Решение № 11891 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11203/2018 г.

Решение № 11891 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11203/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж", гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19 срещу Решение № 4370 от 28.06.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 2796/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение №РД-02-36-138 от 15.02.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж", с което на Агенция "Пътна инфраструктура" е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор с ДЗЗД "Пътища Северозапад 2016" за нередности за нарушение на чл. 27а, ал. 3, чл. 25, ал. 5, чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3, чл. 69, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 2, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (отм.);.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж", счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилен счита извода на съда за недопуснато от агенцията нарушение на чл. 27а, ал. 3, чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, отм.) и с оглед на това за липса на нередност. Установеното по делото различие в обявлението и в документацията на обществената поръчка на наименованието на обособена позиция № 11 Лот 10 и отстраняването на един от кандидатите поради представянето на оферта съгласно името на позицията установяват по безспорен начин допуснатото нарушение.

Неправилен счита извода на съда за неосъществено нарушение на чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.); относно изискването за професионална квалификация "строителен инженер" и "строителен техник" на специалиста "координатор по безопасност и здраве" при наличието на изискуем опит. Излага подробно релевантната нормативна уредба и счита за неправилен извода на съда за обоснованост на изискването с оглед на предмета, сложността и обема на обществената поръчка.

Неправилен и необоснован счита и извода на съда за неосъществено нарушение на чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.); относно длъжността "инженер по материалите" и изискванията за съответната професионална квалификация за нея. Излага подробно фактите, относими към твърдяното нарушение и сочи, че в Националната квалификация на длъжностите и професиите няма такава длъжност, а поставените към нея изисквания не намират основание в предмета на поръчката.

Несъответен на доказателствата по делото счита и извода на съда за неосъществено нарушение на чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.); свързано с незаконосъобразна методика. Сочи, че не оспорва допускането на експертност в оценяването, както и факта, че в закона няма изискване всички използвани в методиката понятия да бъдат ясно дефинирани, но критериите следва да съдържат достатъчно информация относно правилата за определяне на оценките и да позволяват съпоставимост на критериите при анализ на офертите, което в случая не се гарантира от методиката.

Неправилен счита и извода на съда за недопуснато нарушение на чл. 69, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.); при избор на изпълнител. Излага подробно фактите по делото и сочи, че линейният график на избрания за изпълнител не отговаря на технологичните изисквания на възложителя, но той, за разлика от други двама участника, не е отстранен.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Агенция "Пътна инфраструктура". Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. П. Милкова, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба – Агенция "Пътна инфраструктура", не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът не е обсъдил всички доказателства и доводи на касатора, неправилно е приел, че визираните в акта нарушения не са осъществени и въз основа на това е направил необосновани изводи за липса на нередност. Решението е неправилно и следва да бъде отменено.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че:

1. На 01.04.2016 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с Решение № 32, открива процедура за провеждане на обществена поръчка – ускорена на договаряне с обявление, с предмет, обособен по 15 обособени позиции, като обособена позиция 11 визира Лот 10 - "Път ІІІ-1002 Враца – пещера "Леденика" от км 0 + 200 до км 17 + 608, с обща дължина 17, 408 км, област Враца".

В обявлението за обществената поръчка предметът на Лот 10 е посочен по същия начин. В краткото описание на позицията предметът на поръчката е: "Строителството включва рехабилитация на пътния участък със следните характеристики: началото на разглеждания участък е на 160 м от км 0 + 000 (среда на надлеза над път І-1) и започва от край надлез. Крайната точка на разглеждания участък е при км 17 + 588, 80 (обръщало при пещера "Леденика")". По същия начин – чрез две различни описания, предмет на позицията е посочен в документацията на обществената поръчка.

В обявлението - т. ІІІ. 2. 3.) Технически възможности, т. В – изискуем екип, възложителят е посочил в:

точка В4 "инженер по материалите" – професионална област – строителен инженер, специалист промишлено строителство или транспортно промишлено и гражданско строителство или строителство на сгради и съоръжения или инженер химик или аналогична специалност; общ професионален опит – 5 г.; специфичен опит: участие на подобна позиция (контрол на качеството и приемане на строителните работи) при изпълнение на минимум два обекта за ново строителство и/или реконструкция, и/или рехабилитация, и/или основен ремонт на автомагистрала и/или авиописти и/или пътища от републиканската пътна мрежа и/или пътища от общинска пътна мрежа и/или улици и/или пътища с аналогични характеристики извън страната и/или на пътни съоръжения към тях (с изключение на пътни принадлежности по смисъла на § 1 от Закона за пътищата (ЗП).

точка В5 "координатор по безопасност и здраве" – професионална област (квалификация): строителен инженер или професионална квалификация строителен техник или аналогична, със завършен курс за безопасност и здраве; общ професионален опит една година; специфичен опит: участие на подобна позиция при изпълнение минимум на изпълнени два обекта идентични по посочените по т. В4.

В документацията - утвърдената методика за оценка, показател "Техническо предложение", предвижда оценяване допълнително с 10, 15 или 20 точки за наличие на пет показателя, които съдържат понятията "аргументирано", "обосновано", "аргументиран подход", за които не е дадена дефиниция.

1. На 09.05.2016 г. между Агенция "Пътна инфраструктура" и Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16 RFOP001-7. 001-С01, за проект Лот 10 "Път ІІІ-1002 Враца – пещера "Леденика" от км 0 + 160 до км 17 + 588, 80, с обща дължина 17, 429 км, област Враца" на стойност 14 436 124, 31 лв. при финансиране в размер на 12 219 705, 66 лв. от Европейския фонд за регионално развитие, 2 156 418, 65 лв. от националния бюджет и 60 000, 00 лв. – собствен принос, който е недопустим разход.

1. На 03.05.2017 г. между Агенция "Пътна инфраструктура" и Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" е сключен анекс към Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16 RFOP001-7. 001-С01.

1. На 17.08.2017 г. между Агенция "Пътна инфраструктура" и ДЗЗД "Пътища Северозапад 2016" е сключен договор за изпълнение на обществена поръчка по обособена позиция 11 - Лот 10 - "Път ІІІ-1002 Враца – пещера "Леденика" от км 0 + 200 до км 17 + 608, с обща дължина 17, 408 км, област Враца".

1. На 13.12.2017 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" уведомява Агенция "Пътна инфраструктура за регистриран сигнал за нередност по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16 RFOP001-7. 001-С01, за установените нередности и предложението за определяне на финансова корекция.

1. На 22.12.2017 г. Агенция "Пътна инфраструктура" представя възражение.

1. На 15.02.2018 г., с Решение №РД-02-36-138, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" определя на Агенция "Пътна инфраструктура" финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор с ДЗЗД "Пътища Северозапад 2016" за нередности за нарушение на: 1.) чл. 27а, ал. 3, чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.); ; 2.) чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.); за специалист "координатор по безопасност и здраве"; 3.) чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.); за специалист "инженер по материалите"; 4.) чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.); за неясна методика; 5.) чл. 69, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.); подведени към т. 12, 9 и 13 на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-02-36-902 от 25.08.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж".

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган – министърът на регионалното развитие и благоустройството, с оглед на чл. 9, ал. 5 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е делегирал правомощията си на заместник-министър. Приел, че актът е издаден в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, спазени са административнопроизводствените правила, но актът е в нарушение на материалния закон, тъй като не е налице вторият елемент на фактическия състав на нередността – липсва нарушение на правото на Съюза или на свързаното с него национално право.

Съдът приема, че не е налице нарушение на чл. 27а, ал. 3, чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.);, тъй като констатираното разминаване между заглавието на Лот 10 в документацията и предмета на обществената поръчка не е съществено нарушение, което води до ограничаване на конкуренцията и дискриминиране на потенциалните участници, доколкото предметът на поръчката не се идентифицира със заглавието й (името й). Липсват постъпили искания за разяснения във връзка с разминаването, а от подадените осем оферти само една е изготвена на база на километража, посочен в наименованието на позицията.

Съдът приема, че нарушенията на чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.); относно специалистите "координатор по безопасност и здраве" и "инженер по материалите" не са осъществени.

По отношение на специалиста "координатор по безопасност и здраве" съдът приема, че изискванията са съобразени с предмета, сложността и обема на поръчката и предвижданията на специалния закон – Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2) и Указания № 9104-501 от 25.08.2004 г. относно практическото реализиране на изискванията за координиране на дейностите по здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Приел е, че изискването е относимо за всички участници, поставено е предварително и всеки е могъл да съобрази поведението си с него, участниците са поставени при еднакви условия и в оперативната самостоятелност на възложителя е да определи квалификацията и компетентността на експертите, с които да обезпечи изпълнението на поръчката. Приема за неправилно позоваването от органа на чл. 24 от Закона за безопасни условия на труд (sic) и на Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове (Наредба № 3).

По отношение на експерта "инженер по материалите" приема, че мотивите на органа не се основават на нормативни изисквания и приетото от възложителя не противоречи на императивни разпоредби на Закона за обществените поръчки (отм.);. Изискванията не са ограничителни, а гарантират реално качествено изпълнение на поръчката. Обществените нужди, които ще бъдат задоволени с поръчката, задължават възложителя да постави по-високи изисквания към участниците, чрез които да гарантира реално качество.

Съдът приема, че не е налице нарушение на чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.); за неясна методика, тъй като се касае за количествено неопределими показатели, налице е висока степен на специфика и специализация с оглед на предмета на поръчката, оценката се извършва от оценителна комисия, в която са включени експерти, обосноваващи оценката си на базата на собствения си опит и утвърдените стандарти, правила и обичаи в теорията и практиката, използваните недефинирани понятия следва да се тълкуват във връзка с дефинираните и при обичайния смисъл на думите, който е синоним на "мотивирано". В подкрепа на тези изводи приема факта, че решението за откриване на обществената поръчка не е оспорено пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд от нито един потенциален участник при подадени 45 оферти.

Съдът приема, че не е налице и нарушението по чл. 69, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.);, тъй като органът е мотивирал нарушението с мотивите за отстраняване на двама участника – "ПИМ – АС" ДЗЗД и "Трейс груп холд" АД и Решение № 353 от 04.06.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията, което не е приложено по делото, а органът цитира част от него. Прави анализ на линейния график на "Пътища Северозапад 2016" ДЗЗД и сочи, че "изпълнението на дейностите по позиция 1301 и 1348 от КСС в даден период от време се случва паралелно именно в участъците, в които се изграждат нови подпорни стени, като поз. 1301 продължава до 236 ден (след приключването на позиция 1301 на 217 ден), но видно от линейния график това се дължи на полагането на дренажен материал при изграждането на окопи с дренажи, което е извън обхвата на изпълнение на реконструкцията на настилката и изграждане на кръстовища".

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспореното решение и го отменя.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради наличие и на трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводите, които излага в подкрепа на тези три порока са относими само за пороците противоречие с материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 и 1 АПК съдът не дължи произнасяне, тъй като именно касаторът е този, който следва да посочи кои са допуснатите от съда процесуални нарушения, които счита, че нарушават правата му.

Доводите на касатора относно пороците противоречие с материалния закон и необоснованост ще бъдат разгледани едновременно по отношение на всяко от конкретните нарушения, послужили като основание за приемане на нередност.

1. По компетентността на органа:

Преди да се произнесе по твърденията и доводите на касатора съдът счита за необходимо да посочи следното:

Първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Този извод на съда безспорно е правилен, но съдът обосновава компетентността на органа с делегиране на правомощия. Това не съответства на доказателствата по делото.

Съгласно член 73 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) държавите членки и Комисията, в съответствие с принципа на споделеното управление, са отговорни за управлението и контрола на програмите, а съгласно член 74 държавите членки изпълняват задълженията си по отношение на управлението, контрола и одита като поемат произтичащите от това отговорности, съдържащи се във Финансовия регламент и правилата за отделните фондове. Съгласно член 123, параграф 1 от Регламент № 1303/2013 всяка държава членка определя за всяка оперативна програма орган, който да изпълнява функциите на управляващ орган. Самите функции на управляващия орган са изрично регламентирани в член 125 от Регламент № 1303/2013.

В изпълнение на задължението си по член 123, параграф 1 от Регламент № 1303/2013 г. българската държава, чрез централния си колегиален орган на изпълнителната власт – Министерският съвет, в устройствените правилници на съответните администрации е определила управляващия орган за всяка от програмите, а в чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ е приела, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Това законодателно решение сочи, че законодателят е регламентирал два начина за определяне на ръководителя на управляващия орган – пряко по силата на закона (за ръководителя на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган), и чрез определяне от същия този ръководител на администрацията, в чиято структура е управляващият орган. Във втория случай ръководителят на администрацията не делегира своите правомощия на ръководител на управляващия орган на друго лице, а го определя (вместо законодателя, тъй като той му е предоставил това правомощие) за ръководител. Разликата между определяне за ръководител и делегиране на правомощията на ръководител е съществена, тъй като при определяне ръководителят на управляващия орган не упражнява делегирани правомощия, а негови собствени такива, защото ръководителят на структурата само го е определил за ръководител, докато при делегиране ръководителят упражнява делегирани правомощия, което значи, че той самият не би могъл да делегира правомощията си.

В случая, със Заповед №РД-02-36-902 от 25.08.2017 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството, в качеството си на ръководител на администрацията, в чиято структура се намира Управляващият орган на Оперативна програма "Региони в растеж" – чл. 28, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е определил за ръководител на управляващия орган заместник-министъра. Това значи, че той не му е делегирал правомощията си на ръководител на управляващия орган, а е упражнил правомощието си по чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ да определи ръководителя на управляващия орган.

С оглед на горното приетото от съда, че министърът на регионалното развитие и благоустройството е делегирал правомощията си на ръководител на управляващия орган на заместник-министъра е неточно, но тази неточност не се е отразила на верността на извода, че оспореният акт е издаден от компетентен орган.

1. По нередността за нарушение на чл. 27а, ал. 3, чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.); :

Безспорно е, както правилно приема и първоинстанционният съд, че за да е налице основание за определяне на финансова корекция е необходимо бенефициерът (по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент № 1303/2013) да е осъществил нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013.

От дефиницията на нередност е видно, че тя е налице когато са осъществени кумулативно три предпоставки: 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

Безспорно е, че Агенция "Пътна инфраструктура" е икономически оператор, който участва в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове. Спорът по делото, както правилно приема и първоинстанционният съд, е осъществил ли е с действията си бенефициерът нарушение на правото на Съюза или на свързаното с него национално право, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза.

Органът приема, че нарушението е на чл. 27а, ал. 3, чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.); , което значи на национална разпоредба, свързана с правото на Съюза, тъй като Законът за обществените поръчки (отм.); , с оглед на § 85, транспонира Директива 2004/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за обществените поръчки за строителство, доставки и услуги, а приложимостта на отменения Закон за обществените поръчки е с оглед на § 18 ЗОП.

Видно от доказателствата по делото предметът на обществената поръчка по обособена позиция 11 в решението за откриване на поръчката – І. "Обект на поръчката", ІV. 1.) "Описание на предмета на поръчката", в обявлението – раздел ІІ. "Обект на поръчката", ІІ. 1.) "Описание", ІІ. 1. 1.) "Заглавие на поръчката, предоставено от възлагащия орган" и ІІ. 1. 5.) "Кратко описание на поръчката" – заглавие, в документацията на поръчката – заглавие на обособена позиция 11, в Приложение А11 е: Лот 10 - "Път ІІІ-1002 Враца – пещера "Леденика" от км 0 + 200 до км 17 + 608, с обща дължина 17, 408 км, област Враца". В същото време в приложение Б на обявлението, в графа 1.) "Кратко описание", в документацията – в раздела за характеристиките на всяка обособена позиция, в описанието на Приложение А11 предметът на поръчката е описан като "път ІІІ-1002 Враца - пещера "Леденика" от км 0+160 до км 17+588. 80, с обща дължина 17. 429 км".

Очевидна е разликата в началната и крайната точка на предмета на поръчката определен в различните документи, т. е. в цифровото представяне на дължината на пътния участък, предмет на обособената позиция. За да приеме, че това различие не е нарушение първоинстанционният съд възприема доводите на бенефициера, че става въпрос за "името" на поръчката, а не за "предмета" на поръчката. Но законодателят не борави с понятията "име" на поръчката и "предмет" на поръчката. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗОП (отм.); , който регламентира съдържанието на обявлението за обществената поръчка, т. 3 визира предмет на поръчката. Член 28, ал. 1 ЗОП (отм.); , който регламентира съдържанието на документацията за участие в процедурата по възлагане на обществена поръчка, т. 3, също визира пълното описание на предмета на поръчката. Визираното в единния европейски документ за обществени поръчки "заглавие" на поръчката в раздел II "Обект на поръчката", т. II. "Описание", т. II. 1. 1. "Заглавие на поръчката, предоставено от възлагащия орган" безспорно позволява и по-кратко представяне на предмета на поръчката, но това не значи, че между "заглавието" и "предмета" е допустимо да има съществено различие каквото е различието в началната и крайната точка на подлежащия на рехабилитация път. Заглавието и предметът на обществената поръчка следва да бъдат идентични по съдържание и са това, което следва да бъде ясно и точно дефинирано, при това идентично във всички документи на поръчката, защото именно това е което най-напред и основно предизвиква интереса на потенциалните участници.

Първоинстанционният съд е посочил, че в техническата спецификация и в "приложените инвестиционни проекти" описанието на проекта е "достатъчно ясно". Не е ясно обаче как съдът е направил този извод при положение, че нито техническата спецификация, нито инвестиционните проекти са приложени по делото, а съдът не препраща към електронната страница на възложителя и в частност към конкретната обществена поръчка. Видно от Приложение А11 и Обяснителната записка на документацията – публично достъпни на електронната страница на възложителя - http: //www. api. bg/PROXY/index2. php?/bg/orange/public/index. jsp?path=/8&content=proc_index. jsp&_json={filterRegTypeId: 2, filterPublicPostGroupId: %278%27, filterSorting: [{sorting: -1, name: %27 proc_tender. initiation_date%27}]}&proc=719, при описанието на предмета на поръчката и в тези документи е налице разлика като той е визиран ту в единия, ту в другия вариант, а в техническата спецификация липсва описание на предмета на отделните обособени позиции.

Следва да се посочи, че и предметът на сключения с изпълнителя договор е дефиниран именно по начина, по който обособената позиция е дефинирана в обявлението, а не по начина, по който е описан предмета на поръчката, което само по себе си е доказателство за неяснотата на предмета на поръчката.

Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че предметът на поръчката е бил ясен, тъй като не са постъпили искания за разяснения, а само един участник е представил оферта "на база на километража, посочен в наименованието на позицията". От факта, че не се постъпили искания за разяснения не може да се обоснове извод за липса на различно посочване на предмета на поръчката в различните документи, а фактът на отстраняване на един участник поради представяне на оферта, съобразена изцяло с посоченото в обявлението, е безспорно доказателство, че предметът на поръчката е бил неясно посочен.

Точното посочване на предмета на обществената поръчка е изискване, което пряко гарантира принципите на прозрачност и равенство на участниците. В практиката си Съдът на Европейския съюз сочи, че "както принципът на равно третиране, така и задължението за прозрачност, което следва от него, изискват предметът и критериите за възлагане на обществените поръчки да бъдат ясно определени още от самото начало на процедурата" – решение от 10 май 2012 г., Комисията срещу Кралство Нидерландия, С-368/10, EU: C: 2012: 284, т. 56.

С оглед на това изводът на първоинстанционният съд, че посоченото несъответствие "не е съществено" и не представлява нарушение на чл. 27а, ал. 3, чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.); е неправилен, в противоречие с материалния закон.

За да е налице нередност е необходимо не само да е налице нарушение на правото на Съюза или на свързаното с него национално право осъществено от икономически оператор, по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013, но е необходимо да е налице и третият кумулативен елемент на фактическия състав на нередността – нарушението да има или да би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

Тестът, който Съдът на Европейския съюз е установил в практиката си, за да прецени има ли или би ли могло съответното нарушение на правилата за обществените поръчки да нанесе вреда на бюджета на Съюза е "че неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд" – решение от 14 юли 2016, Wrocіaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45 (член 2, точка 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 е идентичен с член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013 и позоваването на отменения регламент, с оглед на член 152, параграф 2 от Регламент № 1303/2013 се счита за позовавания на новия).

В случая не може да се изключи възможността това нарушение да има отражение върху начина на разходване на средствата на Съюза, тъй като не е ясно нито какви други потенциални участници биха участвали в поръчката и какви оферти биха подали, ако бенефициерът не бе допуснал нарушението, нито офертата на отстранения участник не е ли била по-добра от тази на избрания.

С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд, че не е налице нередност за нарушение чл. 27а, ал. 3, чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.); е неправилен, в противоречие с материалния закон.

1. По нарушението на чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.); за специалист "координатор по безопасност и здраве":

Съдът приема, че изискването на възложителя за специалиста "координатор по безопасност и здраве" – квалификация "строителен инженер" и професионална квалификация "строителен техник" са съответни на предмета, обема и сложността на поръчката, проява са на неговата оперативна самостоятелност и са в съответствие със Закона за устройство на територията, Наредба № 2 и Указания № 9104-501.

Преди всичко следва да се посочи, че цитираните от първоинстанционния съд разпоредби на Закона за устройство на територията – чл. 161, 163, 163а, нямат отношение към специалиста "координатор по безопасност и здраве". Единствено разпоредбата на чл. 163, ал. 1 и 2, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) регламентира изискването към строителя да притежава в състава си физически лица с необходимата техническа правоспособност и задължението му да изпълни строежа в съответствие с мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Наредба № 2 в чл. 5, ал. 2 регламентира изискванията към координатора по безопасност и здраве като изисква да е правоспособно лице с квалификация, професионален опит и техническа компетентност в областта на проектирането, строителството и безопасното и здравословно изпълнение на строително-монтажните работи, но също не визира конкретна квалификация. Що се отнася до сочените от първоинстанционния съд указания първо, същите не е ясно на кого са, второ, не са приложени по делото, трето, не са публично достъпни на електронната страница на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на труда и социалната политика, ако се приеме, че с оглед на § 4 от Наредба № 2, те са дадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на труда и социалната политика, и четвърто, указанията не са нормативен акт, поради което каквото и да съдържат тези указания, те не могат да елиминират изискванията на законови норми.

Безспорно е, че спазването на изискванията за безопасност и здраве в процеса на извършване на строителните дейности по процесната обществена поръчка е законово изискване – чл. 5, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Безспорно е, че изпълнителят на процесната обществена поръчка има законовото задължение да назначи или определи лица за организиране на дейностите, свързани със защитата от професионални рискове и превенция на тези рискове – чл. 24, ал. 1 ЗЗБУТ. В това отношение мотива на първоинстанционният съд за неотносимост на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗЗБУТ и на Наредба № 3 е неправилен, тъй като законът и наредбата са основните нормативни актове в областта на здравословните и безопасни условия на труд, специфично проявление на което са и изискванията на Наредба № 2. Безспорно е също, че бенефициерът – възложител би искал обществената поръчка да бъде изпълнена при точно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд още повече, че става въпрос за извършване на строителни дейности на път, т. е. на обект, който е публично достъпен и е възможно да не бъде прекратявано изцяло движението по него по време на ремонтните дейности.

Но при наличие на законово изискване към изпълнителя на строителните дейности да назначи лица, които са с подходящо образование и квалификация поставянето на изискване за професионална квалификация (професия) "строителен инженер" и "строителен техник" обективно само стеснява потенциалните възможности на изпълнителя, без при това да допринася за гарантиране на по-добро качество на изпълнение на дейностите по здравословни и безопасни условия на труд, каквато е легитимната цел на бенефициера.

Исканото от бенефициера качество на изпълнение на дейностите обективно се гарантира чрез изисквания от него за специалиста специфичен опит – участие в подобна позиция на минимум два изпълнени обекта с посочените характеристики. Именно този професионален опит е релевантен за преценката на професионалните възможности на потенциалния изпълнител, а не изискването за професионална квалификация. С оглед на това поставеното изискване не е съответно на предмета, обема и сложността на поръчката, както приема първоинстанционният съд, защото то не допринася за постигане на целта на възложителя, а ненужно ограничава кръга на потенциалните изпълнители. Позоваването от първоинстанционния съд на съдебна практика на Върховния административен съд е неправилно, тъй като в посочените две съдебни решение предмет на преценка е бил професионалният опит, а не професионалната квалификация на съответния специалист, която е различна от професионалната компетентност по смисъла на § 1, т. 22а ЗОП (отм.);.

Видно от изложеното мотивите на първоинстанционния съд за липса на нарушение на чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.); са неправилни. Поставеното изискване за технически възможности чрез изискването за професионална компетентност е ограничително, защото без да гарантира исканото от бенефициера качество ограничава възможностите на потенциалните изпълнители.

Що се отнася до възможността това нарушение да има въздействие върху бюджета на Съюза то обективно не може да се изключи възможността потенциални участници да са били възпрепятствани да участват поради липсата именно на такъв специалист.

Поради изложеното изводът на съда за неосъществена нередност е неправилен.

1. По нередността за нарушение на чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.); за специалист "инженер по материалите":

Първоинстанционният съд приема, че изискването на бенефициера за професионалната квалификация на специалиста "инженер по материалите" не е в противоречие с императивна разпоредба на Закона за обществените поръчки (отм.);. Преди всичко следва да се посочи, че Законът за обществените поръчки е част от позитивното публично право. Публичното право, за разлика от частното, по принцип регулира обществените правоотношения с императивни правни норми, защото основен принцип в публичното право е, че е "разрешено само това, което е изрично предвидено в закон". Това значи, че публичното право, за разлика от частното, в което водещ е принципа "разрешено е всичко, което не е изрично забранено от закона", регламентира изчерпателно (императивно) правомощията на всеки публичен орган, осъществяващ властнически правомощия, в т. ч. и възложител по смисъла на чл. 7 ЗОП (отм.);.

Както приема и органът длъжност "инженер по материалите" не фигурира в Националната класификация на професиите и длъжностите, утвърдена със Заповед №РД-01-931 от 27.12.2011 г. на министъра на труда и социалните грижи. Националната класификация на професиите и длъжностите е приета в съответствие с Международната стандартна класификация на професиите ISCO-08, която е утвърдена като стандарт в Европейския съюз с Регламент (ЕО) № 1022/2009 на Комисията от 29 октомври 2009 година за изменение на регламенти (ЕО) № 1738/2005, (ЕО) № 698/2006 и (ЕО) № 377/2008 по отношение на Международната стандартна класификация на професиите (ISCO). Този факт, сам по себе си сочи, че бенефициерът – възложител е поставил изискване към потенциалните изпълнители да притежават специалист на длъжност, която не е нормативно установена. Това значи, че изискването е такова, което излиза извън рамките на стандартните изисквания към всеки изпълнител и следователно поставя към потенциалните участници изисквания, които предполагат специални и нарочно създадени за процесната обществена поръчка способности чрез притежаването на лице, което заема длъжност "инженер по материалите".

Безспорно е, че възложителят има оперативната самостоятелност да поставя изисквания към техническите възможности на потенциалните изпълнители, които да му гарантират качественото изпълнение на поръчката, но тази негова оперативна самостоятелност е ограничена от изискванията на чл. 2, ал. 1 и чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.);. Съгласно разпоредбите възложителят няма право да ограничава конкуренцията чрез включване на условия и изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с нейния предмет, стойност, сложност, количество или обем.

В случая, видно от доказателствата по делото – изискването за специфичен опит за специалиста "инженер по материалите", обоснован е изводът на органа, че всъщност става въпрос за експерт, отговорен за контрола на качеството и приемането на строителните работи. Наличието на този специалист чл. 15, ал. 1, т. 4, б. "б" от Законът за камарата на строителите (ЗКС) изисква, за да е допустимо вписването на строителя в Централния професионален регистър на строителя. Но разпоредбата не поставя специални изисквания към професионалната квалификация освен общото изискване за придобита правоспособност съобразно придобитата специалност и образователно-квалификационна степен, професионален опит, познания и техническа компетентност.

Мотивите на първоинстанционния съд, че поставените изисквания гарантирали качеството на изпълнение на обществената поръчка, както и че обществените нужди, които поръчката задоволявала, задължавала възложителя да постави по-високи изисквания към участниците са далеч от обективна реалност и не са в съответствие с принципите на Закона за обществените поръчки (отм.);. Всяка обществена поръчка задоволява обществени нужди и разходва публични средства, поради което възложителят е длъжен да постави високи изисквания към потенциалните изпълнители. Реконструкцията на път, доставката на болнично оборудване или на консумативи за него, осигуряването на образователни или на социални услуги, всички те задоволяват обществени нужди, поради което този мотив на съда е лишен от правно основание.

Изискването за точно определена професионална квалификация по изчерпателно определени специалности, както приема и органът, необосновано ограничава възможностите на потенциалните участници, които притежават лица, отговарящи на нормативните изисквания. Що се отнася до гаранциите за качественото изпълнение на дейностите, то изискването за специфичен опит е това, което ще гарантира на бенефициера качеството изпълнение на поръчката. Следва също така да се добави, че в оспореното решение органът подробно е анализирал получаването на специализирана подготовка в областта на материалите и технологиите за тяхното получаване и обработване и изводът му за възможността за получаване и от други специалности на подготовка в областта на материалите и технологиите за тяхното получаване не са опровергани.

Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за неосъществено от бенефициера нарушение на чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.); е неправилен.

Осъщественото нарушение има и потенциала да причини вреда на бюджета на Съюза, тъй като не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на Европейския фонд за регионално развитие.

С оглед на горното изводът на първоинстанционният съд за неосъществена нередност чрез нарушението на чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.); е неправилен.

1. По нередността за нарушение на чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.); :

Първоинстанционният съд приема, че бенефициерът не е осъществил нарушение на чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.); , тъй като методиката е ясна, а употребените в нея понятия трябва да се тълкуват в контекста на обичайния смисъл на думите и във взаимовръзка с останалите понятия, които са дефинирани.

Безспорно е, че Законът за обществените поръчки (отм.); не съдържа изискване критериите за оценка да бъдат само и единствено с точен математически или друг стойностен израз, но законът изисква указанията за оценката на всеки показател да дават възможност да се оцени нивото на изпълнение в съответствие с предмета на поръчката, да бъдат сравнени и обективно оценени предложенията и да осигуряват на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката за всеки показател.

В случая е безспорно, че за оценяването по показателя "Техническо предложение" има определени пет подпоказателя, за които е предвидено различно оценяване на базата на утвърдена скала. Безспорно е, че тези подпоказатели не са относно количествено установим обем дейност. Безспорно е също – видно от утвърдената методика, че бенефициерът е дал легални дефиниции на понятията "ясно", "подробно", "неудовлетворително". Спорът по делото е досежно употребените от бенефициера понятия "аргументирано", "обосновано", "аргументиран подход", които се явяват предмет на оценяване и основание за получаване на допълнителни точки – 25, 20, 15.

Приетият от първоинстанционния съд подход на преценка съответствието на критериите за възлагане с изискванията на чл. 28а, ал. 3 ЗОП (отм.); – тълкуване на посочените понятия във взаимовръзка с останалите, дефинирани от възложителя, сам по себе си не дава необходимата яснота за съдържанието на недефинираните понятия. Защото дефинираните понятия "ясно", "подробно" и "неудовлетворително" имат отношение към качествата на офертата разбираемост, изчерпателност, задоволяване на качеството, докато недефинираните понятия имат отношение към обосноваността на съответния елемент на офертата, доколко е подкрепен с факти и доказателства. Следователно, от тълкуването на недефинираните понятия във взаимовръзка с дефинираните не може да се изведе смисълът на недефинираните. Още по-малко това може да стане от тълкуването им в контекста на обичайния смисъл на думите, защото тук не става въпрос за семантиката на думите, а за това какво възложителят – неговата оценителна комисия, приема по отношение на конкретната дейност за обоснованост, както и по отношение на кои елементи от техническото предложение ще бъдат прилагани тези изисквания. С оглед на това правилни са доводите на органа, че за участниците не е ясно по отношение на кои елементи на технологията, материалите, организацията ще се оценява "аргументираността" и "обосноваността" и как комисията ще сравнява оферти, които предлагат "аргументирани" и "обосновани" предложения по различни елементи на офертата.

Принципът на прозрачност изисква указанията за оценяване да бъдат посочени ясно, точно и недвусмислено в обявлението за поръчка и в документацията така, че да дадат възможност на всички разумно информирани и полагащи обичайна грижа участници да разберат техния точен обхват и да ги тълкуват по еднакъв начин, както и да се позволи на възложителя ефективно да провери дали офертите отговорят на критериите – решение от 10 май 2012 г., Комисията срещу Кралство Нидерландия, С-368/10, EU: C: 2012: 284, т. 109.

Видно от изложеното изводът на първоинстанционният съд за съответствие на приетите от бенефициера подпоказатели с изискванията на чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.); са неправилни. Начинът на формулиране на подпоказателите не дава възможност за сравняване и обективно оценяване на предложенията и това представлява нарушение на чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.);.

При прилагане към това нарушение на теста на Съда на Европейския съюз за преценка има ли или би ли могло нарушението да нанесе вреда на бюджета на Съюза е безспорно, че не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на европейския фонд, тъй като не може да се изключи възможността неясната методика да е имала разубеждаващ ефект върху потенциалните участници.

С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд за неосъществена нередност чрез нарушение на чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.); е неправилен.

1. По нередността за нарушение на чл. 69, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.); :

Първоинстанционният съд приема, че бенефициерът не е осъществил нарушение на чл. 69, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.); , тъй като офертата на избрания изпълнител е съответна на предварително обявените условия. Като незаконосъобразност на оспореното решение съдът приема позоваването от органа на отстраняването на други двама участника в процедурата и на Решение № 353 от 06.04.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията, което не било приложено по делото. Преди всичко следва да се посочи, че буди недоумение мотива на първоинстанционния съд за неправилност на мотивите на органа поради неприлагане на решението на Комисията за защита на конкуренцията. Решенията на Комисията за защита на конкуренцията са публично достъпни на електронната страница на комисията и в частност това решение също - http: //reg. cpc. bg/Decision. aspx?DecID=300048411. Прави впечатление, че съдът се е позовал в мотивите си на недостъпно публично и неприложено по делото указание на административен орган, но е приел, че неправилно органът се е позовал на влязлото в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията – оставено в сила с Решение № 9103 от 11.07.2017 г. на Върховния административен съд по административно дело № 6428/2017 г., публично достъпно.

Ако първоинстанционният съд се беше запознал с публично достъпното Решение № 353 на Комисията за защита на конкуренцията, оставено в сила с Решение № 9103 на Върховния административен съд, щеше да установи, че на стр. 143 от решението Комисията за защита на конкуренцията е направила анализ на техническото предложение на избрания за изпълнител, в т. ч. и на неговия линеен график и е приела, че не са допуснати нарушения. Комисията за защита на конкуренцията приема: "Линейният график, представен от ДЗЗД "Пътища Северозапад 2016" е разработен съгласно срока за изпълнение на обекта с показани всички позиции по КСС, количества и продължителност за всяка съответна позиция. От него е видна технологичната последователност и продължителност на видовете работи и дейности от КСС", както и че "Представеният линеен график от своя страна включва последователността и продължителността на всички видове работи и дейности по КСС, свързани с изпълнение на обществената поръчка, за които е спазена технологичната последователност за тяхното изпълнение. По отношение на тях, в хода на осъщественото от КЗК проучване не са констатирани допуснати грешки. Също така не са констатирани несъответствия между линейния график и информацията, съдържаща се в обяснителната записка към техническото предложение на участника."

Тези изводи на Комисията за защита на конкуренцията са потвърдени от Върховния административен съд.

С оглед на това въпросът за съответствието на техническото предложение и в частност на линейния график на избрания за изпълнител "Пътища Северозапад 2016" ДЗЗД е решен с влязло в сила съдебно решение. Влязлото в сила съдебно решение е пречка ръководителят на Управляващия орган да преразглежда въпроса за съответствието на офертата на избрания за изпълнител. Това прави извода му за допуснато нарушение от бенефициера на чл. 69, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.); неправилен.

Видно от изложеното, макар и по други мотиви, крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение в частта за установена нередност за нарушение на чл. 69, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.); е правилен.

1. По размера на финансовата корекция:

Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер. Безспорно в случая е, че размерът на финансовата корекция следва да бъде определена по реда на чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ, тъй като естеството на нарушенията е такова, че не позволява количествено изражение на финансовите последици. С оглед на това и в съответствие с чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ органът е подвел установените нередности към видовете нарушения по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, но за да бъде законосъобразно определен размерът на финансовата корекция органът трябва правилно да е подвел установеното от него нарушение на Закона за обществените поръчки (отм.); към някое от предвидените в приложението нарушения и да е мотивирал избрания от него възможен размер на корекцията при спазване на установените в закона принципи.

Нередността за нарушението на чл. 27а, ал. 3, чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.); органът е подвел по т. 12 от Приложение № 1, което съответства на установеното нарушение. За тази нередност органът е определил размер на корекцията по минимума – 5%.

Двете нередности за нарушението на 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.); органът е подвел по т. 9 от Приложение № 1 – неправомерни критерии за подбор, което е в съответствие с установените нарушения. За тези две нередности органът е определил размер на финансовата корекция по минимума – 5%.

Нередността за нарушение на чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3 ЗОП (отм.); органът е подвел по т. 9 от Приложение № 1 – неправомерни критерии за възлагане, което е в съответствие с установеното нарушение. Размерът на финансовата корекция за тази нередност органът е определил по минимума – 5%.

На основание чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ органът е определил една финансова корекция – 5% от допустимите разходи по договора на бенефициера с "Пътища Северозапад 2016" ДЗЗД.

Видно от горното при определяне на размера на финансовата корекция органът не е допуснал нарушение на закона – правилно е подвел нередностите към нарушенията по Приложение № 1 на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, определил е размер на корекциите по минимума и е наложил една финансова корекции, без да е кумулирал определените финансови корекции за отделните нередности.

С оглед на гореизложеното изводът на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на оспореното Решение №РД-02-36-138 е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Правилността на крайния извод на първоинстанционния съд досежно липсата на нередност за нарушение на чл. 69, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.); не води до промяна на крайния извод за неправилност на извода му за незаконосъобразност на оспорения акт поради установената неправилност на изводите му досежно останалите четири нередности. С оглед на това съдът следва да отмени обжалваното решение. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу Решение №РД-02-36-138.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК Върховният административен съд следва да осъди Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото за двете инстанции разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 11 234, 75 лв. адвокатско възнаграждение по договор за процесуално представителство №РД-02-29-199 от 30.06.2017 г. и анекс от 19.03.2018 г., фактура № 5088 от 20.03.2018 г. и банково извлечение и в размер на 11 234, 75 лв. по анекс от 09.07.2018 г., фактура № 5349 от 17.07.2018 г. и банково извлечение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд