Решение № 9762 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12402/2011 г.

Решение № 9762 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12402/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Транс експрес груп" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Ал. С. Пушкин" № 38 срещу решение № 88 от 24.06.2011 г. на Административен съд, гр. Перник, постановено по административно дело № 176/2011 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № РД-14-21-436 от 11.03.2011 г. на началник областен отдел "Контролна дейност - Държавна автомобилна инспекция", гр. Перник.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът нарушил разпоредбата на чл. 170 АПК и възложил доказателствената тежест на касатора, вместо на административния орган. Неправилно не кредитирал позицията на заинтересованата страна "Порше лизинг БГ" ЕООД за изначална незаконосъобразност на акта поради нарушение на чл. 26 и 34 АПК. Необосновано съдът приел, че на 11.03.2011 г. превозвачът извършвал превоз на пътници под формата на случаен, не на специализиран превоз. Изводът му бил направен на базата само на факта, че в проверяваното пътно превозно средство имало трима пътника. Съдът не отчел, че съгласно чл. 71 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България (Наредба № 33) за извършване на случаен превоз са необходими редица документи, които органът не представил. Сочи, че не била ясна целта на проверката, нейната задача, нито било уточнено как от събраните при проверката данни се установява вида на превоза, който проверяваното моторно превозно средство осъществявал. Счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства не може да се направи извод, че по време на проверката "Транс експрес груп" ЕООД извършвал случаен превоз. Представянето по делото на пътен лист за линията Дивотино - София, сочи, че е резултат на големия брой дела заведени от него срещу ответника по касационната жалба, но този факт не давал основание да се приеме, че е осъществен случаен, а не специализиран превоз. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от управителя Красимир Иванов.

Ответниците по касационната жалба - началник областен отдел "Контролна дейност - Държавна автомобилна инспекция", гр. Перник, и "Порше лизинг БГ" ЕООД, не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата, тъй като адресат на документа, удостоверяващ регистрацията на моторното превозно средство е собственикът - чл. 143, ал. 1 Закона за движение по пътищата (ЗДвП). В случай, че съдът приеме жалбата за допустима счита същата за основателна - съдът не обсъдил в цялост доказателствата и доводите на страните, в т. ч. липсата на фактически и правни основания за приложената хипотеза за "случаен превоз" по чл. 106а, ал. 2, т. 1, б. "б" Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа стана, че:

1. Автобус, марка "Фолксваген крафтер", с регистрационен № В 0552 КР, е собственост на "Порше лизинг БГ" ЕООД. Автобусът е предмет на договор за финансов лизинг между "Порше лизинг БГ" ЕООД и "Транс експрес груп" ЕООД № 01304 - л. 32.

2. На 11.03.2011 г., около 7, 35 часа на в района на гр. Перник, при разклона за рудник "Света Ана", по посока на с. Дивотино, служители на областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Перник, извършили проверка на автобуса по Закона за автомобилните превози.

3. В момента на проверката автобусът бил управляван от Живко Мечкарски. Контролните органи установили, че под формата на "случаен превоз" водачът извършвал превоз на пътници - три броя, по автобусна линия София - с. Люлин. На контролните органи водачът представил само заверено копие на лиценз на Общността № 0771 за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане, валиден до 9.06.2012 г., издаден на името на "Транс експрес груп" ЕООД.

4. За установеното нарушение контролните органи съставили акт за установяване на административно нарушение № 115778 от 11.03.2011 г. връчено надлежно на водача на превозното средство.

5. На основание чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗАвтП и установеното в акт за установяване на административно нарушение № 115778 от 11.03.2011 г. началникът на областния отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Перник издал заповед № РД-14-21-436 от 11.03.2011 г., с която наложил принудителна административна мярка "временно спиране от движение" на автобус марка "Фолксваген крафтер", с регистрационен № В 0552 КР, собственост на "Порше лизинг БГ" ЕООД и използван от "Транс експрес груп" ЕООД по силата на договор за лизинг, чрез сваляне на предната табела с регистрационния номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство № 002338336 и на документите, свързани с извършения превоз - до заплащане на парична гаранция в размер на 500, 00 лв. или заплащане на наложената с наказателното постановление глоба. Определил място за домуване на автобуса.

6. В срока по чл. 84, ал. 1 АПК "Транс експрес груп" ЕООД подал жалба срещу заповедта до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Към жалбата приложил копие от договор, подписан на 02.06.2010 г. между него и "група пътуващи жители на с. Люлин, представлявани от Илчо Викторов Евгениев, кмет на кметство Люлин". Предмет на договора е "извършване на специализиран превоз на пътници от с. Люлин до София". Договорът е сключен за срок от пет години. Подписан е от Евгениев и под подписа му е положен печата на кметството с. Люлин, община Перник.

7. С решение № РД-14-21-436 от 5.04.2011 г. изпълнителният директор отхвърлил жалбата.

8. "Транс експрес груп" ЕООД оспорил заповедта за налагане на принудителната мярка по съдебен ред. В съдебното производство представил пътен лист за процесния автобус - марка "Фолксваген крафтер", с регистрационен № В 0552 КР, за дата 11.03.2011 г. и водач Живко Михайлов за маршрут: гаража - Дивотино - Дивотино - София - София - Дивотино - Дивотино - гаража, за времето от 5, 30 до 21,00 часа.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при посочени фактически и правни основания. Приел, с оглед на представения пътен лист, че водачът изпълнявал транспортен курс по маршрут, различен от този, визиран в сключения договор. Приел, че "Трас експрес груп" ЕООД не ангажирал доказателства по смисъла на чл. 61 и сл. от Наредба № 33, установяващи специализиран или друг вид превоз, поради което и с оглед на доказателствата по делото приел, че извършения от дружеството обществен превоз на пътници на 11.03.2011 г. е под формата на случаен такъв. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата срещу нея.

Изводът на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за спора факта и настоящата инстанция ги приема като правилно, точно и пълно доказани. Безспорно е, че касаторът е лицензиран за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане. Безспорно е също, че на 11.03.2011 г. извършвал обществен превоз на пътници. Спорът е досежно приложението на материалния закон и спазването на съдопроизводствените правила. Спорът досежно приложението на материалния закон е свързан с преценката на вида на превоза, а този, досежно спазването на съдопроизводствените правила - със спазването от съда на правилото за доказателствената тежест.

По твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила:

Касаторът твърди, че съдът не спазил правилото за разпределение на доказателствената тежест и в резултат на това постановил неправило съдебно решение. Правилото за доказателствената тежест е от правилата, които са гаранция за правилността на решението, поради което нарушаването му действително създава по принцип основателна вероятност за неправилност на съдебното решение. Въпросът в случая е има ли въобще нарушение на това правило и ако има, то съществено ли е? За да се отговори на този въпрос следва да се посочи, че първо, автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания както досежно субекта, извършващ дейността, така досежно условията, при които е допустимо тя да се извършва и документирането на тези условия, като гаранция за изпълнение на целите на закона. И второ, като вид икономическа дейност тя безспорно освен че извършва обществена услуга и следователно е в обществен интерес, е и източник на определени блага за този, който я извършва, поради което режимът за упражняването й е разрешителен, а не забранителен или задължителен. Това означава, че икономическият субект, който иска да извършва дейността, е длъжен както да докаже, че отговаря на изискванията за нейното осъществяване, така и да доказва, в хода на упражняване на дейността, спазването на въведените изисквания. Недоказването във всеки един момент на упражняването на разрешената дейност при условията, регламентирани в закона, обективира правото на компетентните органи да санкционират превозвача.

Какво направил касаторът? Извършвал обществен превоз без водача на автобуса да притежава всички искани от чл. 66 или чл. 71 Наредба № 3 документи. Следователно именно касаторът не изпълнил законовото задължение да осигури на водача на автобуса при работа документите, които надлежно да удостоверят вида на обществения превоз - случаен или специализиран. Задължението на контролния орган е не да издирва изискуемите документи, още повече, че част от тях са създадени от самия превозвач, а да констатира наличието или липсата им, включително и по време на превоза. Този факт - липсата на изискуемите документи, контролният орган надлежно удостоверил в издадения акт за установяване на административно нарушение, който, като правилно сочи и съда, има доказателствена сила за фактите, установени с него - чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Фактът, че дейността се извършва в съответствие с изискванията на закона, би породил благоприятни за касатора правни последици, поради което, както правилно приел съда, именно негова е доказателствената тежест. Ако и доколкото касаторът обори твърденията на компетентните контролни органи, което с оглед на предмета на доказване - представяне на определен набор от документи, е ясно като доказателствени средства и начин на доказване, съдът ще направи извод за доказаност или недоказаност на фактите, визирани в акта за установяване на административно нарушение, и въз основа на това ще направи правния си извод за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения акт.

От изложеното е видно, че съдът не е допуснал нарушение на правилото за разпределение на доказателствената тежест и правилно възложил, именно на касатора доказването на фактите, които биха установили по безспорен начин извършването на твърдяния от него специализиран превоз.

По твърдението за нарушение на материалния закон:

Спорът по делото е досежно вида на извършвания от касатора превоз. Той твърди, че превоза на 11.03.2011 г., предмет на проверка от контролните органи, е специализиран. Съгласно Закона за автомобилните превози обществен е всеки превоз, който се извършва срещу заплащане - § 1, т. 1. Общественият превоз на пътници може да се извършва по три начина: по автобусни линии от утвърдени транспортни схеми, като специализиран превоз или като случаен превоз. Законодателят е дал легално определение на понятието специализиран автобусен превоз в § 1, т. 23 ЗАвтП - това е превоз на работници, ученици и други по договор, с определени от клиента маршрут и разписание. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗАвтП условията и реда за извършване на специализиран и случаен превоз са определени в наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията - Наредба № 33. В наредбата - чл. 61 - 67, лимитативно са определени условията, при които специализираният превоз може да се осъществява. Какво от визираните в правните норми факти доказал касатора? Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 33 специализирания превоз се извършва въз основа на сключен договор между лице по чл. 2, ал. 1 от наредбата, т. е. лице, регистрирано като търговец и притежаващо лиценз, и предприятие или учебно заведение. Безспорно е, че касаторът е търговец, който притежава действащ лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане. Касаторът представил и договор за извършване на специализиран превоз, но този договор не е сключен с някое от визираните в чл. 61, ал. 1 Наредба № 33 лица. Групата пътуващи жители на с. Люлин, представлявани от Илчо Евгениев, кмет на кметството, не е нито предприятие, нито училище. Субектите, с които е допустимо сключването на договор за специализиран превоз са лимитативно определени в правната норма и волята на законодателя ясно е изразена - разширителното й тълкуване е недопустимо, тъй като от една страна обхвата на нормата е ясно определен, а от друга става въпрос за изключителна норма, която установява отклонение от общия принцип на свобода на договарянето. Тази норма е норма, по приложението на закона. Употребените в нея понятия трябва да са със съдържание, идентично на определеното в закона. Сравнението на законовата и подзаконовата норми показва, че нормата на наредбата - чл. 61, ал. 1, характеризира специализирания превоз чрез субекта, който сключва договора - предприятие или учебно заведение, а нормата на закона - чрез превозвания обект, който е определен като "работници, ученици и други". Изключително свободното боравене от страна на законодателя с понятия, които нямат точно определено съдържание в Закона за автомобилните превози, както и различния му подход при определяне на основните понятия налага сравнение на двете норми, тъй като ако се установи противоречие между тях съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 АПК, респективно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, е длъжен да приложи нормата на по-високия по степен акт. Езиковото и логическо тълкуване на законовата норма сочи, че понятието "други" е употребено като обобщение на лица, които също като работниците и учениците се намират в определена правна връзка със страната по договора. Клиента по договора е лицето, спрямо което пътуващите лица имат качеството на работник, на ученик или друго качество, създадено по силата на регулирано чрез правото отношение. Същественото е, че между клиента по договора за специализиран превоз и пътника съществува пряка правна връзка и то такава, която обвързва по определен начин лицето с клиента. Това тълкуване съответства в най-голяма степен на целта на закона, който разделя обществените превози на такива, достъпни за всички, които желаят да пътуват - обществен превоз по автобусни линии съгласно утвърдени транспортни схеми - републиканска, областна, общинска; на автобусни превози по определени от клиента маршрути и разписание, достъпни само за лица, намиращи се в определена правна връзка със страната по договора за превоз; и на автобусни превози по предварително заявени условия достъпни само за предварително определена група пътници без промяна на състава от началния до крайния пункт.

Какво показва представения от касатора договор? Той е сключен с "група пътуващи жители на с. Люлин, представлявани от Илчо Викторов Евгениев, кмет на кметство Люлин". Първо, тази "група пътуващи жители" нито сама по себе си има качеството на предприятие или учебно заведение, нито членовете й се намират в определени правни отношения с такъв субект. И второ, Илчо Евгениев нито е предприятие или учебно заведение, с което "групата пътуващи жители" да се намира в правно отношение, нито може да бъде представител на тази група в качеството си на кмет на кметството, тъй като неговите правомощия като кмет са законово определени в чл. 44, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и между тях не е правото да представлява "група пътуващи жители" на кметството. Ако Илчо Евгениев е искал да представлява групата пътуващи жители е могъл да направи това в качеството си на физическо лице. Поставения на договора печат на кметството не прави договора сключен с органа на изпълнителната власт в кметството, а и дори да е сключен от него в качеството му на кмет на кметството то този факт не прави превоза, предмет на договора, специализиран, тъй като по делото няма доказателства "групата пътуващи жители" да се намира в някакво специално правоотношение с кметството. Факта на местоживеене не създава такава връзка. Следователно доказателствата по делото не могат да установят сключен договор за специализиран превоз между касатора и субект по смисъла на § 1, т. 22 ЗАвтП и съответно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 33, което означава, че превоза, извършен въз основа на този договор не е специализиран.

Освен че нямал договор за специализиран превоз касаторът, респективно водачът, нямал другите изискуеми от закона документи, наличието на които дава основание да се докаже характера на превоза като специализиран. Член 61 на Наредба № 33 изисква за специализирания превоз разписание по образец, съобразено с началото и края на работното (учебно) време на клиента, подписано от двете страни по договора и съгласувано с областния отдел "Контролна дейност - ДАИ" по месторегистрацията на превозвача. Такова разписание не е представено нито на контролните органи, нито в хода на съдебното производство. За превозваните от касатора пътници, въпреки изискването на чл. 62 от Наредба № 33, не са представени нито на контролните органи, нито в хода на съдебното производство копие от карти по образец, издадени от превозвача, макар че и в договора за превоз - чл. 2, е посочено задължението такива да бъдат издадени. Водачът е нямал и попълнен пътен лист по образец. Представеният по делото пътен лит на процесния автобус за процесната дата (и то за водач на първа смяна за времето от 05, 30 до 21, 00 часа) е за маршрут гаража - Дивотино - Дивотино - София - Дивотино - гаража и с попълнени часове на тръгване и пристигане 5, 00 - 5, 15; 5, 30 - 6, 35; 6, 50. Село Дивотино не е село Люлин, което означава, че между двете, представени от касатора доказателства - договор и пътен лист, няма каквато и да било връзка, поради което правилно съдът не го ценил. (Географското местоположение и пътната връзка между двете села, която позволява движение в посока Дивотино - Люлин или Люлин - Дивотино, за да се стигне до София не означава, че е налице правна връзка между договора за превоз с. Люлин - София и пътен лист с. Дивотино - София). Що се отнася до твърденията на касатора, че поради големия брой дела с ответник областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" объркал представения пътен лист то същото е неоснователно първо поради факта, че няма как на същата датата и час, за същия автобус и за същия водач да съществува пътен лист и за маршрут по договора за превоз - с. Люлин - София, противното би значело поне единият да е неистински. И второ, поради факта, че дори и с касационната жалба не е представен пътен лист за маршрута по договора. Липсва и разписание за специализирания превоз.

Видно, извършеният от касатора превоз няма белезите на специализиран по смисъла на закона превоз. Факта, че на автобуса била поставена табела "специализиран превоз" не може да замени липсващите характеристики на превоза, изисквани от нормативен акт, както и липсата на документи, наличието на които единствено може да установи, че дадения превоз е извършен в съответствие с изискванията на закона.

Безспорно по делото е, че извършвания от касатора превоз не е и обществен превоз по автобусна линия по смисъла на чл. 17, ал. 1 във вр. с § 1, т. 22 ЗАвтП, тъй като не е възложен на касатора чрез конкурс. С оглед това и при отчитане, че фактически касаторът извършил обществен превоз на пътници, т. е. превоз на пътници със специално конструирано и оборудвано превозно средство срещу заплащане, следва - с оглед на разпоредбата на § 1, т. 5 от Наредба № 33, че този превоз е случаен. Касаторът приел да превозва предварително определена група - "група пътуващи жители на с. Люлин", без изменение в състава, като пътуването започва в един пункт - с. Люлин, и завършва в друг - гр. София. От предмета на договора - чл. 2, е видно, че превоза е еднопосочен, т. е. той е от вида "пълен-празен", тъй като не съдържа уговорка пътуването да завършва в същия пункт, в който започва. При проверката контролните органи установили, че при връщането си в началния пункт превозното средство не било празно, както би трябвало, а превозвало пътници - при проверката автобусът не се движел по посока на гр. София, а в обратна посока. Наред с това предварително уговорените условия за случайния превоз били, че същият ще бъде извършван по постоянен маршрут - с. Люлин - гр. София, чл. 2 от договора, както и по утвърдено разписание - чл. 4 от договора. Постоянният маршрут и утвърденото разписание означават, че превозът е извършван по автобусна линия по смисъла на § 1, т. 22 ЗАвтП. Извършването на превоз по автобусна линия под формата на случаен превоз законодателят е приел за нарушение, тъй като чрез него се заобикаля предвидения в закона ред за извършване на превоз по автобусни линии - чрез конкурс. Вярно е, че касаторът нямал всички изискуеми от чл. 71 от Наредба № 33 документи за извършване на случаен превоз. Но от този факт не може да се направи извод, че превозът не е случаен, както твърди касаторът, а че случайният превоз е извършен в нарушение на изискванията за документиране. Да се приеме за вярно твърдението на касатора, че поради липсата на изискуемите от закона документи характера на превоза не е случаен, означава превозвача да черпи права от собственото си виновно поведение. Не наличието или липсата на попълнен пътен лист по образец, фактура за превоза или пътническата ведомост правят превоза случаен, а неговите същностни характеристики. Пътният лист, фактурата, пътническата ведомост само доказват законосъобразното осъществяване на случайния превоз. Извършването на случаен превоз без наличие на изискуемите от закона документи не е факт, изключващ възможността този превоз да се извърша по автобусна линия.

Видно от изложеното на 11.03.2011 г. касаторът извършвал случаен превоз без необходимите за това документи като под формата на този случаен превоз извършвал превоз по автобусна линия. С това той осъществил визираните в хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗАвтП юридически факти, поради което административният орган законосъобразно приложил диспозицията на правната норма като му наложил принудителна административна мярка - временно спиране от движение на автобуса, до заплащане на парична гаранция или определената с наказателно постановление глоба. Съдът, като установил правилно релевантните факти и обстоятелства направил обосновани фактически изводи и приложил правилно материалния закон, с което постановил правилно съдебно решение.

Неоснователни са твърденията на касатора за неправилно некредитиране от съда на доводите на собственика на автобуса -"Порше лизинг БГ" ЕООД за нарушение на чл. 26 и 34 АПК. Първо, собственика на автобуса има самостоятелни прави и ако е считал постановеното решение за неправилно е имал възможност да го обжалва. Касаторът не е негов процесуален субституен, за упражнява правата му. Второ, що се отнася до спазването на тези правни норми по отношение на касатора следва да се посочи, че и двете норми, безспорно, създават правила за поведение, които подпомагат, улесняват правоприлагането в административното производство, в т. ч. и спазването на правата на страната. По принцип тяхното нарушаване би могло да доведе до постановяването на акт с друго съдържание. Но това не е абсолютно задължително винаги, тъй като те не са норми, чието нарушение поначало води до материална незаконосъобразност на постановения акт. В случая производството е започнало по повод извършена от контролните органи проверка на касатора. Следователно той е бил напълно наясно както за започналото производство, така и за събраните по него доказателства, тъй като доказателствата са само и единствено тези, които самият касатор представил. Нещо повече, още в деня на издаване на оспорената заповед, който е и денят на констатиране на нарушението, касаторът, чрез водача на автобуса, заплатил определената му парична гаранция и получил обратно предната регистрационна табела на автобуса и свидетелството за регистрация. В същото време касаторът използвал и правото си на оспорване по административен ред и от приложената по делото жалба е видно, че не само е бил запознат с всички доказателства по делото, но е имал и възможност да изложи становището си по тях. Следователно в случая не може да се твърди, че органът допуснал нарушение на чл. 26 и 34АПК.

При неоснователност на инвокираните от касатора отменителни основания и при установената липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и съответствие на съдебното решение с материалния закон съдът следва да отхвърли жалбата на "Транс експрес груп" ЕООД. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, с оглед на изложеното е и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Ответниците по делото не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд