Решение № 10608 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13062/2015 г.

Решение № 10608 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13062/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Елена Великова срещу решение № 2044/08.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1047/2015 г. по описа на Варненския административен съд, с което по жалба на Валентина Андонова С. от гр. Русе е отменен РА № 130030/27.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 67/18.03.2014 г. на същия директор за определените й за ДОО и ДЗПО - авансови вноски за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. в общ размер от 1 581,44 лв. и лихви за забава - 716,99 лв., както и за ЗО - авансови вноски за посочения период в размер на 770,93 лв. и лихви за забава в размер на 235,55 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е приел, че предвид измененията по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), декларация за прекъсване на дейността на се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО. Твърди, че въпреки че В. С. в определени дни е била в отпуск за временна нетрудоспособност поради болест, бременност и раждане при работодателите си, с които е била в трудови правоотношения, тя в същото време е осъществявала дейност като земеделските производител - производство на непреработена земеделска продукция. Направен е извод от приходните органи, че ревизираното лице е самоосигуряващо се лице, което е осигурено за риска общо заболяване и майчинство, но не е преустановило дейността, което от своя страна е за осигуряването му за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО. Според касационния жалбоподател от събраните по делото доказателства се установява, че С. е полагала труд при "Алекс пул" ЕООД, "Миг БГ" ЕООД и "Индустрия мода Маркам" АД. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба и в която, се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на В. С. Иска отмяна на решението и в частта за разноските. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Валентина Андонова С. от гр. Русе чрез адв. Пейчо Пейчев в депозиран по делото писмен отговор я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път се разглежда пред Върховния административен съд. Първоначално с решение № 1989/18.08.2014 г., постановено по адм. дело № 1191/2014 г. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на В. С. от гр. Русе против № 130030/27.12.2013 г. за посочените по горе задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО - авансови вноски. За да постанови този правен резултат съдебният състав на първоинстанционния съд е приел, че съгласно чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ е налице такова задължение за самоосигуряващите лица, вкл. упражняващите свободна професия или занаятчийска дейност и то възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване с подаване на декларация по образец от съответната компетентна териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата. Посочено е от съда, че това задължение за подаване на декларация е отпаднало с изменението на процесната разпоредба, в сила от 01.01.2010 г. за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО, според който за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна нетрудоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете вкл. и при осиновяване, през които не са имали право на парично обезщетение. Според съда през спорния период жалбоподателката не е преустановила фактически дейността си като земеделски производител и затова е била длъжна да се самоосигурява, поради което е прието, че правилно приходните органи са определили допълнително задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО - авансови вноски. С решение № 3728/02.04.2015 г. по адм. дело № 12909/2014 г. състав на ВАС, Шесто отделение е отменил горното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския административен съд. Според касационната инстанция изводът на съда, че В. С. е осъществявала търговска и стопанска дейност е направен при съществено нарушение на служебното начало, тъй като според отменителното решение липсват доказателства относно това какви трудови функции е изпълнявал А. А. на длъжността "Управител на селско стопанство", къде е осъществявал трудовите си функции и какви са били обемът и вида на неговите задължения по трудов договор. Според отменителното решение първоинстанционния съд е следвало да даде указания на жалбоподателката да представи доказателства за тези обстоятелства. В този смисъл при отмяна на първоначалното решение на административния съд, съдебният състав на ВАС, Шесто отделение е дал указания при новото разглеждане съдът да анализира и отговори на въпроса: стопанската дейност, от която са реализирани доходите, декларирани от В. С. с подадените от нея данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, лично от нея ли е била осъществявана или от наети по трудов или граждански договори работници, ръководени от назначения управител А. А. При новото разглеждане състав на Варненския административен съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен и го е отменил, тъй като трудовата дейност на земеделски производител С. не я е извършвала лично. Според съда през процесния период ревизираното лице е било регистрирано като земеделски производител - физическо лице и е подала декларация в НОИ, че ще се осигурява за всички осигурителни рискове без трудова злополука и професионално заболяване, както и за безработица. Съдът е установил, че през процесния период С. е била във временна нетрудоспособност поради болест, бременност и раждане при работодателите си, с които е била в трудови правоотношения, както и е получава парично обезщетение. Относно дейността си като земеделски производител съдът е приел, че тя не е подавала декларация за прекъсване, прекратяване и възобновяване на дейността си. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство е установено, че С. има наети на трудов договор работници, а за да ползва отпуската си за отглеждане на малко дете и да получава обезщетение по чл. 53 КСО, е трябвало да не работи. От подадените от нея декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, съдът е направил извод, че от тях не се установява С., въпреки че е декларирала доходи от занаятчийската дейност, че е извършвала лично трудова дейност. За този извод съдът се е позовал на доказателствата по делото - нареждане разписки, банкови бордера, фактури и др. във връзка с дейността като земеделски производител, които са подписани от Д. А. в качеството на пълномощник на В. С., а от трудов договор № 7/01.112007 г. на А. А. и допълнителни споразумения от 07.07.2008 г. и 01.01.2009 г. се установява, че той е бил управител на селско стопанство. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор по делото че В. С. е била регистрирана като земеделски производител и е декларирала доходи от нея по чл. 50 ЗДДФЛ. Спорът между страните е бил дали по времето, когато тя е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете и е получавала от НОИ парично обезщетение, е работила с личен труд като земеделски производител. Обстоятелството, че е декларирала доходи в декларацията си по чл. 50 ЗДДФЛ не означава непременно, че дейността си като земеделски производител С. е извършвала с личен труд и през времето, когато е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете. Именно за изясняване на това обстоятелство е било отменено решението на административния съд от първата касационна инстанция. Тезата на приходните органи е, че след като лицето е регистриран земеделски производители не е прекъсвало или преустановявало дейността, то представлява самоосигуряващо лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 КСО и е следвало да внася авансови осигурителни вноски съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 и чл. 6, ал. 7 КСО във връзка с вр. 3, ал. 1 НООСЛБГРЧМЛ. Спорният въпрос между страните по делото се свежда до тълкуване на измененията в чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ с оглед на това, че тя е била в отпуск за отглеждане на малко дете и е получавала парично обезщетение и в същото време е декларирала доходи от дейност като земеделски производител. В отменителното решение на първата касационна инстанция са дадени указания при новото разглеждане съдът да установи дали дейността си на земеделски производител в периода, когато е била в отпуск поради бременност, раждане и за отглеждане на малко дете е извършвала с личен труд. От неоспорените в съдебното производство от приходната администрация доказателства, решаващият съд е направил законосъобразен извод въз основа на тях, че дейността като земеделски производител С. не е извършвала лично със собствен труд, а е ползвала назначени от нея работници, Д. А., която има изрично пълномощно и А. А.о, назначен като управител на селско стопанство. От представените по делото банкови документи (нареждания-разписки) от ПИБ - гр. Сливен, се установява, че нейната майка Д. А., като пълномощник е теглила суми от банковата сметка на земеделския производител В. С. за заплащане на трудовите възнаграждения на работниците й. Освен това от приложените фактури се установява, че Андонова е извършвала продажби на селскостопанска продукция - краве мляко, ечемик, пшеница и др., като по този начин наред с доказателствата за А. А. (трудов договор и длъжностна характеристика), правилно са обусловили първоинстанционния съд, че дейността на земеделския производител не е извършвана лично от В. С. в периода, когато тя е била в отпуск за отглеждане на малко дете. Подаването на данъчни декларации от В. С. не доказва обратното, каквито са доводите в касационната жалба. Не се установи и твърдението, че първоинстанционният съд е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилния спор. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване изискванията на материалния закон и съдопроизводствените правила и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане в писмения отговор, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 470 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение