Решение № 16144 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2778/2019 г.

Решение № 16144 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2778/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Огнянов, от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Попова, против решение № 434 от 18.01.2019 г. по адм. дело № 4962/2018 г. на Административен съд София - град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: главен архитект на Столична община /С0/, чрез пълномощника му - юрисконсулт Иванова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: "Син газ" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Хорозов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответниците: "Агро Еко Био" ЕООД, Х. Попова, М. Зайкова, К. Марков и М. Хаджистоянова, редовно призовани, не изразяват становища по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АССГ А. Огнянов е оспорил Виза за проектиране от 13.03.2018 г. на главния архитект на СО, с която е разрешено инвестиционно проектиране на фасадна реставрация на двуетажна сграда № 1, в ПИ с идентификатор 68134.103.206, попадащ дв УПИ XI-206, кв. 414, м. "Зона Г-Центъра" /част/, без промяна на кота корниз, кота било, както и други намеси по промяна на външния обем на сградата. Визата съдържа изискване да бъде съгласува с НИНКН, както и самият инвестиционен проект. Същата е издадена на основание чл. 140, ал. 2, във вр. с ал. 3 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Приел е, че визата е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Съобразил е, че визата за проектиране е по отношение на сграда-недвижима културна ценност от местно значение, а имотът в който се намира същата, съгласно схема "Културно историческо наследство" към ОУП попада в зона "Защитени територии с пространствени структури с висок културно исторически ресурс" с режим Ткин-4 а и непосредствено прилежащ към защитена територия на публични културно-исторически пространства. Отчел е, че съгласно действащия ПУП-ПРЗ от 2014 г. за зона "Г-Центъра", р-н "Средец", СО, в УПИ XI, се запазва само процесната сграда. По същество е приел, че оспорената виза е за проектиране на фасадна реставрация, относимо към понятието текущ ремонт, с цел възстановяване външния вид на сградата и привеждането й в първоначалния вид. В този смисъл е извел извод, че характерът на предвидените с визата дейности и преустройство по фасадата на сградата, не водят до промяна на самата сграда, а само до възстановяване на външния й вид. Поради това е приел, че издадената виза е в съответствие с материалния закон и целта му. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, изводите на съда за законосъобразност на издадената виза за проектиране, са правилни. Установено е, че визата е издадена на основание чл. 140, ал. 2, вр. с ал. 3 ЗУТ, предвид обекта за който се отнася, а именно сграда - недвижима културна ценност от местно значение, което я прави задължителна. Правилно е отчетено, че при издаване на визата е спазена формата и липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Визата е извадка от действащия ПУП-ПРЗ за УПИ XI, кв. 414, м. "Зона Г-Центъра", СО, в сила от 2014 г., с означение на съществуващата двуетажна жилищна сграда-недвижима културна ценност, която подлежи на запазване / за разлика от останалите сгради в имота/, без показатели за застрояване, тъй като касае проектиране на фасадна реставрация на тази сграда, което не представлява нов строеж и което не води до промяна обема на същата сграда, както и на кота корниз и кота било, видно от текстовата /мотивната част/ към нея. Реставрацията на сграда-недвижима културна ценност, съгласно чл. 163 от Закона за културното наследство /ЗКН/, е процес от дейности които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието на съответната културна ценност, при максимално запазване на автентичността й. За извършването й е необходимо издаване на виза за проектиране, по реда на ЗУТ. В този смисъл правилни са изводите на решаващия съд, че оспорената виза, отговаря на материалния закон и целта му, при доказаност на нуждата от извършване на такива реставрационни дейности по фасадата на сградата. Поради това неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради нарушаване правото на защита и разглеждане на делото в отсъствие на пълномощника му. Подадената молба за отлагане на съдебното заседание на 19.12.2018 г. от адв. Попова правилно не е уважена от съда, поради отсъствието на доказателства за наличието на представителна власт у адв. Попова за някоя от страните по т. д. № 5720/2014 г. на СГС, насрочено за същата дата и час, както и поради недоказаност на твърдението, че не е могла да се запознае със заключението на СТЕ, представено на съда в срок. Неоснователно се поддържа нарушение на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, поради това, че визата не съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата, както и че липсва адресат. Както бе посочено по-горе, визата отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ - тя е извадка от действащия ПУП-ПРЗ за процесния имот и съдържа отразяване на сградата, която подлежи на запазване. Останалите елементи не са отразени, предвид на това, че не е налице нов строеж, надстрояване или пристрояване, за които се отнасят показателите за застрояване, а се издава за проектиране на фасадна реставрация. От цитираният номер на преписката по която се издава, може да бъде определен и адресатът й, а именно "Син газ" ЕООД, като един от съсобствениците на имота, подал заявление за издаване на виза. Неоснователни са и оплакванията за липса на мотиви в оспорената виза, както и че същата е издадена при липса на съгласие на всички етажни собственици, оформено в решение на ОС на ЕС. По първото от тези оплаквания са изложени вече съображения, че визата съдържа мотиви, оформени в текстовата й /мотивна/ част. Второто е неотносимо към издадения акт, тъй като ЗУТ не съдържа такова изискване по отношение на визата за проектиране, а такова решение се изисква по отношение на разрешенията за строеж, които са последващи на издадената виза. От изложеното следва, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение