Решение № 14315 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2770/2013 г.

Решение № 14315 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2770/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Адвокатско дружество "Хорозов и партньори", представлявано от управителя Георги Хорозов, срещу решение № 87/4.01.2013 г, постановено по адм. дело № 10018/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2031200281 от 19.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1833/27.07.2012 г. на директор Дирекция "ОУИ" - София (понастоящем Дирекция "ОДОП"), в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 416.67 лева главница и съответните лихви за данъчен период месец септември 2011 г. по фактура № 5773/29.09.2011 г., издадена от "Стар моторс" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на обжалвания РА, а алтернативно се поддържа искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град. Не се претендират разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - София, чрез пълномощника си юрк. Шейретов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Адвокатско дружество "Хорозов и партньори" против РА № 2031200281 от 19.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1833/27.07.2012 г. в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 416,67 лева главница и съответните лихви за данъчен период месец септември 2011 г. по фактура № 5773/29.09.2011 г., издадена от "Стар моторс" ЕООД. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК и осъществено в съответствие с правилата му. Първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, ревизиращите органи са достигнали до правилен извод, че правото на данъчен кредит правилно е отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДС. За да достигне до този извод, съдът е установил, че придобитият от адвокатското дружество лек автомобил Мазда, модел СХ-7, с брой на местата 4+1 е вписан във фактурата, в свидетелството за регистрация и в договора за покупко-продажба от 26.09.2011 г. като товарен; има удостоверение категория N1 по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3а от ЗДвП, но за да се определи вида на автомобила по смисъла на ЗДДС е приложим § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС в редакцията на текста преди изменението от 1.01.2013 г., тъй като ЗДДС не препраща към ЗДвП, а съдържа изрична разпоредба, която дава легална дефиниция кои автомобили са леки по смисъла на нормативния акт и във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил като неоснователно възражението на адвокатското дружество, че автомобилът е предназначен за превоз на товари и това го определя като изключен от категорията на леките автомобили по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС и чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, като е посочил, че предназначението на автомобила за превоз на товари се доказва за нуждите на ЗДДС не само с типовото му означение като категория N1, а с действителното му ползване за превоз на товари. В реда на изложеното, първостепенният съд е счел, че действителното ползване по твърдяното предназначение е необходимо условие и по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит следва придобитата стока да обслужва икономическата дейност на задълженото лице, но икономическата дейност на адвокатското дружество не е свързана с превоз на товари, а за превоз на служебни лица. В обобщение е направен извод, че след като реалното предназначение не е за превоз на товари, независимо от формалната регистрация като категория N1 и като товарен автомобил в документа за собственост, за целите на ЗДДС и по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС, автомобилът е лек, тъй като броят на местата е 4+1 и не се използва за превоз на товари. Решението е неправилно - същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Неправилно съдът е приел, че процесният автомобил е лек. Понятието "лек автомобил" има легално определение в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Съгласно това определение, "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. В противоречие с доказателствата по делото административният съд не е съобразил, че случаят попада в първото от двете изключения на разпоредбата - легално определение. Това е така, тъй като съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП за нуждите на типовото одобряване пътните превозни средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви: 3. категория N - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, които имат най-малко четири колела, към които спадат а) категория N1 - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t. Основателно касаторът поддържа, че по смисъла на § 6, т. 9 от ДР на ЗДвП, "одобряване на типа" (типово одобрение) е процедура за удостоверяване, че даден тип пътно превозно средство, система, компонент, или отделен технически възел отговарят на техническите изисквания, определени в наредбите по чл. 138, ал. 4. Съгласно чл. 138, ал. 2 ЗДвП, изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" е компетентният орган за одобряване на типа на нови моторни превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли. Детайлно уредбата за типово одобряване е разработена в Наредба № 60/24.04.2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Тази наредба е издадена на основание чл. 138, ал. 4 ЗДвП (§ 16 ДР). Съгласно § 2 от ДР на цитираната наредба, тя въвежда изискванията на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент, като чл. 18, ал. 6 от наредбата дава право на изпълнителния директор на ИА "АА" да признава сертификата за национално одобряване на тип ПС, произвеждани в малка серия, издаден от друга държава-членка на ЕС, когато типът е одобрен при спазване на технически изисквания, равностойни на тези за страната. В разглеждания случай регистрацията на автомобила като такъв от категория N1 е потвърдена от представеното Писмо изх. № 14-00-6834/28.04.2011 г. на Изпълнителния директор на ИА "АА" като компетентен орган за типовото одобрение на автомобилите, съгласно което се признава издаденият сертификат на Министерството на транспорта на Словакия за одобрение тип превозни средства категория N1 на автомобили марка "Мазда" СХ-7. Основателно касаторът поддържа, че това писмо съставлява официален документ, който при това не е бил оспорен от ответника по делото. В реда на гореизложеното и с оглед прецизност на изложението следва да се посочи, че противно на приетото от директор Дирекция "ОДОП" - София в Решение № 1833 от 27.07.2012 г., липсват основания за прилагане на Регламент № 2658/87 г. на Съвета от 23 юли 1987 г. за тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, с която е създадена номенклатурата на стоките, наричана "Комбинирана номенклатура" на ЕС, тъй като същата се отнася за вносни или износни стоки, а не за такива, които са произведени и се търгуват в рамките на Европейския съюз, при наличие на пряко приложима правна регламентация от правото на ЕС за начина на одобрение на МПС и техните ремаркета. Въз основа на изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съд необосновано е приел, че е налице изключението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Закупеният автомобил не е лек автомобил, а товарен такъв. Отделно от изложеното, неправилни са изводите на съда, че автомобилът не се използва за икономическата дейност на адвокатското дружество. По делото е установено по несъмнен начин, че автомобилът се ползва за дейността на дружеството, че е заприходен като негов актив и за него се извършват разходи, с което е изпълнено изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС и не е налице ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. При безспорно установено използване на автомобила и отчитане на разходи във връзка с неговата експлоатация (които не се оспорват от органите по приходите), които са част от общите разходи на дружеството, е налице изпълнение на условието автомобилът да е използван за целите на независимата икономическа дейност на дружеството. Предвид това, решението на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против РА досежно непризнатото право на приспадане на данъчен кредитв общ размер на 11 416.67 лв. и начислените лихви по фактурите, издадени от "Стар моторс" ЕООД, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да бъде отменен РА в тази негова част. Предвид изхода на делото, първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация. С настоящото решение следва да бъдат присъдени претендираните пред първата инстанция разноски, които възлизат на 50 лв. заплатена държавна такса. За настоящата инстанция разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът,