Решение № 12330 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4224/2020 г.

Решение № 12330 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4224/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – В. срещу решение № 8 от 09.04.2020 г., постановено по адм. д. № 16/2019 г. по описа на Административен съд - Р., с което е обявена нищожността на ревизионен акт (РА) № Р-03001815007525-091-001/05.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение № 318/28.11.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – В.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че ревизията е възложена и съответно РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, поради което издаденият РА е валиден. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – П. П., чрез процесуален представител адв. Филева, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на производството пред Административен съд - Р. е законосъобразността на ревизионен акт № Р-03001815007525-091-001/05.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение № 318/28.11.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – В., в частта на допълнително определени на П. П. задължения за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и други в размер на 29 572, 06 лв. и начислени лихви 23 082, 92 лв., за данъчни периоди 2009 г. - 2011 г. За да достигне до извод за нищожност на РА, първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбите на чл. 112, ал. 1 и ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Изложил е мотиви, че актът е издаден от некомпетентен орган по приходите, тъй като първоначалната Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001815007525-020-001/11.09.2015 г. е издадена и подписана с електронния подпис на М. Г., в качеството на заместник на С. П., без да има правомощия да замества последната в качеството й на орган по възлагане. До тази констатация първоинстанционният съд е достигнал, след като подробно е анализирал Заповед № Д-153/29.01.2015 г. на директора на ТД на НАП - В., по силата на която да упражнява правомощията на орган по възлагане на ревизии при отсъствието на титуляря – С. П. е определена М. Халидова, за която липсват доказателства, че е отсъствала. По отношение на представената по делото Заповед № Д-1290/07.09.2015 г. на Директора на ТД на НАП – В., издадена на основание чл. 84, ал. 2 от Закона за държавния служител, с която М. Г. е определена за заместник на С. П. за периода на издаване на ЗВР, съдът е мотивирал извод, че тъй като заповедта не е издадена от органа по назначаване – Изпълнителния директор на НАП, то тя не е произвела действието да определи лице, което да изпълнява функциите на титуляря за периода на отсъствието. Като допълнително основание, обосноваващо нищожност на процесния РА, първоинстанционният съд е посочил обстоятелството, че със заповед за изменение на ЗВР № Р-03001815007525-020-002/01.10.2015 г., издадена от С. П., в качеството й на началник сектор при ТД на НАП В., е определено ревизията да бъде извършена от Я. П. – ръководител на ревизията и Л. Р. – старши инспектор по приходите. Тази заповед е издадена след решение № Р-03001815007525-098-001/01.10.2015 г., издадено от С. П. - началник сектор при ТД на НАП В., на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, с което е разпоредено изземването и решаването на ревизията от В. Д. – в качеството й на ръководител на ревизията и правомощията са възложени на Я. П.. Като основание за изземването е посочено, че считано от 01.10.2015 г., съгласно Заповед № 3-1038/17.09.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, В. Д. изпълнява длъжността директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП В.. Позовавайки се на съдебни решения на ВАС в този смисъл, първоинстанционният съд е посочил, че след като при назначаването си на нова длъжност В. Д. не е загубила качеството си на орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), то не е налице трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 3 ДОПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че първоначалната ЗВР № Р-03001815007525-020-001/11.09.2015 г. е издадена при липса на компетентност. Не се спори по делото, че същата е подписана с електронния подпис на М. Г., в качеството на заместник на С. П., като изводът, че същата не е имала правомощия да замества последната в качеството й на орган по възлагане не съответства на доказателствата по делото и няма опора в законодателството. Видно от цитираната Заповед № Д-153/29.01.2015 г. на директора на ТД на НАП – Варна М. Г. е оправомощена да изпълнява правомощията на орган по възлагане на ревизии. Независимо от обстоятелството, че в същата заповед е посочено, че при отсъствието на титуляря – С. П., М. Халидова следва да упражнява правомощията на орган по възлагане на ревизии и липсата на годни доказателства за отсъствие на М. Халидова, освен служебна справка за издадените заповеди за отпуск, в процесния случай е налице Заповед № Д-1290/07.09.2015 г. на Директора на ТД на НАП – В., издадена на основание чл. 84, ал. 2 от Закона за държавния служител, с която М. Г. е определена за заместник на С. П. за периода на издаване на ЗВР. Неправилен е изводът на съда, че тъй като заповедта за заместване не е издадена от органа по назначаване – Изпълнителния директор на НАП, то тя не е произвела действието да определи лице, което да изпълнява функциите на титуляря за периода на отсъствието. На следващата страница по делото след Заповед № Д-1290/07.09.2015 г. се намира Заповед № 3 ЦУ-807/08.07.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 9 от ЗНАП, във вр. с чл. 6, ал. 2 и ал. 3 ЗДСл, директорите на териториални дирекции са оправомощени при отсъствие на титуляр на длъжност, заета от държавен служител, да определят служител, който да изпълнява задълженията му, при условията на чл. 84 ЗДСл. При наличието на надлежно издадена заповед за заместване на титуляря, изводът на първоинстанционния съд за липса на компетентност на М. Г. да замества С. П. като орган по възлагане на ревизии противоречи на доказателствата по делото и на закона. В чл. 6, ал. 3 ЗДСл е предвидена възможност органът по назначаване да възлага на ръководители на териториални звена на администрацията свои правомощия, с изключение на изрично посочените в разпоредбата, сред които не е правомощието по чл. 84 ЗДСл. Следователно М. Г. е била надлежно оправомощена да изпълнява функциите на орган по възлагане на ревизии и в качеството си на заместник на С. П. за периода на отсъствието й и първоначалната ЗВР № Р-03001815007525-020-001/11.09.2015 г. е издадена от компетентен орган по приходите. Настоящият състав на съда не споделя и становището, че решение № Р-03001815007525-098-001/01.10.2015 г., издадено от С. П. - началник сектор при ТД на НАП В., на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, с което е разпоредено изземването и решаването на ревизията от В. Д. – в качеството й на ръководител на ревизията и правомощията са възложени на Я. П. е незаконосъобразно, което обстоятелство е довело до издаване на процесния РА от некомпетентен орган. Съгласно чл. 7, ал. 3 ДОПК, определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. В процесния случай това е направено от компетентен орган, съгласно представената по делото заповед № Д-732/31.05.2014 г. на Директора на ТД на НАП – В. и като основание за изземването е посочено, че считано от 01.10.2015 г., съгласно Заповед № 3-1038/17.09.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, В. Д. изпълнява длъжността директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП В.. Тезата, че след като при назначаването си на нова длъжност В. Д. не е загубила качеството си на орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), то не е налице трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП е неправилна. Противно на изложеното в първоинстанционното решение, промяната на служебното правоотношение, по силата на което лицето вече не разполага с определени правомощия, представлява трайна невъзможност за изпълнение на служебни задължения (в случая, заключаващи се в упражняване на правомощия), каквито лицето вече няма. Напротив – упражняването им от неоправомощеното лице, би представлявало основание за нищожност на издадения административен акт, като издаден при липса на компетентност. При така установените факти, следва да се приеме, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,