Решение № 6460 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 281/2010 г.

Решение № 6460 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 281/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "НОТЕКИТЕН" ЕООД - със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Генерал Скобелев" № 10, офис 7, подадена чрез пълномощника адв. Хр. Минчев против Решение № 1159/11 ноември 2009 г. на Административен съд - Бургас, IХ състав, постановено по адм. д. № 853 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена, като неоснователна жалбата на "НОТЕКИТЕН" ЕООД против РА № 020801329/25.03.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-115/25.05.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас. В полза на Д "ОУИ" - Бургас са присъдени разноски в размер на 1 014 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 25 ЗДДС и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че данъчното събитие е настъпило на 30.07.2007 г., тъй като съгласно договора от 11.10.06 г. за проучване и проектиране, страните са предвидили в чл. 3, ал. 1, че при изпълнението на всяка фаза от проектирането се съставят приемо - предавателни протоколи. С представените протоколи се установява, че към датата на сключване на споразумението 30.07.07 г. услугата по проучване и проектиране не е била извършена. След тази дата изпълнителят е продължил да предава различни проектантски работи. Трябвало да бъдат зачетени договореностите от допълнителното споразумение с дата 31.07.07 г.. Неговите клаузи са допустими съгласно ЗЗД и ТЗ. Достоверността на датата на допълнителното споразумение е доказана с фактура № 1000000004/30.09.08 г.. Ако субектът представи изисканите документи в срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК данъчният орган е длъжен да ги обсъди ведно с останалите доказателства. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 трябва да се тълкува във вр. с ал. 5, т. 1 от ЗДДС. В този смисъл е и текста на чл. 69, ал. 1, т. 3 , във вр. с чл. 86, ал. 2 ЗДДС - правото на данъчен кредит възниква за регистрирано лице, което означава че в процесната хипотеза това право е възникнало след издаване на фактура № 1000000004/30.09.08 г.. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане направените разноски. С касационната жалба са представени протоколи № 16/18.09.07 г., № 19/24.10.07 г., № 20/25.10.07 г. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за обоснован първоинстанционния извод, според който данъчното събитие е възникнало на 30.07.07 г., поради което законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата от 2008 г. При спазване на съдопроизводствените правила са обсъдени събраните доказателства и е възприета правилно фактическата обстановка. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В производството по адм. д. № 853/09 г. административният съд е установил следното: На 11.10.2006 г. е сключен договор за проучване и проектиране между "Хокоплот" ЕООД в качеството му на възложител и "Атика - Р5" ООД в качеството му на изпълнител, с предмет: А. Проучване и проектиране на застроително решение за комплекс в УПИ II - 2133, находящ се в местността "Караагач", землището на с. Лозенец; Б. Изработка на идеен и технически инвестиционен проект за хотелски комплекс в същия ПИ. В раздел III са уговорени размера и начина на плащане на възнаграждението. Общо извършените плащания по договора от "Хокоплот" ЕООД към "Атика - Р5" ООД са в размер на 140 807,70 лв. без ДДС. На 30.07.2007 г. е сключено споразумение към договора от 11.10.06 г. между "Атика - Р5" ООД, "Хокоплот" ЕООД и "НОТЕКИТЕН" ЕООД, по силата на което, по реда на чл. 103, чл. 104 ЗЗД, третата страна встъпва и замества възложителя "Хокоплот" ЕООД в сключения на 11.10.06 г. договор. В т. 1 от споразумението е посочено, че плащанията, извършени от досегашният възложител са му възстановени от заместилата го страна, за което "Хокоплот" ЕООД ще издаде на "НОТЕКИТЕН" ЕООД данъчна фактура. В сключеното споразумение е отбелязано, че то изменя договора от 11.10.06 г. и влиза в сила от датата на подписването му. На 31.07.07 г. между "Хокоплот" ЕООД и "НОТЕКИТЕН" ЕООД е сключено допълнително споразумение към това от 30.07.07 г., в което е договорено, че дължимата от "НОТЕКИТЕН" ЕООД към "Хокоплот" ЕООД сума, заплатена до момента на проектанта "Атика - Р5" ООД няма да се изплаща наведнъж, а на отделни вноски в срок до 31.12.2011 г.. Посочено е, че прехвърляне правата по проекта, съгласно споразумението от 30.07.07 г. няма да се счита за извършено, докато не бъдат изплатени всички вноски в посочения срок, респективно сделката няма да се счита за реализирана, а отделните вноски ще се считат за авансови до окончателното изплащане. На 30.09.2008 г. "Хокоплот" ЕООД е издало към "НОТЕКИТЕН" ЕООД ДФ № 00004/30.09.08 г. за цялата дължима сума от 140 807,70 лева. Отразеното в нея основание е проектантски услуги Атика, с размер на начисления ДДС - 28 161,54 лева. По тази фактура приходният орган е отказал правото на данъчен кредит, мотивирайки се че данъчното събитие е възникнало със сключване на споразумението на 30.07.07 г. и в 5-дневен срок е трябвало да бъде издадена данъчна фактура. При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обоснования извод за законосъобразност на процесния РА. По силата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Подписвайки споразумението от 30.07.07 г. "НОТЕКИТЕН" ЕООД е встъпило в правата и задълженията на "Хокоплот" ЕООД по договора от 11.10.06 г.. Оттук следва извода, че на датата на споразумението е възникнало данъчното събитие. Твърдението от касационната жалба, че събитието е настъпило по-късно поради сключването на допълнително споразумение от 31.07.07 г., е неоснователно. Споразумението от 31.07.07 г. е без достоверна дата, каквато не се доказва и чрез представената писмени доказателства: фактура от 30.09.08 г. и три протокола от 2007 г., представляващи частни документи. В т. 3 на първоначалното споразумение е записано, че извършените плащания от "Хокоплот" ЕООД са възстановени от заместилата го страна "НОТЕКИТЕН" ЕООД. Именно във връзка с това обстоятелство е предвидено задължението за издаване на фактура от "Хокоплот" ЕООД. Освен това, както е посочил и първоинстанционният съд в решението си, сключеното на 31.07.07 г. споразумение между две страни променя съществено клаузите на тристранното споразумение, постигнато ден по-рано. Според настоящата инстанция това е нелогично да бъде извършено в срок само от един ден и да се изменят отношенията с участието на две от страните по основното споразумение. В т. 3 на споразумението от 31.07.07 г. е записано, че сделката няма да се счита за реализирана, а отделните вноски ще се считат за авансови до окончателното изплащане. Тази клауза не съответства както на записаното в предишното споразумение възстановяване на суми, така и на предвидените в основния договор авансови суми, които са в различен размер. Настоящият касационен състав не споделя възражението на касатора за неправилно тълкуване в обжалваното решение на чл. 25, ал. 2, ал. 5, т. 1 (редакция с ДВ бр. 108/06 г.) и на чл. 68, ал. 2 ЗДДС. Доводите на пълномощника на "НОТЕКИТЕН" ЕООД се отнасят до регистрацията на дружеството по ЗДДС, считано от 12.10.07 г. и евентуалната невъзможност да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит преди тази дата. По този въпрос административният съд е изложил убедителни съображения, позовавайки се принципно на разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от ЗДДС. Доколкото по делото обаче пълномощникът на "НОТЕКИТЕН" ЕООД не е поддържал наличието на тези хипотези, то съдът правилно е отхвърлил жалбата на дружеството. Липсват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд - Бургас трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение