Решение № 4309 от 25.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9181/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е касационната жалба на Р. Б. М., подадена чрез пълномощник адвокат Н. Гацова, срещу решение 3415/12.04.2024 г., постановено по адм. дело 2966/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение 2 от 21.11.2023г., издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив, с което е обявено за съществуващо трудово правоотношение между В. А. М. и Авиотехника ЕООД, считано от 31.10.2023г, като са присъдени разноски. В касационната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразно постановено съдебно решение при допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано, при липса на доказателства и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът "Авиотехника" ЕООД, в писмен отговор и писмена защита чрез пълномощник адвокат Н. Колегова оспорва касационната жалба. Развити са съображения за правилно и законосъобразно първоинстанционно решение. Направено е искане за потвърждаване на съдебното решение. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, не изразява становище по жалбата. Ответникът А. В. М., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. От фактическа страна е установено, че с при извършена проверка на 31.10.2023г. по повод на инцидент, настъпил около 08,30 ч., е установено въз основа на обяснения от лицето Р. С. Д., работещ на обекта към момента на проверката, че на строителен обект Еднофамилна жилищна сграда в гр.Пловдив, [жк], до бл.[номер], собственост на Авиотехника ЕООД, при изпълнен груб строеж на сградата, лицето В. М. започнал работа в 08.00 часа, като почиствал с метла вътрешното стълбище, което не било обезопасено. Около 8,30 часа работникът се намирал на второто стълбищно и по неизвестни причини залитнал и паднал в отвора на стълбищната клетка до ниво -1 от височина 7-8 метра, при което починал. Според снетите писмени обяснения на лицето Н. Ц. М., на която управителят на Авиотехника ЕООД бил възложил да следи и ръководи строежа, както и на управителя на дружеството Д. Х., в деня преди инцидента при среща с М. се стигнало до уговорка да започне работа със задача почистване на сградата и изхвърляне на дребните отпадъци. Договорено било сключването на граждански договор за срок от няколко дни и възнаграждение от 60 лв. на ден. Прието е от инспектора, че на 31.10.2023г. от страна на Авиотехника ЕООД, като работодател е приет на работа, като общ работник на строителния обект В. М., при установени елементи на трудово правоотношение (работно място, работно време и трудово възнаграждение), без да е сключен с него трудов договор в писмена форма, поради което е издадено обжалваното постановление по чл.405а ал.1 от КТ. С обжалваното решение, съдът е приел, че не са установени елементи на трудово правоотношение, поради което отменил обжалвания административен акт. Настоящият касационен състав на ВАС-шесто отделение установи, че е основателно твърдението на касационния жалбоподател, че първоинстанционния съд е постановил съдебен акт при допуснати съществени процесуални нарушения. В първоинстанционното производство касационната жалбоподателка е конституиран като заинтересована страна, в качеството на наследник на починалия работник В. А. М.. До същата са изпращани съобщения за заседанието по делото насрочено за 11.03.2024 г., като призовката е върната в съда невръчена с отбелязване, че лицето е търсено на дати 06.02. и 15.02., но не е открито, като са оставени известия. Съдът е направил справка за настоящ и постоянен адрес на жалбоподателката, в която е посочен адресът, който е бил известен преди това на съда. С разпореждане от 19.02.2024 г. е разпоредено залепване на уведомление по чл.18а от АПК. Такова е залепено на 29.02.2024 г. на входната врата на блока, с информацията, че в седмичен срок от тази дата може да получи призовката по делото в канцеларията на съда. Изготвена е и нова призовка, която е върната в цялост, като е отбелязано, че е залепено уведомление на 29.02.2024 г.. В проведеното заседание на 11.03.2024 г., съдът е приел, че касатора М. е редовно призована по реда на чл.18 от АПК и е дал ход на делото. За заседанието проведено на 01.04.2024 г. съдът е приел, че М. е уведомена в предходното съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, изр. последно АПК когато гражданинът не е участвал в производство пред административен орган или не е посочил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния му адрес. При невъзможност връчването да се извърши по този начин и съобразно чл. 137, ал. 5 АПК са приложими правилата на чл. 18а, ал. 7 - 9 АПК. Съобразно чл. 18а, ал. 8 т.1 от АПК, когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на граждани се връчват съобщения по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота. В случая настоящия и постоянния адрес на жалбоподателката са едни и същи, но по делото липсват данни съдът да е издирил нейната месторабота и да е правил опити за връчване там. На второ място липсват данни за изпълнение в цялост на задължението на връчителя съгласно чл.47 ал.1 изр.трето от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, а именно невъзможността страната да бъде намерена на посочения по делото адрес да се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. В случая действително са налице три посещения на адреса, но и трите са в работни дни. На трето място съгласно чл. 18а, ал. 9 изр.първо и второ от АПК когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. От данните по делото не става ясно дали връчителят е търсил друго лице, което да получи призовката, дали е имал достъп до входната врата на жилището на касатора или до пощенска кутия, както и дали е правил опит да залепи уведомлението на едно от тези две места. Същия е посочил, че го е залепил на входната врата на блока, което е крайна възможност, в случай, че са неприложими първите две, а имено залепване на входната врата на жилището на страната или на пощенската кутия. Освен това липсват и данни дали е пуснал съобщението в пощенската кутия, ако е имал достъп до нея. На четвърто място, съгласно чл. 18а, ал. 9 изр.трето и четвърто от АПК, в случай, че адресата на съобщението не е получил документите или книжата в 7-дневен срок от залепване на уведомлението, същите се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на съда. В случая този срок е изтекъл на 07.03.2024 г. и на тази дата се счита, че е връчена призовката на страната за насроченото съдебно заседание. Същото е проведено на 11.03.2024 г. в нарушение на чл.56 ал.3 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. На пето място, съгласно чл.137 ал.6 изр.второ от АПК, когато страната е призована чрез залепване на съобщението по реда на чл. 18а, ал. 9, както и по изречение първо, след като установи редовността на направеното по този начин съобщение, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на жалбоподателя. В случая съдът е призовал заинтересованата страна М. по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, но не и назначил особен представител, с което е ограничил правото и на защита. След като не са изпълнени горепосочените изисквания за съобщаването за насроченото съдебно заседание на 11.03.2024 г., страната е останала нередовно призована за него и е била лишена от възможността да участва в делото. Задължение на съда е да следи за редовността за призоваването на страните и за спазването на процесуалните им права. При така установеното при отлагане на делото за друга дата разпоредбата на чл. 138, ал. 2 АПК, според която на страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден, е била неприложима спрямо жалбоподателката. Поради изложените съображения решението на административния съд, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в ограничаване на правото на защита на касатора, следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, от фазата на незаконосъобразното действие, на което се основава връщането на делото. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,