Решение № 471 от 9.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 653/2012 г.

Решение № 471 от 9.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 653/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М. К. Д., чрез процесуалния му представител адв. Д. Д., срещу решение № 298/22.02.2012 г по гр. д. № 3006/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. Ответникът по касационната жалба Т. П. В., чрез процесуалния си представител адв. Т. В. К., оспорва жалбата. В касационната жалба се правят оплаквания, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел, че правилно са приложени последиците на чл. 176, ал. 3 ГПК, въпреки че е бил представен болничен лист, издаден в Херцогство Л., с който е установена обективна пречка за личното явяване на жалбоподателя в с. з. С определение № 808/4.07.2012 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящи процесуалноправни въпроси, а именно: дали призоваването и участието по делото на ответника по иска, за когото е установено, че обичайното му местопребиваване е в държава-членка на Европейския съюз /Херцогство Л. и Федерална република Германия/ следва да става при съблюдаване на правилата на международния граждански процес /на процесуалноправните норми на правото на Европейския съюз/ и какво е значението на явяването и неявяването на ответника да отговори на допуснати от съда по реда на чл. 176 ГПК въпроси. Прието е, че те имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По така поставените въпроси, допуснати до касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, четвърто ГО приема следното: Призоваването и участието на ответника по делото, за когото е установено, че обичайното му местопребиваване е в държава-членка на Европейския съюз следва да става при съблюдаване процесуалноправните норми на Европейския съюз. Те са уредени с Регламент (ЕО) № 1393/2007 г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела. В случай, че същият ангажира процесуален представител по делото или посочи съдебен адресат по-нататъшното призоваване следва да става чрез него, по реда на чл. 39, ал. 1 и чл. 40 ГПК. Когато страната е с постоянно пребиваване извън страната и е призована да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото по реда на чл. 176 ГПК, неявяването й в с. з. не следва да се счита, че е без основателни причини. По касационната жалба настоящият състав на ВКС, четвърто ГО приема следното: В производство по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу жалбоподателя иск за установяване на парично задължение в размер на сумата 19 558,30 лв., произтичащо от устен договор за заем, сключен помежду им и последван от банков превод на сумата от ищеца по сметка на жалбоподателя в банка в Л. Първоначално призовка придружена с преписи от книжата по делото за жалбоподателя била изпратена на адрес в РБългария, които не били връчени. Впоследствие книжата са приети от ангажиран от него адвокат - процесуален представител по делото. Била изискана справка от ОД на МВР, според която жалбоподателят има два адреса в Германия, както и германско гражданство. В с. з., в което той е представляван от процесуален представител, на основание чл. 176, ал. 1 ГПК е бил задължен да се яви лично пред съда на 31.05.2011 г., за да отговори на въпроси, поставени от ищцовата страна. Жалбоподателят бил възпрепятстван да го стори и тъй като в момента пребивавал в Л., изпратил болничен лист за трудова неправоспособност, според който бил неспособен да полага труд в периода 26.05.2011 г. - 10.06.2011 г. Първоинстанционният съд приключил делото и постановил решение, с което уважил иска. Съображенията му за това са, че представеният болничен лист не отговарял на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза, тъй като в него липсвали данни, че заболяването не позволява явяване пред съдебните органи, преценил процесуалното му поведение като отказ да отговори на въпросите и създаване на пречки за събиране на допуснати от съда доказателства по чл. 176, ал. 3 ГПК и приел за установени неизгодните за него, твърдени от ищеца факти. С обжалваното решение въззивният съд потвърдил решението на първоинстанционния съд възприемайки съображенията му. С оглед отговорите на поставените процесуалноправни въпроси, то е неправилно. Неявяването на страна с постоянно местопребиваване в чужбина, задължена да се яви в с. з. е винаги извинително. Причина за това са разстоянията, разходите за пътуване, обективната невъзможност лицето да осигури присъствието си с оглед други ангажименти и пр. Още повече, че е представен и болничен лист за наличието на заболяване, който не би могъл да бъде издаден в Херцогство Л. съобразно действаща в България Наредба. Следва решението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на по-нататъшните процесуални действия по него. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение