Решение № 8159 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15008/2008 г.

Решение № 8159 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15008/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Панайотов Янчев, от гр. Бургас, срещу решение № 849/24.09.2008 г. по адм. д. № 762/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба - ДНСК - София чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Отвеникът по касационната жалба Петко Тодоров Стамболиев не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна при следните съображения: Настоящата инстанция намира, че като е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-14-211/21.03.2008 г. на заместник-началника на ДНСК, с която е наредено да се премахне незаконен строеж "едноетажна сграда" и след влизането й в сила да се отправи покана до касатора като собственик на терена и до Петко Стамболиев като извършител на процесното строителство за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, е нарушил материалния закон. Единственият спорен по делото въпрос е следва ли касаторът да бъде адресат на оспорената заповед, след като същият е само собственик на имота, в който е изграден незаконният строеж, безспорно извършен от друг - в случая от Петко Стамболиев. По принцип административното производство по премахване на незаконен строеж следва да се развива между административния орган и извършителя на строежа. Собственикът на имота, ако е лице, различно от извършителя на строителството, не е и не може да бъде адресат на такава заповед дори и в частта, с която е разпоредено да извърши доброволно изпълнение по разпореденото премахване. Собственикът на имота в тези случаи не може да бъде ангажиран дори и за разноски по изпълнението, тъй като е изключен от посочените в разпоредбата на чл. 225, ал. 6 ЗУТ лица. Позоваване на подзаконов нормативен акт - § 3, ал. 2 от Наредба 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи също е неправилно, тъй като и тази разпоредба има предвид само солидарно поемане на разходите по изпълнението, но не и възможност за административния орган да ангажира собственика на терена за доброволно изпълнение, когато той е различен от установения извършител на строежа. Следва да се има предвид освен това, че тази разпоредба разширява кръга на лицата, посочени в нормата на чл. 225, ал. 6 АПК, който нормативен акт е от по-висока степен и на това основание не следва да се прилага. Предвид изложеното решението следва да се отмени, като вместо него се постанови друго в смисъл на отмяна на оспорената заповед в частта й като постановена и спрямо касатора. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение