Решение № 2929 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12325/2020 г.

Решение № 2929 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12325/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение № 4183 от 27.07.2020 г., постановено по административно дело № 5587/2020 г. от Административен съд София-град, с което е отменено нейно решение № 221/8.04.2019 г. по преписка № 67/2018 г. в частта му по т. ІІ, ІІІ и ІV. По наведени доводи за неправилност на решението, обосновани с твърдения за правилност на административния акт се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против административния акт бъде отхвърлена, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Срещу същото решение е постъпила касационна жалба и от Е. Величкова, в която са изложени подробни доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по същество, с което жалбата срещу решението бъде отхвърлена като неоснователна и й бъдат присъдени деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – И. Чолаков, чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същите и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като му присъдени направените деловодни разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: По делото е постъпила молба от касационната жалбодателка Величкова, с която е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз относно следните въпроси: Попада ли разглеждания случай в приложното поле на правото на ЕС и по-конкретно ДИРЕКТИВА 2000/43/ЕО НА СЪВЕТА от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (консолидирана версия) или на Хартата на основните права в ЕС; Представлява ли пречка липсата на дефиниция на критерия "лично положение" в Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.); С кое понятие за неравно третиране или положение трябва да се съобрази ВАС при решаване на казуса – с това на правото на ЕС или с това на националното право; Допуска ли Директивата национална разпоредба като тази на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., предвиждаща, че неблагоприятно третиране е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси; Допуска и разпоредбата на чл. 1, § 2 буква "а" и буква "б" (вероятно от същата Директива) национални разпоредби като тези на чл. 4, ал. 2, и ал. 3 от ЗЗДискр., които изискван по-неблагоприятно третиране за наличие на пряка дискриминация и поставяне в по-неблагоприятно положение за наличие на непряка дискриминация без да разграничават тежестта на съответното по-неблагоприятно третиране, както е направено в Директивата. Искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз е неоснователно. Цитираната Директива, съгласно чл. 1 от същата е с цел създаване на рамка за борба срещу дискриминацията въз основа на расов признак или етнически произход с оглед прилагането в държавите - членки на принципа на равно третиране и не намира приложение в конкретния случай. Смисълът на производството по отправяне на преюдициално запитване е да предостави на националния съдия тълкуване на правото на Европейския съюз, което да му помогне да реши конкретния правен спор (чл. 267 ДФЕС). В случая въпрос, свързан с тълкуване на правото на Европейския съюз, който да е преюдициален за разрешаване на настоящия казус не е постановен, а исканото тълкуване всъщност предполага решаване на спора по същество, което е от компетентността на настоящия съд. По тази съображения съдът намира, че основанията по чл. 628 ГПК във връзка с чл. 144 АПК не са изпълнени и искането за преюдициално запитване следва да се отхвърли. Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било решение № 221/8.04.2019 г. на КЗД в частта му, с която е прието за установено, че И. Чолаков в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 783, с район на действие Софийски градски съд е осъществил "тормоз" по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) на основата на признаци "лично положение", "обществено положение" и имуществено състояние" спрямо жалбодателката Е. Иванова при водене на изпълнително дело № 20167830400425, наложена му е глоба в размер на 1000 лева и са му дадени предписания по чл. 47, ал. 4 ЗЗДискр. да се въздържа в бъдеще от действия, които биха били възприети като "тормоз" по смисъла на цитираната по-горе законова разпоредба спрямо Е. Иванова. За отмени решението в обжалваната му част АССг след извършен анализ на събраните по делото доказателства правилно приема, че изводът на КЗД, че с отказите си да връчи на Величкова заповедта за изпълнение и изпълнителния лист въз основа на които е било образувано изпълнителното дело от ЧСИ И. Чолаков срещу нея, в качеството й на длъжник, както и на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство Чолаков, в посоченото му качество я е лишил от право на защита и я е поставил в обидна и застрашителна среда и с поведението си е накърнил личното й достойнство. Правилен е и изводът, че в хипотезата на чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с §, т. 1 ДР ЗЗДискр. е без значение дали деецът е целял тормоз, достатъчно е да налице този резултат. Същевременно обосновани и правилни са и изводите в обжалваното решение, че в случая посочените в административния акт признаци на основата, на които КЗД приема, че е извършена дискриминация - "лично положение", "обществено положение" и "имуществено състояние" в случая не се установяват. От доказателствата по делото не се установява действията на ЧСИ Чолаков да са свързани с особен, иманентен на личността на Величкова белег, като липсват каквито и да било доказателства по делото за общественото положение на същата, включително и събиране на данни от страна на касационния жалбодател за това. Не са налице действия, които могат да бъда квалифицирани по признак "имуществено положение". Извършените действия по установяване на публични задължения на Величкова и установяване на имущественото й състояние са част от предписаните от закона действия по провеждане на изпълнителното производство. В тази насока основателен е наведеният довод от страна на ответника, че действия по принудително изпълнение не са предприети, а след установяване на фактите относно изпълнителния лист и заповедта по чл. 414 ГПК, представена като основание за издаването му същият е прекратил изпълнителното производство, макар при извършената проверка от Министерство на правосъдието да е установено, че същото не отговаря на изискванията на закона, но безспорно същото е в интерес на длъжника по делото. Предвид така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно – същото е постановено при правилно приложение на материалния закон, като е и обосновано – изводите на съда са формирани въз основа на събраните в хода на производството доказателства и са изложени аргументирано. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК КЗД следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в производството пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 720 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение