Решение № 4612 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9257/2009 г.

Решение № 4612 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9257/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Атанаска Георгиева Заякова от гр. Казанлък, чрез процесуален представител адвокат Мариана Стойнева, срещу решение № 149/11.05.2009 г., постановено по адм. дело № 27/2009 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, 6 - ти състав в частта, в която е отхвърлен предявения от нея срещу община Казанлък, иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над уважения от съда размер 2000 лв, до предявения размер на обезщетението общо от 7 000 лв, ведно със съответната част от направените по делото разноски. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му, с произтичащите от това последици. Ответната страна - община Казанлък, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе Върховният административен съд, трето отделение, взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Атанаска Георгиева Заякова срещу община Казанлък, до Районен съд - Казанлък. Във връзка с изложени твърдения, че на 11.01.2008 г. отивайки до магазин за хранителни стоки в гр. Казанлък е нападната от безстопанствено куче, при което понесла наранявания, наложили й многократни последващи посещения на болнично заведение, продължително последващо лечение и множество болки и страдания, ищцата претендира от община Казанлък, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. Административно дело № 27/2009 г. на Административен съд - Стара Загора е образувано след прекратяването на образуваното по посочената искова молба, производство по гр. дело № 1777/2008 г. на Казанлъшкия районен съд и изпращането му по компетентност на Административен съд - Стара Загора. Последният съд е приел, че е компетентен да се произнесе по исковата молба, както и че същата е частично основателна предвид неизпълнението на задълженията на кмета на община Казанлък, произтичащи от нормата на чл. 35, т. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД, отм. по ДВ бр. 13/08.02.2008 г., действал към момента на увреждането/. Според чл. 35, т. 4 ЗВМД (отм.), кметовете на общини организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите. Този текст отчасти е възпроизведен в чл. 138, ал. 1, т. 5 от Правилника за приложението на същия закон /ППЗВМД/, съгласно който кметовете на общини обезпечават залавянето на безстопанствените животни. По същество първоинстанционният съд е приел, че след като кметът на община Казанлък не е изпълнил горепосочените задължения, общината носи отговорност за произтеклите от това вреди, при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В резултат община Казанлък е осъдена да заплати част от претендираното от ищцата Атанаска Заякова, обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е присъдил по - малък от претендирания в исковата молба размер на посоченото обезщетение, а именно сумата от 2 000 лв, определена по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД, както и съответстваща на уважените искови претенции, част от направените от ищцата, разноски по делото. С оглед естеството на твърдяното увреждане и искането до съда, формулирано в исковата молба, неправилен е направеният от административният съд извод, че изпратеното му от районния съд дело му е подсъдно. Настоящият състав на ВАС намира, че задълженията на кметовете на общини, визирани в чл. 35, т. 4 от ЗВМД (отм.) и чл. 138, ал. 1, т. 5 ППЗВМД, не сочат на извършването на действия, при или по повод изпълнението на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това, предявеният иск за обезщетение не подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК, визиран от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Съгласно приложимата в случая, специална правна уредба на ЗВМД (отм.) и правилника за неговото приложение, безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините. Следва да се отбележи, че разпоредбите на глава V "Безстопанствени животни" от действащия понастоящем Закон за защита на животните, в сила от 31.01.2008 г., също налагат извода, че безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Но при изпълнението на тези задължения, общините действат, като лица, упражняващи надзор върху безстопанствените животни на тяхна територия, а не упражнявайки властнически компетенции, в изпълнение на административна дейност. Според чл. 50 ЗЗД, за вредите причинени от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а когато вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че отговорността на общините за вреди, причинени от безстопанствени животни, за които именно те полагат грижи и осъществяват надзор, следва да бъде реализирана не по специалния ред по чл. 203 и сл. АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, както е приел административният съд, а по общия исков ред, при условията на института на непозволеното увреждане. Другояче казано, предявената от Атанаска Заякова искова молба не попада в кръга на визираните от чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК искове за обезщетения, изключени от подведомствеността на гражданския съд за непозволено увреждане. Предвид наведените фактически твърдения и отправените въз основа на тях искания до съда, неправилно административният съд е приел, че в случая е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. АПК, наместо такъв по чл. 50 във връзка с чл. 45 ЗЗД, който е подсъден на общите съдилища. Според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. След като вместо да повдигне препирня за подсъдност на делото при условията на чл. 135 АПК, административният съд се е произнесъл по исковата молба, предявена на основание чл. 50 във връзка чл. 45 ЗЗД, същият е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, като постановено от некомпетентен съд. При това, образуваното по исковата молба административно дело по описа на Административен съд - Стара Загора следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност за произнасяне по исковата молба, по която е образувано, на съответно компетентния общ съд, а именно - Районен съд - Казанлък. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение