Решение № 7105 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14675/2008 г.

Решение № 7105 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14675/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Софийска РДНСК, чрез процесуалния представител юрк. Д. П., срещу решение № 552 от 13 октомври 2008 година, постановено по адм. д. № 187/2008 година по описа на Административен съд София-област, с което е отменена заповед № А-02-33/18 май 2007 година на началника на Столична РДНСК и е отхвърлено оспорването на "В." ЕООД против отказ за издаване на акт за узаконяване. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответниците - "В." ЕООД със седалище гр. Б. и община С., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-област е образувано по оспорване от "В." ЕООД - гр. Б. срещу заповед № А-02-33/18 май 2007 година на началника на Столична РДНСК, с която е оставен в сила отказ за узаконяване № 5/21 март 2007 година на главния архитект на община С. за "Масивна пристройка към съществуваща в имота производствена сграда № 3", находяща се в УПИ IV, кв. .. по плана на с. Г., община С. Съдът е приел, че административният орган се е произнесъл по недопустима жалба, поради което е отменил оспорената заповед и е отхвърлил като недопустимо оспорването на "В." ЕООД пред началника на Софийска РДНСК. Така постановеното решение е допустимо и правилно. Оспорването пред административния съд е подадено от участвало в административното производство търговско дружество в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Така подадената жалба е била допустима за разглеждането й по същество и като е постановил оспореното решение съдът не е постановил недопустим съдебен акт. От данните по делото е установено, че "В." ЕООД не е било страна в административното производство по издаването на акта за узаконяване, във връзка с който е подадена жалбата до Софийска РДНСК. Не са представени доказателства и относно това посоченото дружество да е собственик на строежа - предмет на отказа за узаконяване. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че "В." ЕООД не е от кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и не е разполагало с активна процесуална легитимация да оспорва отказа на главния архитект на община С., е законосъобразен. Правилен е и извода, че началникът на Софийска РДНСК не е имал право да разгледа подадената срещу отказа на главния архитект за узаконяване жалба, а съобразно разпоредбата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ е следвало до я отхвърли като недопустима. Възражението на касатора, че дружеството - жалбоподател е носител на вещното право на строеж, поради което е заинтересувано лице, е неоснователно. Това възражение е подробно обсъдено в оспореното решение, като настоящата инстанция споделя напълно доводите на административния съд. В случая следва да се има предвид и факта, че административният орган - касатор в настоящото производство, изрично е посочил в оспорената заповед липсата на право на собственост на жалбоподателя върху имота, в който е изградена пристройката. Освен това административното производство по издаването на акт за узаконяване по отношение на процесната пристройка се е развило без участието на "В." ЕООД, при което последното не е активно легитимирано да оспорва отказа на главния архитект на общината. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,