0003/18.06.2009 г. методологическа помощ от Агенция "Митници" относно тълкуването на понятието "металургичен процес" и изясняване на обстоятелството попадат ли в обхвата на чл. 24а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС процесите, които се извършват в Цинков завод и в Оловен завод на "ОЦК" АД. С писмо рег. № 4414/162/16.07.2009 г. Директорът на Агенция "Митници" е уведомил Началника на Митница-Свиленград, че следва да се счита за незаконосъобразно възстановяването на платен акциз за електрическа енергия, използвана за следните, изброени в запитването производствени процеси, дейности, както следва:

• производство на сярна киселина;

• производство на натриев бисулфид;

• преработка на амортизирани акумулатори в частта натрошаване и сепариране;

• производствени процеси в прахоуловителна инсталация.

В хода на съдебното оспорване на административния акт, по искане на жалбоподателя по делото са назначени, изслушани и приети, без да са оспорени от страните, 3 съдебни експертизи:

• съдебна инженерно-техническа с вещо лице-специалист по технология на металите инж. И. Иванов, ст. н. с. II степен и доктор в направление "Металургия" в Технически университет-Варна, Машинотехнологичен факултет;

• съдебна инженерно-техническа с вещо лице - електроинженер Георги Атанасов - основно и допълнително заключение;

• съдебно-икономическа с вещото лице Елмон Дайлерян.

От заключението на вещото лице - специалист по технология на металите и металообработването, се установява следното:

Производството на сярна киселина е съпричастно и необходим етап при металургичното производство на цветния метал цинк. Процесът на производство на сярна киселина като необходим етап от металургичното производство на цинк е структурна/етапна съставна на общия металургичен процес по добив на метала. Като съпътстващ /сателитен/ етап от металургията на цинка процесът на производство на сярна киселина се класифицира като "допълнителен/вторичен" в структурата на общия процес и е съотносим към дейност с код "DJ" - "Металургия на производството на метални изделия, без производството на машини и оборудване", с конкретизация "DJ 27.43" - "Производство на олово, цинк, калай и техните сплави".

Производството на натриев бисулфит е съпричастно и необходим етап при металургичното производство на цветния метал цинк. Процесът на производство на натриев бисулфит е аналогичен на процеса на производство на сярна киселина като етап от общата структура на металургичния процес на цинковото производство. Производствата на натриев бисулфит и сярна киселина са свързани производства и са сателитни/съпътстващи такива на основното цинково производство. Производството на натриев бисулфит като сателитно на основното се отнася към дейност с код "DJ" -"Металургия на производството на метални изделия, без производството на машини и оборудване", с конкретизация "DJ 27.43" - "Производство на олово, цинк, калай и техните сплави".

Разрушаването и сепарирането на амортизираните оловни акумулатори са технологични операции/процеси, които са съпричастни и необходим етап при металургичното производство на олово от скрап /акумулаторен цикъл/. Технически е невъзможно металургичен добив на олово в "акумулаторен цикъл" без извършване на технологичната операция "разрушаване/натрошаване" на изходния продукт /отработени акумулатори/. Технически невъзможно е полученият след натрошаването продукт да се обработва диференцирано без извършване на технологичната операция "сепариране" на раздробената хетерогенна система.

Процесите/операциите "натрошаване" и "сепариране" са такива на "подготовка на материала за следващ процес". Класифицират се като "спомагателни" процеси в структурата на общия металургичен процес и са относими към дейност с код "DJ" -"Металургия на производството на метални изделия, без производството на машини и оборудване", с конкретизация "DJ 27.43" - "Производство на олово, цинк, калай и техните сплави". Производствените процеси в прахоуловителната инсталация са неотделима част от производствения процес на олово. Те са процеси на "подготовка на материала за следващ процес". Класифицират се като "спомагателни" процеси в структурата на общия металургичен процес и са относими към дейност с код "DJ" - "Металургия на производството на метални изделия, без производството на машини и оборудване", с конкретизация "DJ 27.43" - "Производство на олово, цинк, калай и техните сплави".

С така приетата експертиза се оборват констатациите на административния орган, че част от производствените дейности, посочени по-горе, са неотносими към металургичното производство.

От заключението на вещото лице - електроинженер, се установява, че монтираните в дружеството електромери позволяват редовно отчитане на потребената електроенергия за всяка производствена единица. Вещото лице е констатирало, че в комплекса има оборудвана електрическа лаборатория за контрол на измервателните прибори, за която като доказателство по делото е приет Атестат на акредитирана изпитвателна лаборатория № 82-Н/08.12.1998 г., издаден от Главна инспекция по труда със срок на валидност до 08.12.2001 г. Вещото лице е констатирало, че оборудването е запазено и с него периодично на 5 години или при възникнала необходимост, се извършва проверка на всички електромери. От заключението на вещото лице - електроинженер, изготвено по допълнително назначена електро-техническа експертиза се установява, че електромерите, отчитащи потреблението на ел. енергия в производствата, нямащи характер на металургични процеси по технически характеристики, външен вид и начин на контролиране на показанията им, отговарят на установените за тях технически изисквания. За 2008 г. с тези електромери е отчитана консумираната ел. енергия, възлизаща на 2744.88 мегаватчаса. Разликата в количеството ел. енергия, отчетена от общия електромер за търговско измерване и тази, отчетена от контролните електромери за неметалургичните процeси е 124 105.602 мегаватчаса. Тази разлика съответства на електроенергията, използвана в металургичните процеси.

От заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че общо заплатеният акциз за осъществяваните в дружеството металургични процеси през 2008 г. е в размер 148 926.71 лв. От устното изложение на вещото лице, дадено в съдебно заседание се установява, че в така посочения размер не е включена сумата, представляваща заплатен акциз за ел. енергия, ползвана за други нужди.

При така приетите заключения на експерти, съдът е приел, че изводите на административния орган са неправилни относно отказът за възстановяване на заплатен акциз за електрическа енергия, използвана в металургични процеси, включващи както основните дейности по производство на цинк и олово, но и съпътстващите ги такива по производство на сярна киселина, на натриев бисулфид, преработката на амортизирани акумулатори в частта натрошаване и сепариране и дейността, осъществявана в прахоуловителната инсталация.

От заключението на вещото лице - специалист по технология на металите и металообработването, което съдът е кредитирал като компетентно и безпристрастно дадено и което е прието без възражения от страните, се установява че производството на натриев бисулфит и сярна киселина са сателитни/съпътстващи дейности на основното цинково производство, а операциите "натрошаване" и "сепариране", както и процесите в прахоуловителната инсталация, са неотделима част от производствения процес на олово. Експертизата е категорична, че всички тези дейности са необходим и неизбежен етап в структурата на обшия металургичен процес по производство на цинк и олово и са относими към дейност с код по NАСЕ (Общата номенклатура на икономическите дейности в Европейската общност), код "DJ" -"Металургия на производството на метални изделия, без производството на машини и оборудване", с конкретизация "DJ 27.43" - "Производство на олово, цинк, калай и техните сплави".

Това обстоятелство административният орган не е взел предвид и е направил неправилен извод, че тези процеси/дейности не са металургични и са извън обхвата на чл. 24а, ал. 1 от ЗАкцДС.

Съдът е възприел като правилен извода на административния орган, че неправилно в искането за възстановяването на акциз са включени и суми, представляващи заплатен такъв за електроенергия, използвана в дейности, нямащи характер на металургични процеси. Последното се потвърждава и от назначената съдебно-икономическа експертиза като видно от т. 7 на заключението размерът на заплатения акциз за ел. енергия, използвана в металургичните процеси се различава от претендирания за възстановяване такъв.

Съдът е направил извод, че само по себе си това обстоятелство не може да обоснове отказ за възстановяване на целия претендиран от дружеството размер на акциза, а само на част от същия. В тази връзка е приел, че е следвало да се извършат съответните изчисления и е приел за неоснователно твърдението на ответника, изложено в писмените бележки на процесуалния му представител, че това не влиза в задълженията на административния орган.

Съдът е обсъдил относими процесуалноправни разпоредби, а именно: разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая и разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК, че административният орган събира доказателства и служебно.

По аналогичен начин е следвало да се изясни в административното производство и въпросът относно констатираното от ответника "префактуриране" на ел. енергия към трети лица, с оглед размера на претендирания за възстановяване акциз, респективно частичната неоснователност на искането.

Като не е изпълнил задължението си да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, административният орган е допуснал нарушение на административно производствените правила и с оглед констатираното от съда неправилно приложение на материалния закон, досежно обхвата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАкцДС, съдът е приел това нарушение за съществено, доколкото недопускането му би довело до различен от постановения с оспорваното решение краен резултат.

Съдът е приел за неоснователни мотивите на административния орган, че използваните от дружеството средства за измерване не позволяват индивидуално отчитане на потребената ел. енергия за всички икономически дейности като този извод е направен с оглед обстоятелството, че годността на тези средства се определя по начин, неотговарящ на Закона за измерванията. Съдът счита, че в случая следва да се изходи от годността на средствата за измерване реално да отчитат използваната електроенергия. В тази насока безспорно се установява от назначената електротехническа експертиза и допълнителната такава, че монтираните в дружеството електромери позволяват реално отчитане на потребената електроенергия за всяка производствена единица. От друга страна, ако се възприеме тезата на административния орган за негодност на средствата за измерване, се налага извода за некоректност на дружеството при изпълнение на задълженията му към доставчиците на ел. енергия, в каквато насока няма данни, нито твърдения, като при наличието на такива данни би могло да се направи извод за нереално отчитане на общо потребената от дружеството ел. енергия, а оттам и на тази, използвана конкретно в металургичните процеси.

Не е спорно по делото, че отчитането и заплащането на консумираната от дружеството ел. енергия се извършва чрез два търговски електромера. По отношение на тях не се твърди несъответствие с изискванията на Закона за измерванията, а претенциите на ответника са само относно вътрешноведомствените електромери. В тази връзка следва да се има предвид, че в мотивите на решението си административният орган е констатирал, че в изпълнение на условията по издаденото Комплексно разрешително № 124/2006 г. "ОЦК" АД - Кърджали прилага процедура, осигуряваща редовно измерване и документиране на използваната електроенергия, въз основа на което е приел, че обстоятелствата по чл. 21а, ал. 2, т. 1 и 2 от ППЗАДС са надлежно удостоверени.

При това положение и предвид установеното от неоспорената електротехническата експертиза наличие в дружеството на организирана система за отчитане, регистриране и разпределение на консумираната ел. енергия, неправилен се явява изводът за негодност на средствата за измерване, което не позволявало индивидуално отчитане на потребената ел. енергия за всички икономически дейности.

Съдът е приел акта за незаконосъобразен и го е отменил като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на процесуалноправните норми на АПК и материалния закон - ЗАкцДС.

Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Доколкото естеството на спора не позволява разрешаването му от съда с акт по същество, преписката правилно е върната на административния орган, който при новото произнасяне да се съобрази със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в постановеното решение.

Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение,