Решение № 8156 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5573/2016 г.

Решение № 8156 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5573/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив против решение № 554/15.03.2016 г., постановено по адм. д. № 1109/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен РА № Р-09-1401845-091-01/11.11.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 60 от 27.01.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив. Ответникът М. Ю. в представен писмен отговор от адв. Х. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. По същество е частично основателна. С решението си първоинстанционният съд е отменил процесния РА № Р-09-1401845-091-01/11.11.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 60 от 27.01.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив, в частта му в която допълнително са определени задължения, като следва: Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 475, 20 лв., ведно със законните лихви в размер на 274, 83 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 993,66 лв., ведно със законните лихви в размер на 462, ЗЗ лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 475,20 лв., ведно със законните лихви в размер на 172,05 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 475, 20 лв., ведно със законните лихви в размер на 122,81 лв., както и Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 475,20 лв., ведно със законните лихви в размер на 74,09 лв. За да постанови решението си, първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, събраните доказателства и възприетото в РА. Административният съд е дал тълкуване на относими към спора правни разпоредби на чл. 122 и сл. ДОПК, съответно чл. 15 и чл. 16 ЗКПО, както и на тяхното тълкуване, направено в отделни решения на Съда на Европейския съюз – С-28/95 г. Съдът е приел за неправилно отразяването в разходната част на паричния поток за 2008 г. и 2009 г. на заплатени суми за придобити недвижими и движими вещи в режим на СИО, а именно сума в размер на 275 лв. за придобит недвижим имот в м. Долния бюк; сума в размер на 85, 30 лв. за придобит недвижим имот в [населено място]; сума в размер на 6000 лв. за придобито МПС; сума в размер на 300 лв. за придобит недвижим имот в [населено място], като е приел че посочените суми са заплатени от съпруга на М. Ю., посочен като купувач в нотариалните актове и договора за покупко-продажба на МПС. Съдът е приел, за незаконосъобразен извода на органите по приходите, че в случая е налице отклонение от данъчно облагане. Според съда неподкрепено с доказателства е приетото за установено, че ревизираното лице и съпругът й са получавали доходи от безвъзмездно отдадено от тях недвижимо имущество – мотел с магазин за хранителни стоки, кафе-аперитив и автосервиз, находящ се в [населено място], общ. К.. От договора за заем за послужване не се установявало М. Ю. да е прикрила наемно правоотношение, както и не е установено [фирма] счетоводно да отчитало като разход заплащане на наемна цена от ползвания имот. Като е съобразил горното АС-Пловдив е приел, че за 2008 г. не е налице превишение на разходите над приходите, а установеното за 2009 г. превишение в размер на 4036, 59 лв. се компенсира с констатирано от приходните органи превишение на приходите над разходите при съпруга за 2009 г. Решението е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Според настоящата съдебна инстанция неправилно съдът е изключил от разходната част на паричния поток суми общо в размер на 9 360 лв. От съдържанието на представените нотариални актове и договор за покупко-продажба на МПС като купувач безспорно фигурира единствено съпруга на М. Ю., но съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Не е било спорно по делото, че М. Ю. е придобила /в предходни години на ревизирания период/ недвижим имот в режим на СИО, който представлява мотел с магазин за хранителни стоки, кафе-аперитив и автосервиз, находящ се в [населено място], общ. К.. Описаният недвижим имот е отдаден под наем за безвъзмездно ползване на [фирма] с едноличен собственик на капитала А. Ю.. М. Ю., съпругът й А. Ю. и [фирма] са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" и "е" от ДР на ДОПК. Правилно е прието от приходните органи, че РЛ и съпругът й са получавали доходи от наем на посочения недвижим имот във вр. с чл. 77 ЗДДФЛ предвид, че са налице предпоставките на този закон, за да се приложат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО. Предвид изложеното следва да се приеме тезата на приходните органи, че е налице фактическия състав на чл. 16, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗКПО. Според настоящата инстанция при определяне на данъчната основа не следва да се възприеме заключението на вещото лице, назначено в хода на ревизионното производство, тъй като в заключението не са описани, сравнявани и анализирани каквито и да е конкретни данни. В констативната част на експертизата е посочен единствено нотариален акт от 2007 г. на служба по вписванията [населено място] за сграда, без да са описани каквито и да са характеристики на имота. В съдебното производство е назначена съдебна експертиза със задача да се определи пазарната цена за наема на процесния недвижим имот за ревизирания период. Според заключението на вещото лице Т. Р. /л. 829 от първоинстанционното производство/, пазарната цена на годишните наеми за обект "Мотел с магазин за хранителни стоки, кафе-аперитив и автосервиз", находящ се в [населено място], [община] за периода 2008 г. -2012 г. са: за 2008 г. – 3518. 27 лв.; за 2009 г. – 3518, 27 лв.; за 2010 г. – 3518, 27 лв.; за 2011 г. – 4678, 68 лв. и за 2012 г. – 4378, 68 лв. Съдът намира, че така изготвеното заключение следва да бъде кредитирано като обективно и компетентно. Същото е изготвено на база наемни договори, сключени между [община] и различни наематели, приложени по делото, като е използван методът на сравнимите неконтролирани цени, предвиден в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. На база на това заключение при този размер на наема /съответстваща 1/2 ид. част/ и начина на определяне на данъчната основа по РА, размерът на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ от ревизираното лице възлизат както следва: за 2008 г. – 158, 32 лв.; за 2009 г. – 303, 40 лв.; за 2010 г. – 158, 2 лв.; за 2011 г. – 158, 25 лв. и за 2012 г. – 158, 32 лв. Предвид изложеното дотук обжалваното решение следа да се отмени като незаконосъобразно и необосновано в частта му, в която е отменен РА относно определения му данък и лихви за внасяне за 2008 г. за размера над 158, 32 лв., ведно със законните лихви; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. за размера над 303, 40 лв., ведно със законните лихви; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. за размера над 158, 30 лв., ведно със законните лихви; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. за размера над 158, 25 лв., ведно със законните лихви, както и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. за размера над 158, 32 лв. Вместо това решение в отменената част следва да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА в същата част. В останалата обжалвана отменителна част решението се явява правилно и законосъобразно и не страда от пороците, твърдяните в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора решението на АС-Пловдив следва да се отмени и в частта за разноските за разликата над 300 лева. Ответникът по касация М. Ю. следва да бъде осъдена да заплати на Д "ОДОП" Пловдив сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Дирекция "ОДОП" Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на М. Ю. разноски по делото за настоящата инстанция съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 468 лв. Съобразно изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение