Решение № 731 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9532/2011 г.

Решение № 731 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9532/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Делчо Атанасов Бичков против решение № 1036/14.06.2011 г. по адм. дело № 2606/2010 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив не изразява становище. Такова е постъпило от обслужващата го администрация - Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че в рамките на контрола за законосъобразност, съдът е обсъдил всички приложени писмени доказателства във връзка с длъжността, която жалбоподателят е заемал за периода 05.01.1968 г. - 01.04.1982 г. в "Завод за асинхронни електронагреватели" - гр. Пловдив и правилно положеният труд като "шлосер-монтьор" не е категоризиран от втора категория на основание т. 70 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.). Отбелязва, че процесният труд не може да бъде обсъждан и в хипотезата на т. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.). Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 334/23.11.2010 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив е потвърдил разпореждане № 4609224588/29.07.2010 г. на ръководител отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с което е отказано на Делчо Атанасов Бичков отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спорът между страните е обусловен от непризнаването от пенсионните органи за придобит при условията на втора категория труд осигурителния стаж на жалбоподателя за периода 05.01.1968 г. - 01.04.1982 г. на длъжност "шлосер-монтьор" в "Завод за асинхронни електронагреватели" - гр. Пловдив и на длъжност "шлосер-монтьор" за периода 01.04.1982 г. - 31.08.1991 г. в "Съюза на архитектите в България" - Дирекция "Архитектурно-художествени, строителни и монтажни работи". След зачитане на процесния осигурителен стаж за придобит при условията на трета категория труд за Делчо Бичков не е налице изискуемото основание за минимален сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С атакуваното съдебно решение административният съд е отхвърлил оспорването, приемайки за правилни окончателните изводи на пенсионните органи, но при съществени корекции в оценката за характера на категорията положен труд за периода 01.04.1982 г. - 31.08.1991 г. Касаторът не оспорва изводите на съда относно този период. Спорът по преценката на фактите и тяхното доказване е във връзка с периода 05.01.1968 г. - 01.04.1982 г. досежно положения от Бичков труд като "шлосер-монтьор" в "Завод за асинхронни електронагреватели" - гр. Пловдив. От анализа на данните от трудовата книжка на жалбоподателя и разплащателните ведомости на осигурителя съдът е направил обоснования извод, че процесната длъжност не е сред изброените в раздел I, II и IV от ПКТП (отм.). При наличие на запазени документи по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, първоинстанционният съд процесуално законосъобразно е приел, че е недопустимо изпълняваната длъжност, мястото на работа и характера на труда да бъдат установявани със свидетелски показания. Изследвайки основанията за придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при изменената фактология, административният съд обосновано е приел, че въпреки навършената изискуема възраст, за жалбоподателя не е налице минимално необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст и точно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде потвърдено в тази му част. Настоящият състав на Върховния административен съд намира за неправилно съдебното решение в частта му за разноските, с която Пловдивският административен съд е осъдил Делчо Атанасов Бичков да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив сумата от 150.00 лева, представляваща "равностойността на осъществената юрисконсултска защита". От приложените по делото пълномощни (лист 13, лист 105 от адм. дело № 2602/2010 г. на ПАС и представеното пред настоящата инстанция) е видно, че директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив е упълномощил участвалите като процесуални представители юрисконсулти да представляват не него, в качеството му на административен орган, а районното управление, т. е. ръководената от него администрация, имаща статут на поделение на Националния осигурителен институт. Със Закона за администрацията беше въведена ясна разлика между административен орган и подпомагаща го администрация. Страна в съдебното производство е директорът на ТП на НОИ, а не подпомагащата го администрация, в полза на която като неин ръководител той е упълномощил участвалите юрисконсулти. Налице е не само терминологична непрецизност в изписването на пълномощните, но и неточно волеизявление за процесуално представителство, по което не следва да бъдат присъждани разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. Независимо от изхода на спора пред настоящата инстанция на същото основание разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение