Решение № 1850 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5870/2014 г.

Решение № 1850 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5870/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ронан Лимитид" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Георги Жеков срещу решение № 1609/14.03.2014 г., постановено по адм. дело № 9163/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 21013011506/9.05.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1399/9.08.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП в частта за ангажираната солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС за дължимия данък в размер на 207 317,98 лв. и лихви - 15 583,10 лв. по доставка, извършена от "Белфилд" ООД, документирана с фактура № 806/24.07.2012 г. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията за неправилност на решението се свеждат до такива за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора по делото не е установено нито знание, че доставчикът е във фактическа невъзможност да плати, нито знание, че той, макар да може да плати, ще се отклони от това плащане, както и че е разполагал със значително по стойност имущество. Изтъква се довод, че ако доставчикът е имал намерение да се отклони от плащане, той би се освободил от всякакво имущество с цел да осуети принудителното плащане на данъка. Твърди, че приходната администрация не е положила никакви усилия за установяване на обстоятелствата относно събираемостта на вземането, а в образуваното изпълнително производство спрямо доставчика не се извършват никакви изпълнителни действия, а публичният изпълнител в писмо до съда е заявил, че бил отписал задълженията на доставчика, възникнали по повод на процесната сделка, защото те щели да се съберат от "Ронан Лимитид" ЕООД. Неправилно съдът бил приел, че сделките между "Ронан Лимитид" ЕООД и Ноел Глин (съдружник в "Белфилд" ООД с 45% от него) предполагат някакви специфични търговски отношения, при които "Ронан Лимитид" ЕООД е наясно, че дължимият данък няма да бъде внесен. Според касатора в посочените сделки няма нищо специфично, те са напълно правомерни и често срещани сделки, които са породили предписаните от закона последици, а те не са атакувани или оспорени по надлежния ред. Касаторът излага съображения, че по делото не е установено и самото наличие на неплатено задължение от страна на доставчика, макар това да е било въведено като спорно обстоятелство при обжалването, тъй като информацията за неплащане се черпи от вътрешната информация на НАП, която не представлява годно доказателство и не може да се провери дали тя е достоверна, а и в тази връзка е удостоверение от 14.02.2013 г., от което е видно, че дружеството-доставчик няма задължение в претендирания от НАП размер. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Жеков. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Кирилов я оспорва по подробно изложени съображения в депозирания по делото писмен отговор с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Ронан Лимитид" ЕООД срещу РА № 21013011506/9.05.2013 г. в частта за ангажираната солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС за дължимия данък в размер на 207 317,98 лв. и лихви - 15 583,10 лв. по доставка, извършена от "Белфилд" ООД по фактура № 806/24.07.2012 г. с предмет на доставката апартаменти, търговски обект - ресторант и паркоместа на обща стойност 1 036 589,90 лв., първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са ангажирали отговорността на жалбоподателя по чл. 177 ЗДДС, която е солидарна отговорност за задълженията за данъка по доставката от доставчика "Белфилд" ООД. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 177 ЗДДС като отговорност, като средство за предотвратяване на данъчни измами и нейното съдържание включва отговорност за плащане от получател по облагаема доставка за дължимия, но невнесен от доставчика ДДС, по което получателят е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с доставката. Според съда в хипотезите на отговорност по чл. 177 ЗДДС по правило не се спори относно реалността на доставката - ако не е налице облагаема доставка, за получателя не възниква право на данъчен кредит и отговорност за евентуално дължимия от доставчика данък не може да се претендира. Съдът е приел, че органът по приходите е установил обективни данни, че данъкът няма да бъде внесен и съвкупното проявление на тези данни обуславя извод за познание у "Ронан Лимитид" ЕООД, че ДДС по доставката няма да бъде внесен. Такива обективни данни според съда са липсата на плащане на продажната цена по доставката - покупко-продажба на недвижимост и поредицата сделки между "Ноел Глин, "Белфилд" ООД и "Ронан Лимитид" ЕООД. В тази връзка съдът е обсъдил договор от 6.12.2011 г., съгласно който Ноел Глин прехвърля на "Белфилд" ООД своето вземане от "Ран Пропълти Лимитид" в размер на 400 000 евро, произтичащо по договор за заем между Ноел Глин и дружеството от 7.01.2008 г. с цена на вземането 360 000 евро, платим от цесионера в 30-дневен срок от подписването му с нотариална заверка на подписите от 8.12.2011 г. Съдът е посочил, че със споразумение от 3.01.2012 г. към договора при неплащане в срок на сумата от 360 000 евро, се дължи неустойка за забава в размер, равна на цената на вземането. Установено е по делото, че с договор за продажба на вземане от 2.05.2012 г. между Ноел Глин - цедент и "Ронан Лимитид" ЕООД - цесионер е прехвърлено на цесионера вземане в размер на 636 000 евро, дължимо от "Белфилд" ООД и произтичащо от договор за продажба на вземане между Ноел Глин и "Белфилд" ООД от 6.12.2011 г. и последващо споразумение между тях от 3.01.2012 г. Съдът е обсъдил и трето споразумение за прихващане от 24.07.2012 г., според което задължението на "Ронан Лимитид" ЕООД в размер на 636 000 евро е прихваното срещу задължение на продавача съгласно чл. 103 ЗЗД. Съдът е приел, че така описаната поредица от прехвърлителни сделки по отношение на насрещни вземания и задължения обуславя извод за неплащане ефективно на продажната цена по доставката по фактура № 806/24.07.2012 г., издадена от "Белфилд" ООД, по което "Ронан Лимитид" ЕООД е упражнил правото на данъчен кредит. Направен е извод от съда, че след като купувачът не е платил на доставчика начисления ДДС по сделката, той не би имал разумно очакване, че доставчикът е във възможност да изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС в републиканския бюджет. Макар според съда разплащането по доставката да не е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС, то на общо основание е обективен факт, относим към преценката на субективната категория "познание" за невнасяне на данъка. Такова знание според съда е и липсата на уговорка за дължимост на лихви по договорите за цесия и заем от 2.05.2012 г. и 21.05.2012 г. Съвместното проявление на тези факти и обстоятелството, че Ноел Глин е съдружник с 45 % от дяловете на "Белфилд" ООД, че счетоводството и на доставчика и получателя се води от едно и също счетоводно предприятие "БГ Консулт" ООД с управител Илина Чатова, която пък е пълномощник на "Ронан Лимитид" ЕООД и затова в съдебното решение е направен извод, че съвместното проявление на тези факти и обстоятелства очертава специфични търговски взаимоотношения, при които "Ронан Лимитид" ЕООД е наясно, че дължимият по доставката ДДС няма да бъде внесен. Без значение за направения извод от съда е обстоятелството, че спрямо "Белфилд" ООД са предприети действия по обезпечаване на публичните задължения. Направен е извод от съда, че тълкуването на чл. 177, ал. 1 и 2 ЗДДС обуславя извод, че законодателят свързва отговорността на получателя по фактурата за дължимия ДДС само с невнасянето му от доставчика, но не и невъзможността той да се събере от него. Относно задължението за лихви съдът се е позовал на чл. 16, ал. 3 ДОПК, който включа и забавата и за солидарните длъжници. Обжалваното решение е правилно постановено. Отговорността по чл. 177 ЗДДС не е отговорност за разчитане с бюджета въобще за определен данъчен период, а следва да е свързана с конкретната доставка - пряка или предходни, т. е. за едни и същи стоки или услуги, а не въобще за всички доставки за определен период и това изрично е разпоредено от чл. 177, ал. 6 ЗДДС. Правилно съдът е приел, че в процесния случай приходните органи са признали реалността на доставката по процесната фактура и доколкото за получателя е възникнало правото на данъчен кредит, не се оспорва, че то законосъобразно е упражнено. Касаторът подробно е изложил съображения, че не е взето предвид и от органите по приходите и от съда, че доставчикът по фактура № 806/24.07.2012 г. има достатъчно имущество и че ако доставчикът е имал намерение да се отклони от плащане, той би се освободил от всякакво имущество с цел да осуети принудителното плащане на данъка. За ангажиране отговорността на получателя по доставката за неплащане (невнасяне) от неговия доставчик на начисления ДДС по процесната доставка, е без значение дали доставчикът има или не имущество, а е относимо само установеното невнасяне на данъка в републиканския бюджет. Затова правилно съдът е разграничил невъзможността да се събере от доставчика дължимия ДДС от факта на невнасянето му от доставчика. Последният е относим към отговорността по чл. 177 ЗДДС, а и в процесния случай няма спор между страните, че дължимият ДДС по доставката не е внесен в бюджета. Правилно съдът е проследил сключените договори за заем и споразумения за прехвърляне на вземания и е направил извод, че се касае за специфични търговски взаимоотношения, които при съвкупна преценка водят до извод за знание у получателя, че начисления ДДС по фактура № 806/24.07.2012 г. няма да бъде внесен в бюджета. Без значение е какво е имущественото състояние на доставчика, тъй като отговорността по чл. 177 ЗДДС е особена солидарна отговорност, като една от предпоставките за ангажирането и е изискването данъкът да не е внесен ефективно като резултат за данъчен период. За да се пристъпи към реализиране на солидарна отговорност, следва да се установи връзката между невнесения данък за периода, в който е настъпило данъчното събитие, съответно данъкът е станал изискуем и невнесения данък по конкретната доставка към лицето, чиято отговорност се реализира, както и дължимият данък да не е внесен към датата на издаване на ревизионния акт на получателя, чиято отговорност се търси. Тези предпоставки в процесния казус са налице и правилно съдът е приел, че определеното данъчно задължение с ревизионния акт е законосъобразно. Освен това установено е, че посочените по-горе търговски операции в голямата си част са извършени между свързани лица и установяват факти и обстоятелства, че у "Ронан Лимитид" ЕООД е било налице знание, че ДДС по процесната доставка няма да бъде внесен от неговия доставчик. Наред с безспорно установеното по делото, че ДДС не е внесен ефективно в републиканския бюджет, правилно съдът е приел, че е налице основание по чл. 177 ЗДДС да се търси отговорност от получателя по доставката за невнесения данък. Без значение за ангажиране на тази отговорност е дали приходните органи са положили усилия или не за събиране на данъка от доставчика, тъй като чл. 177 ЗДДС изисква данъкът ефективно да не е внесен и при категорично установяване на това обстоятелство, не се държи сметка за причината за невнасянето му. Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от касатора за юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи за тази съдебна инстанция, тъй като е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,