Решение № 10181 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12223/2018 г.

Решение № 10181 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12223/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Тодоров, [населено място] чрез адв. Велков против решение № 1344 от 5.07.2018 г. по адм. дело № 3104/2017 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед за задържане за срок от 24 часа с рег. № 3292 зз-330 от 6.11.2017 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от мл. инспектор към Четвърто РУ-Бургас при ОДМВР-Бургас. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд Бургас приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В оспорената пред първата инстанция заповед административният орган е визирал като правни и фактически основания за издаването ? чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 354а, ал. 3 НК и като заподозрян в притежаване на наркотични вещества за това, че на 6.11.2017 г. около 22. 00 часа в игрална зала "Енджой", находяща се в гр. Бургас, ж. к. Меден рудник до бл. 52, при извършена проверка била установена една кутия за цигари с надпис "Sobranie", съдържаща два броя топчета с неправилна форма с кристалообразно вещество, е заповядал задържането на С. Тодоров. С разпоредбата на чл. 72 ЗМВР са дадени правомощия на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР. Такова обстоятелство по т. 1 от цитираната разпоредба е наличието на данни, че дадено лице е извършило престъпление. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При нейното прилагане административния орган действа в условията на оперативна самостоятелност. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е задържан във връзка с извършено престъпление по чл. 354а НК, данни за което са били налице към момента на задържането, тъй като при пребиваването му в питейно заведение, в непосредствена близост до него са били намерени наркотични вещества. Такива данни се съдържат и в материалите по образуваното досъдебно производство № ДП № 3292 ЗМ - 922/2017 г. по описа на 04 РУ - Бургас. В процесния случай в посочените материали, част от административната преписка - докладна записка и протокол за обиск се съдържат данни, обосноваващи предположението, че има вероятност касаторът да е съпричастен към престъпление по чл. 354а НК. Касае се за получени данни в смисъла на информация, доведена до знание на полицейския орган, че лицето е съпричастно към извършено престъпление, а не "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК, вр. чл. 211, ал. 1 НПК обосноваващи основателно предположение, че е извършено престъпление като условие за образуване на досъдебно производство. След като такава информация по отношение на оспорващия е била налице, правилен и в съответствие с приетите по делото доказателства е извода на първоинстанционния съд за материалната законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователен е доводът на касатора, че в процесната заповед липсват фактически основания за издаването ?. Както се отбеляза по-горе в настоящия случай заповедта е постановена при спазване на установената писмена форма в чл. 74, ал. 1 ЗМВР като съдържа изброените в текста реквизити. Фактически основания в случая се съдържат както в заповедта, така и в съпътстващите документи, част от административната преписка и същите свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретното престъпление. В случая жалбоподателят е могъл да разбере на какво основание и във връзка с какво негово поведение е задържан. С оглед изложеното неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че оспореният административен акт е немотивиран. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, в оспорения административен акт като правно основание е посочена конкретно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, обосноваваща правото на полицейските органи да могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, каквато хипотеза по отношение на касатора е била налице в разглеждания случай. Заповедта не противоречи и на целите на закона за предотвратяване възможността от препятстване, затрудняване и осуетяване провеждането на наказателно преследване, както и защита на обществения интерес чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление. Спазен е и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да обосноват извод, че същият е бил задържан за време надхвърлящо необходимото за събиране на сведения от полицейските органи. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно, предвид изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение