Решение № 7010 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13562/2020 г.

Решение № 7010 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13562/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. П., против Решение № 441/02.11.2020 г., постановено по адм. дело № 431/2020 г. по описа на Административен съд - Перник. С оспореното решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С478-0404792/06.04.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на ЕТ "Б. К. - Фарминфо", [ЕИК], е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - аптека и забрана на достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснована преценка на събраните доказателства. Оспорват се правните изводи, мотивирали съда да отмени принудителната мярка, като се твърди, че в случая е установено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при което задължително е следвало да се приложат разпоредбите на чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС и да се разпореди запечатване на търговския обект, тъй като органът действа при условията на обвързана компетентност. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед, както и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Б. К. - Фарминфо" не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С478-0404792/06.04.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – аптека, находящ се в гр. Перник, [улица], стопанисван от ЕТ "Б. К. - Фарминфо" и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. След преценка на събраните доказателства, Административен съд - Перник е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена след извършена проверка от служители при ЦУ на НАП на 31.03.2020 г. в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - аптека, находящ се в гр. Перник, [улица], стопанисван от ЕТ "Б. К. - Фарминфо". Преди легитимация на проверяващите е извършена контролна покупка на стойност 3, 40 лв., заплатени в брой от М. С. – инспектор по приходите в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, като за плащането в брой не била издадена фискална касова бележка от регистрираното в обекта фискално устройство. Проверката била документирана с Протокол за извършена проверка № 0404792/31.03.2020 г. По делото не е имало спор по фактите. При така установените факти, съдът е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но е материалноправно незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви в обжалваната заповед за налагане на ПАМ относно продължителността на наложената мярка, както и за нарушаване на принципа на съразмерност. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове законосъобразното упражняване на тази самостоятелност, като изложи съответни на установеното нарушение и конкретния нарушител мотиви. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Т. нар. в заповедта "мотиви относно продължителността на срока" са бланкетни и общи. Същите са крайно недостатъчни и се приравняват на липса на мотиви. Не е изложена конкретика, както относно нарушителя, взаимоотношенията му с фиска до този момент, относно обекта – местоположение, стоки, вид на обекта - аптека и др., така и относно обстоятелствата – утежняващи или смекчаващи, имащи връзка с нарушението. Не е направено съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на нарушението и оттам на срока, за който се налага мярката. Предвид незначителната стойност на извършената покупка и липсата на други констатирани нарушения, включително и превишение на касовата наличност над отчетената такава, водят до извод, че наложената ПАМ за срок от 14 дни е несъразмерна на извършеното нарушение, поради което мотиви за нейната продължителност не могат да бъдат извлечени и от останалите документи от административната преписка по издаването й. Обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила относно съдържанието й, както и при несъответствие с целта на закона. Като е достигнал до тези правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение