Решение № 16541 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3166/2011 г.

Решение № 16541 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3166/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, Кремена Райкова Ангьозова - младши инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София и Виолета Димова Георгиева - главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, против решение № 113 от 10.01.2011 г. по адм. дело № 6465/2010 г. по описа на Административния съд - София-град, първо отделение, 9 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Военномедицинска академия - гр. София, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 113 от 10.01.2011 г. по адм. дело № 6465/2010 г., Административният съд - София-град, първо отделение, 9 състав, е отменил задължителни предписания, обективирани в протокол за извършена проверка от 09.08.2010 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София. Така постановеното съдебно решение не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Давайки оспорените предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, са се позовали на нормите на чл. 128, т. 1 и чл. 128, т. 2 КТ и на чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г., с изменения и допълнения. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба, допълнителните трудови възнаграждения се определят с нея или с друг нормативен акт. Следователно този текст дава възможност изплащането на допълнителни трудови възнаграждения да се извършва по ред, предвиден в друг нормативен акт. По т. 1 от предписанията, обективирани в протокол за извършена проверка от 09.08.2010 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, периодът е м. януари 2010 г. до м. юли 2010 г. вкл. По т. 2 предписанията се отнасят до периода м. юни 2010 г. и м. юли 2010 г. вкл., а по т. 3 периодът включва м. май, м. юни и м. юли включително. Със заповед № ОХ-253 от 28.04.2010 г., издадена на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, министърът на отбраната е отменил МЗ № ОХ-271 от 07.08.1995 г., МЗ № ОХ-273 от 07.08.1995 г., МЗ № ОХ-274 от 07.08.1995 г., МЗ № 0328 от 29.09.1995 г., МЗ № ОХ-311 от 06.09.1995 г., МЗ № ОХ-241 от 10.04.2001 г. и МЗ № ПС-66 от 28.03.2007 г. В т. 2 от заповед № ОХ-253 от 28.04.2010 г. изрично е казано, че тази заповед влиза в сила от датата на обнародването на Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфичните условия на труд на цивилните служители на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Тази наредба е обн. в ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г. и съгласно § 5 от Преходните и заключителни разпоредби влиза в сила от датата на обнародването. От Указ № 546 от 06.04.1989 г. за създаване на Военномедицинска академия, издаден от председателя на Държавния съвет, обн. ДВ, бр. 28 от 11.04.1998 г., става ясно, че Академията е към министерство на отбраната. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г., изплащането на допълнителните възнаграждения се извършва въз основа на заповед на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, с която се определят правоимащите военнослужещи и цивилни служители и размерите на допълнителните възнаграждения. На основание цитирания текст началникът на Военномедицинска академия е издал заповед № 436 от 14.06.2010 г., с която е определил кръга на правоимащите лица и размера на допълнителните възнаграждения. Като не са се съобразили с Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г., която е специален нормативен акт, регламентиращ условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфичните условия на труд на цивилните служители на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, който дерогира общия такъв, а именно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г. с изм. и доп., контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, са нарушили материалния закон. В тази връзка се взема предвид и обстоятелството, че предписанията за изплащане на допълнителни възнаграждения включват и периоди след 14.05.2010 г., датата на влизане в сила на Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. Съгласно чл. 146, т. 4 АПК противоречието с материалноправни разпоредби е основание за оспорване и отмяна на административния акт. Видно от съдържанието на задължителните предписания, обективирани в протокол за извършена проверка от 09.08.2010 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, са употребени изрази като "...да изплати на всички работещи..." (т. 1 от предписанията), "...и останалите работещи..." (т. 2 и 3 от предписанията). Липсата на конкретно посочване на правоимащите лица и дължимите им суми несъмнено говори за непълнота и неточност на издадения административен акт, обстоятелство, което сериозно затруднява изпълнението му. Нарушена е нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, която изисква посочване на фактическите основания. По т. 1 трябва да се има предвид също така, че не всички работещи във ВМА са правоимащи, както и че контролните органи не са съобразили извършените частични плащания. Стигайки до аналогични правни изводи първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, поради което касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,