Решение № 3245 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12070/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 (ОПИК), чрез пълномощник, против решение 18151 от 27.09.2024 г. по адм. д. 6649/2020 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отменил негово уведомление с изх. 26-А-194 от 11.02.2020 г. Според касатора решението е недопустимо - основание за отмяна по чл. 209, т. 2 АПК, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима жалба. Сочи, че оспореното писмо е покана за доброволно плащане, която не притежава характеристиките на индивидуален административен акт. Твърди, че писмото има характер на волеизявление от вида, посочен в чл. 21, ал. 5, изр. първо от АПК, което е част от производствата по издаване на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване. По подробно изложени съображения иска обезсилване на съдебното решение като недопустимо. Иска отмяната му в частта на присъдените разноски. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответникът Ай Мобилити ООД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Първоинстанционният съд е установил, че "Ай Мобилити" ООД като бенефициер по сключен между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ е изпълнил проект "Разработване на прототип на иновативна електрическа двуколесна самобалансираща се инвалидна количка, базирана на платформата на Segway". С решение РД-16-125 от 31.01.2019 г. на дружеството е определена финансова корекция от 45,83 % от размера на безвъзмездната финансова помощ, предоставена с договора, с посочен размер 18 717,17 лв. Този акт е отменен по съдебен ред с влязло в сила на 29.01.2021 г. решение по адм. д. 11897/ 2020 г. на Върховния административен съд. С решение РД-16-122 от 11.02.2020 г., на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, чл. 62 във връзка с чл. 63 ЗУСЕФСУ, по направено от дружеството искане за окончателно плащане от 29.11.2019 г., ръководителят на УО е отказал верификация на разходи в размер на 56 376.63 лв. по бюджетен раздел 1. Разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, необходим за изпълнението на дейностите по проекта (фонд ЕФРР, режим на финансиране: de minimis, допустим). Този акт е отменен по съдебен ред с влязло в сила решение по адм.д. 11364/2022 г. на ВАС и преписката е върната на органа за ново произнасяне по искането. Административният орган е издал ново решение РД-02-16-1473/02.08.2023 г., което също е отменено с решение 6664 от 29.05.2024 г. на Административен съд София - град, срещу което е подадена касационна жалба. С оспореното в настоящото производство уведомление с изх. 26-А-194 от 11.02.2020 г. ръководителят на УО е посочил, че след извършена проверка на представения финален отчет общо 75 093,80 лв. са недопустими, от които: 1/ 56 376,63 лв. - разходи за възнаграждения, поради нарушение на т.14.2 от Условията за кандидатстване по процедурата; 2/ 18 717,17 лв. по наложена финансова корекция в размер на 45,83% върху разходите във финалния отчет. Уведмил е дружеството, че верифицира обща сума на допустимите разходи от 22 123, 21 лв., от които 19 910,91 лв. безвъзмездна финансова помощ под режим ,,de minimis" и 2212,30 лв. собствено финансиране. Посочил е, че верифицираната сума в размер на 19 910,91 лв. покрива авансовото плащане с допустими разходи и се счита за платена. Във връзка с остатък от авансово плащане по договора от 65 004,00 лв. и предвид горните установени факти ръководителят на УО е поканил бенефициера да възстанови сума от 45 093,09 лв. по банкова сметка на Министерство на икономиката, ОП Иновации и конкурентоспособност" в четиринадесетдневен срок, считано от датата на която е съобщено на дружеството чрез ИСУН 2020, предвид разпоредбата на чл. 43 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомление е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което го е отменил. Обосновал е извод, че актът е издаден в производство по верифициране на разходи, като административният орган не е посочил на какво правно основание възниква сумата за възстановяване; какъв е характерът на това вземане на УО; на какво правно основание извършва приспадане на суми. Приел е, че административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. С тези мотиви е отменил оспорения административен акт. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че оспореното уведомление с изх. 26-А-194 от 11.02.2020 г. на ръководителя на УО няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Видно от съдържанието на писмото, с него органът е уведомил бенефициера "Ай Мобилити" ООД за постановен отказ от верификация на сумата 56 376,63 лв. Отказ за верификация на конкретната сума органът е обективирал в нарочно решение, издадено в проведено отделно производство по верификация, а именно решение РД-16-122 от същата дата 11.02.2020 г. Също така органът е уведомил бенефициера за сума по определена финансова корекция от 45,83%. Тази финансова корекция е определена в самостоятелно производство по реда на чл. 69 и сл. ЗУСЕФСУ, в което е издадено решение РД-16-125 от 31.01.2019 г. Органът с оспорения акт е установил недължимо платени или надплатени суми, извършил е повторна преценка на дължими и вече платени авансово средства. Позовал се е на чл. 9, ал. 6 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Разпоредбата се намира в глава втора "Извършване на плащания по оперативни програми". Съгласно чл. 9, ал. 6 от Наредбата (в прил. ред. ДВ, бр. 44/2018 г.), покриването на аванса с допустим разход съгласно чл. 131, параграф 2 от Регламент 1303/2013 започва след ограниченията, намалени с извършените авансови плащания. Намаляването на вече извършени плащания, вкл. и авансово предоставени суми, изисква да бъдат установени както сумите по задълженията, така и платените суми. Безспорно е, че актовете за верификация и финансова корекция имат предварително изпълнение по силата на закона. В писмото се съдържа констатация за изплатен аванс в посочен размер, от който органът е приспадал конкретни суми, за които няма никакви мотиви от фактическа страна. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към датата на издаване на акта. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че органът се е позовал на разпоредбата на чл. 43 от Наредба Н-3/2018 г. (ред. ДВ, бр. 44/2018 г.), но не е изложил конкретни мотиви относно приложимата хипотеза на правната норма, с оглед направеното препращане към чл. 35. По този начин несъмнено се засяга неблагоприятно правната сфера на бенефициера и по-точно правото да му бъдат признати разходи, които са му предоставени авансово, в посочените размери. Като е обосновал извод за незаконосъобразност на административиня акт и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно преписката е върната на административния орган, тъй като поставеният за разрешаване въпрос е от неговата изключителна компетентност. При новото произнасяне органът следва да съобрази и последващи настъпили релевантни факти за спора. Правилно съдът е приел за неоснователно направеното от органа възражение за прекомерност на претендираните от дружеството разноски пред първоинстанционния съд. Същото е направено бланкетно, като дори не са изложени конкретни твърдения за липса на правна и фактическа сложност на делото, за да бъде обсъдено в тази насока. Мотиви за това са изложени едва с касационната жалба, което е недопустимо. Съдът не дължи служебно произнасяне по това възражение. Предвид изхода на правния спор, своевременно направеното от ответника искане за разноски и представените доказателства, същото е основателно и доказано в размер на 4250 лв. Касаторът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с мотиви за липса на фактическа и правна сложност на делото. Възражението е основателно. В случая претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни. Материалният интерес е само един от елементите на тази преценка. Спорът не представлява фактическата и правна сложност с оглед конкретно установените пороци на административния акт и формираната последователна и трайна съдебна практика в тази насока. Делото пред настоящата инстанция е приключено в едно съдебно заседание. Пълномощникът на дружеството е депозирал писмен отговор и е взел лично участие в съдебното заседание. Преценявайки в съвкупност относимите обстоятелства, съдът приема, че необосновано е завишен размерът на претендираното адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, съобразявайки и оценения адвокатския труд пред първата инстанция. Ето защо в полза на дружеството следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 2250 лв. Воден от горното, Върховният административен съд