Решение № 10505 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2023 г.

Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Костадинов чрез адвокат Т. Радуцов против Решение 6979 от 21.11.2022г. на Административен съд София град по адм. дело 11074/2021г. С него се отхвърля жалбата на Костадинов срещу Решение 2153-21-243 от 1.10.2021г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е оставено без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер]/201 от 3.09.2015г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Поддържа доводи за необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради, което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ София град чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу разпореждане и решение на Директора на ТП на НОИ София град с които се отменя разпореждане [номер]/24.10.2014г. и се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Костадинов. Възраженията пред съда са за незаконосъобразност на решението и разпореждането с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по приложената административна преписка е установил, че представените доказателства, изброени в чл. 40 от НПОС имат съществени недостатъци във формата и съдържанието, като отразените факти в тях не могат да бъдат приети за установени еднозначно, поради което е извел изводи от фактическа и правна страна след обстоен анализ на доказателствата и нормативната уредба, приложима за случая като е приел, че не се установява наличието на необходимия осигурителен стаж. Такива са документите с посочен издател ЖПЗ "Георги Димитров" гр. София и ДФ "Строймашинженеринг. Всички доводи и възражения на жалбоподателя са били разгледани и е даден подробен отговор по тях. При установеното от фактическа и правна страна е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Съществен довод в касационната жалба е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с откриване на процедура по оспорване на документите относно стажа и дохода при спорните осигурители. Поддържа, че документите са официални и доказателствената тежест е в тежест на оспорващия ги, а не както съдът е прехвърлил доказателствената тежест на жалбоподателя. Тези доводи макар и основателни, не водят до извод за нарушение в хипотезата на чл. 209, т. 3 АПК. при установяване на фактите и значението на писмените доказателства. Независимо от оспорването на документите по чл. 40 НПОС в случая съдът и административния орган са се позовали на съществени недостатъци във формата и съдържанието им, поради което не могат да се приемат за удостоверяващи еднозначно на фактите от съществено значение за установяване на материалните предпоставки за реализиране на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Или, и без проведена процедура по оспорване се извеждат изводи за съмнение в доказателствената сила на писмените документи. Формата на документа е от съществено значение за неговата свидетелстваща функция, още повече, че по делото няма установени и приложени ведомости, с които да се извърши съпоставка и проверка на издадените УП и трудова книжка за спорните периоди и осигурители. Поради това задължителната материална удостоверителна сила на документи по чл. 40 от НПОС не може да бъде зачетена в настоящият случай при подробни изложени мотиви в тази насока от съда, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение