Решение № 8719 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8582/2017 г.

Решение № 8719 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8582/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. град срещу решение № 4351/28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 752/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отменено Решение № РО-294/29.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - С. град. И. са доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, чл. 62 и чл. 63 от НМЕ, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят жалбите срещу издадения административен акт. Прави се възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК за прекомерност на претендираните от ответниците съдебни разноски. Ответниците - М. В. Ц., Р. Т. Н. и С. И. П., чрез процесуален представител адв. Б. Б. от САК, оспорват основателността на касационната жалба. Намират първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което искат оставянето му в сила. Претендират присъждане на съдебно - деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. град (АССГ) е Решение № РО-294/29.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - С. град, с което се отхвърлят жалбите, депозирани от ТЕЛК общи заболявания при "МБАЛ НКБ" ЕАД в състав: д-р М. В. Ц., д-р С. И. П. и д-р Р. Т. Н. и се потвърждава Разпореждане № 1132/18.03.2015 г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - С. град за събиране на суми по Ревизионен акт за начет № 434/18.02.2015 г. в общ размер на 1663,72 лв., от които 1528.45 лв. - главница и 135.27 лв. - лихва. Производството пред АССГ е образувано след решение № 519/16.01.2017 г. по адм. дело № 559/2016 г. на ВАС, с което е отменено решение № 6548/28.10.2015 г. постановено по адм. дело № 6028/2015 г. на АССГ, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Касационната инстанция е приела, че спорът не е изяснен от фактическа страна, тъй като в първоинстанционното производство не бил изследван въпроса дали въз основа на наличната медицинска документация е обоснован извод от ТЕЛК относно наличие на "кауда еквина синдром", поради което е дала задължителни указания да се назначи при новото разглеждане на делото СМЕ, която да установи този факт, както и да се изиска здравното досие от РКМЕ на Ю. С. А., от което да установи кога е влязло в сила ЕР на НЕЛК № 0451/08.09.2014г по отношение на лекарите от състава на ТЕЛК и по отношение на останалите страни по чл. 112 от ЗЗ, с оглед разпределение на отговорността за неправилно изплатена пенсия за инвалидност във времето, между лекарите от ТЕЛК и органите на НОИ. Указанията на ВАС, шесто отделение, дадени в горното отменително решение са спазени. При новото разглеждане на делото е назначена комплексна съдебно - медицинска експертиза, която установява, по данни от медицинското досие на Ю. А., наличие на "кауда еквина синдром ", което определя по-висок процент ТНР, а именно 50 %, както е прието в ЕР на ТЕЛК. Експертното заключение е ценено от първоинстанционния съд като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. С постановеното решение Административен съд - С. град отменя оспорения акт, след като обосновава правилния извод за издаването му в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. След преценка на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че при определянето на степен на трайно намалена работоспособност 50 на сто с ЕР на ТЕЛК № 2017/03.10.2013 г., лекарите от ТЕЛК за общи заболявания са изразили експертно мнение. Действали са в рамките на своята професионална компетентност въз основа на констатациите от медицинските документи и формираното вътрешно убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания. Не са налице нарушения на нормативни разпоредби, уреждащи производството по издаване на експертни решения, съдържанието и формата им. Спазено е изискването на чл. 62 от НМЕ за определяне на вида и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Осигурителните плащания в намален размер са извършени на основание чл. 98, ал. 7 от КСО и ако вследствие на това са нанесени щети на ДОО, то те са пряка последица от прилагането на тази разпоредба, която допуска да се извършват плащания и по оспорено и невлязло в сила решение на ТЕЛК. Поради това, дори и да са причинени вреди на ДОО, те не са пряка и непосредствена последица от виновни действия на лекарите в качеството на орган на медицинската експертиза. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че ангажираната отговорност по чл. 110 от КСО с Разпореждане № 1132/18.03.2015 г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - С. град, потвърдено с Решение № РО-294/29.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ С. - град на оспорващите, в качеството им на членове на ТЕЛК за общи заболявания е реализирана при неизяснена фактическа обстановка, досежно крайната дата до която последните дължат обезщетение за причинени вреди на ДОО. Обоснован е извод, че посоченият краен период, а именно 31.10.2014 г. е произволно определен и липсва обосновка в административния акт по отношение на периода на настъпване на щетата. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на производството пред Административен съд - С. град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, комплексна съдебно - медицинска експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. На основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от Закона за здравето определя статута на териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) като структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. При издаването на експертни решения лекарите от ТЕЛК не действат като физически лица или юридически лица, а като колективен орган на медицинската експертиза. Цитираната разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не предвижда възможност за ангажиране на това основание на отговорността на длъжностни лица и на административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от АПК, към които се отнасят всички носители на административни правомощия, овластени въз основа на закон. На следващо място, разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО създава основание за ангажиране на отговорност за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. В разглежданата хипотеза осигурителните разходи са направени на законово основание - чл. 98, ал. 7 от КСО . Предвидено е, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. При предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт, допуснато на изрично законово основание, не може да се счита, че осигурителните разходи са били неправилно извършени и са причинили неправомерна щета, която следва да бъде репарирана от колективния орган на медицинската експертиза. Следва да бъде подкрепено тълкуването, дадено от първоинстанционния административен съд, на смисловото съдържание на израза "нарушаване на нормативните разпоредби" при издаването на актове на медицинската експертиза, които са били отменени. Във всички хипотези е дадена възможност за субективна преценка в рамките на закона при определяне на степента на конкретното увреждане в проценти. Експертната преценка за степента на установения дефицит за всяко установено увреждане в предвидените диапазони е извършена въз основа на данните от медицинската документация и е израз на професионално вътрешно убеждение. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалния закон. (В тази насока са решение № 4265 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2016 г., VI о., решение № 1690 от 09.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2016 г., VI о., решение № 9108 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2015 г., VI о., решение № 4297 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2015 г., VI о., решение № 3364 от 24.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2015 г., VI о., решение № 2672 от 06.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12945/2016 г., VI о. и др.). С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски в полза на ответниците в общ размер на 4380 лева /четири хиляди триста и осемдесет лева/, от които адвокатски хонорар за всички инстанции - 3750 лева (три хиляди седемстотин и петдесет лева), депозит за вещо лице - 600 лева (шестотин лева), държавната такса - 30 лева (тридесет лева). Касаторът прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК за прекомерност на претендираните разноски от ответниците. Направеното искане от процесуалния представител на ответниците - адв. Б. Б. от САК, обективирано в представения по делото списък за разноски по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК (л. 30 от делото) е неоснователно и прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В касационното производство се иска повторно присъждане на разноски, които вече са били присъдени в първоинстанционното производство с решение № 4351/28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 752/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което ТП на НОИ - С. град е осъдено да заплати на ответниците сумата от 1350 лева (хиляда триста и петдесет лева), представляващи адвокатски хонорар - 750 (седемстотин и петдесет лева) и депозит за вещо лице 600 лева (шестстотин лева). Държавна такса в настоящото касационното производство не е заплащана от ответниците. В касационното производство на основание чл. 143 АПК във вр. чл. 228 АПК се дължи единствено възнаграждение за един адвокат на всеки от ответниците. Основателно е направеното в хода на касационното съдебно производство възражение на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат за производството пред настоящата инстанция съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, като то е прекомерно завишено по своя размер от 1000 лева (хиляда лева) за всеки от ответниците, съгласно представените договори за правна защита и съдействие (л. 16-18 от делото). Следва да се има предвид, че адвокат Б. Б. от САК представлява едновременно и тримата ответници като солидарно задължени, поради което положеният труд е идентичен по своя предмет и характер. Спорът не се отличава с действителна фактическа и правна сложност. Касационното производство е приключило в едно съдебно заседание. Предвид гореизложеното, претендираното възнаграждение за адвокат от ответниците следва да бъде намалено съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата до размера определен в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес от 1000 до 5000 лв., адвокатското възнаграждение е в минимален размер - 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв. В конкретния случай, материалният интерес на спора е 1 663, 72 лева (хиляда шестстотин шестдесет и три лева и 72 ст.). Предвид гореизложеното, Върховният административен съд намира, че на всеки от ответниците следва да се присъдят разноски в размер на 347 лева (триста четиридесет и седем лева) - възнаграждение за един адвокат за осъществена правна защита и съдействие пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,