Решение № 4157 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2014 г.

Решение № 4157 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадено от дружество по ЗЗД "ДИК", със седалище и адрес на управление в с. Царацово, Община Марица, против решение № 1017/16.04.2014 г. по адм. д. № 699/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 161104094/07.11.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Пазарджик, потвърден с решение № 120/03.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, с променено наименование в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", считано от 01.01.2013 г. за установени задължения по ЗДДС общо в размер на 7551 лв., ведно с прилежащите лихви от 1523.27 лв. от непризнат данъчен кредит за данъчни периоди от 01.01.2009 г. до 31.03.2009 г. по 3 бр. фактури, издадени от "Ваджо комерси " ЕООД и за данъчен перод м. 01.2011 г. по една фактура, издадена от "Стоун Флаар " ЕООД, с предмет на доставки - "ламарина". Изложени са доводи за неправилност на решението - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив в представено писмено възражение оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде потвърдено. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт с установени задължения по ЗДДС, във връзка с отказано право на данъчен кредит за ревизираните периоди от 01.01.2009 г. до 31.03.2009 г. и от 01.01.2011 г. до 31.01.2011 г. общо в размер на 7551 лв., ведно с прилежащите лихви, по фактури, издадени от "Ваджо комерси " ЕООД и "Стоун Флаар " ЕООД, с предмет на доставки - "ламарина". Основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит е по чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС - недоказани реални доставки на фактурираната стока. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е обосновал изводи за недоказана реалност на доставки по процесните фактури и законосъобразност на постановения отказ. В мотивите на обжалваното решение съдът е изложил възприетите от фактическа страна обстоятелства, въз основа на които е направил извод за законосъобразно прилагане на чл. 70, ал. 5, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 69, ал. 1 и чл. 6 от ЗДДС. Обсъдени са извършените през ревизирания период доставки от посочените доставчици, по които жалбоподателя, касатор в настоящото производство е получател. Решението е правилно. Съдът е направил последователен анализ на фактурираните доставки и всички ангажирани доказателства, приложени по административната преписка и представени пред съда. Предмет на доставките по фактурите е "ламарина". Безспорно, спорът в проведеното производство се свежда до това, дали спорните фактури удостоверяват реално извършени доставки. При извършените насрещни проверки в хода на ревизията доставчиците не се открити на посочения адрес за кореспонденция. От подробно обсъдените обстоятелства, свързани с наличието на материална и кадрова обезпеченост, както и за възможност да се доставят посочените стоки, е направен обоснован извод във връзка с липсата на възможност да се изпълни уговореното. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя при негова доказателствена тежест не са били ангажирани доказателства, които да оборят констатациите на ревизиращите органи. От допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е отговорила на поставените въпроси на жалбоподателя, по никакъв начин не е доказала реалността на доставките. Експертизата е изготвена след проверка единствено на счетоводството на ревизираното дружество, оспорващ РА. Съдът е изложил мотиви и относно доказателствената стойност на представените договори и изискването да бъде доказано, че договореностите са осъществени. След като получателят е този, който претендира правото на данъчен кредит за фактурирани доставки на стоки, по общото изискване на чл. 154 от ГПК, приложим в данъчното съдебно производство, съобразно § 2 ДРДОПК при оспорена реалност на доставките, негова е тежестта да установи тази реалност. Последното не е сторено. Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фактури, издадени от посочените доставчици не удостоверяват осъществени спрямо ревизираното лице облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, поради което следва да се приеме, че по тях данъкът е начислен неправомерно, поради което на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС отказът е законосъобразен. Правилно е приел съдът, че ревизионният акт в обжалваната му част, е постановен при правилно прилагане на материалния закон и жалбата срещу него като неоснователна, е отхвърлена. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение