Решение № 10904 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15103/2018 г.

Решение № 10904 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15103/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Трейд КА" ЕООД, с ЕИК ********* срещу Решение № 1603 от 27.09.2018 г., постановено по адм. д. № 2965 по описа на Административен съд – Бургас (АС - Бургас) за 2017 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от посоченото дружество иск срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите – Бургас (РИОСВ – Бургас), с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането на РИОСВ – Бургас да му заплати сума в размер на 14496, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда – пропусната полза за периода 03.08.2016 г. до 31.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата. В касационната жалба се твърди постановяване на решението, предмет на контрол, в обжалваната част при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се възприетата от първоинстанционния съд теза, че в обхвата на дължимото обезщетение не се включват пропуснатите ползи като вид имуществени вреди. Решението в тази част е декларативно, като съдът не е обосновал така застъпеното становище, че на обезщетяване не подлежат всички вреди, които са в причинно – следствена връзка с незаконосъобразния административен акт. На следващо място се твърди, че направеният извод за недоказаност на твърдените пропуснати ползи е необоснован. Съдът приел за "необективно" заключението на съдебната експертиза с неотносими и неправилни съображения. Не изпълнил и задължението си по чл. 201 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) да допусне допълнително заключение, с което нарушил съдопроизводствените правила да установи относимите по делото факти. Съдът направил погрешен извод, че дружеството през следващата година е ползвало и други имоти за паркинг и в този смисъл е имало други допълнителни приходи. Съдът не съобразил, че това възражение не било направено от ответника в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК. По изложените съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска до размера на 11995, 00 лв., ведно с претендираната лихва съгласно заключението на приетата експертиза, която сума е възможен за настъпване приход. Иска се и присъждането на сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен адвокат, с което се иска уважаване на предявената касационна жалба. Ответникът – РИОСВ – Бургас оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище с характер на писмен отговор. Твърди, че искането за обезщетяване на пропусната полза в случая било недопустимо, доколкото при издаването на отменената Заповед № РД – 117 от 02.08.2016 г., съгласно чл. 160, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е допуснато предварително изпълнение, а производство за спиране на изпълнението на заповедта не е проведено от "Трейд КА" ЕООД. По тези причини дружеството само се е поставило в положението да търпи неблагоприятните последици от незабавното изпълнение на заповедта, респективно липсва пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. По тези и останалите подробно развити съображения в писмения отговор се иска оставяне в сила на решението в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на установеното по делото при съобразяване на приетите писмени доказателства и заключението на съдебно – икономическата експертиза, от правна страна относно претенцията за осъждането на РИОСВ – Бургас да заплати на "Трейд КА" ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) в размер на 14496, 00 лв. първоинстанционният съд е направил извод за нейната неоснователност. Приел, че отговорността на държавата по ЗОДОВ не включва присъждане на обезщетение за пропуснати ползи. Доколкото такова обезщетяване не било предвидено по ЗОДОВ, съдът отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 14496, 00 лв. Наред с това, съдът посочил, че заключението на съдебната експертиза, ангажирано с цел доказване на размера на пропуснатите ползи, с което било определено, че разликата между възможния приход за 2016 г. и извършените разходи е в размер на 11995, 00 лв., било необективно. Мотивирал се, че в експертизата не било съобразено, че приходите на дружеството са както от къмпинг, така и от паркинг дейности, както и това, че дружеството е стопанисвало и други имоти за паркинг, а не само този по договор за наем от 21.04.2016 г. По тези съображения съдът приел, че "Трейд КА" ЕООД не доказало настъпването на твърдените имуществени вреди и отхвърлил този иск. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. На първо място следва да се посочи, че направеното от ответника възражение в писмения отговор на касационната жалба за недопустимост на искането за обезщетяване на пропуснатата полза, доколкото отменената Заповед № РД – 117 от 02.08.2016 г., издадена от директора на РИОСВ - Бургас, съгласно чл. 160, ал. 5 ЗООС подлежи на предварително изпълнение, а производство за неговото спиране не е проведено от "Трейд КА" ЕООД, е неоснователно. Искът за обезщетяване в разгледания случай е допустим, доколкото са налице предпоставките за предявяването му. Наред с това, не може да се възприеме становище за неговата неоснователност само на това основание, доколкото самото предявяване на искане за спиране няма за сигурна последица спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. То е резултат от преценката на съда относно това, дали незабавното изпълнение на акта може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презюмираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК, тоест дали вредите, които могат да настъпят за молителя, са значителни и трудно поправими и дали са противопоставими на защитените от законодателя значими интереси. Вредите, които могат да настъпят не са значителни и трудно поправими във всеки случай. Предвид това преценката на лицето, адресат на заповедта, че те не отговарят на така установеното от закона изискване, не му дава основание за предявяване на искане за спиране. Това не означава обаче, че по - малко значителните вреди не подлежат на обезщетяване в пълен размер при положение, че са доказани и се явяват пряка и непосредствена последица от увреждането. Затова, както несезирането на съда с искане за спиране, така и евентуалният отрицателен негов отговор, не са основание за отхвърляне на иска за обезвреда на претърпените имуществени вреди от издадения незаконосъобразен административен акт само на това основание. Основателни са възраженията на касационния жалбоподател във връзка с приетото от съда, че в обхвата на обезщетението по чл. 4 ЗОДОВ не се включват пропуснатите ползи като вид имуществени вреди. Така направеният извод е в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. За да се обезщетят всички имуществени вреди, които съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, във вр. с чл. 82 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), са претърпените загуби и пропуснатите ползи, е необходимо установяване на пряка и непосредствена връзка с увреждането. Пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да имат качеството на реалност и сигурност, а реалността им се разкрива само в доказаната възможност да бъде увеличено имуществото на увредения, а не чрез логически предположения за закономерното настъпване на едно евентуално увеличение. Обезщетението за вреди, съставляващи пропуснати ползи от икономическа дейност, не би могло да се присъжда с оглед хипотетични възможности за увеличение на имуществото, а само при доказването на конкретни факти за реално изгубени доходи в определен размер за определен период. Основателни са и оплакванията на "Трейд КА" ЕООД за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт, предмет на контрол в обжалваната част. Преди всичко в тази връзка, следва да се посочи, че решението в обжалваната част не е мотивирано в съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като съдът не е формирал фактически изводи на база приетите по делото доказателства във връзка с иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи. Изброяването на приобщените по делото доказателства не удовлетворява това изискване. Разрешаването на спора по същество предполага извършване на преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечава възможността за касационен контрол на решението. В мотивите на решението, предмет на контрол в обжалваната част, не се съдържа преценката на писмените доказателства, подробно обсъждане на заключението на приетата съдебна експертиза, вкл. в контекста на казаното по време на разпита на вещото лице, изложение на фактическите констатации (чл. 236, ал. 2 ГПК), респективно на фактите по делото, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК и правните изводи въз основа на тях относно наличието на всички предпоставки за реализиране отговорността на РИОСВ - Бургас на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ след обсъждане на направените възражения от ответника в първоинстанционното производство, вкл. в писмения отговор на исковата молба. Наред с това, основателно се релевира довод за допуснато от съда нарушение във връзка с приемане заключението на съдебно – икономическата експертиза. Доколкото установеното от съда при изслушване на заключението в съдебното заседание на 05.06.2018 г. му е дало основание да направи извод, че заключението не е обективно, в изпълнение на правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК, във вр. с чл. 201, предл второ ГПК съдът е следвало да възложи изготвянето на повторно заключение с оглед даването на коректен отговор по поставените въпроси към експертизата относими към паркинга, а не към къмпинг "Силистар". В допълнение, съдът е имал задължението по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на "Трейд КА" ЕООД, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства, в това число е следвало да му укаже необходимостта от представяне на доказателствата, въз основа на които е изготвено експертното заключение. От значение е, че исковата защита по реда на чл. 1 ЗОДОВ, макар и да се развива по реда на исковото производство, не освобождава съда от задълженията по посочената разпоредба от АПК. При осъществяване на процесуалната си дейност в случая, свързана със събирането на доказателства, първоинстанционният съд е имал задължение да съдейства на посоченото дружество и да му даде указания, ако счита че не сочи доказателства за някои обстоятелства от значение за делото – за настъпването на вредите, чието проявление е подробно описано в исковата молба и причинно – следствената връзка между тях и заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Изпълнението на това задължение е независимо от задължението за даване на указания до страните по разпределението на доказателствената тежест, което също не се констатира да е изпълнено от съда. Отделно от това, щом съдът е приел, че "... В изложените от ищеца данни за определяне на размер на обезщетението на имуществените вреди е допусната техническа грешка при пресмятането... ", на основание чл. 171, ал. 4 АПК е следвало да му даде указания с оглед отстраняване на тази неточност в изявлението му. Ето защо, според настоящия състав на Върховния административен съд, при разглеждане на делото и постановяване на решението в обжалваната част първоинстанционният съд е допуснал нарушение на прогласените в чл. 7 и чл. 9 АПК основни принципи в административния процес - принципът за истинност и принципът за служебното начало. В противоречие с тези принципи съдът не е упражнил правомощията си по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, конкретизирани в чл. 171, ал. 4 АПК, и не е напътил "Трейд КА" ЕООД, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Не е изпълнил и задължението си да даде на страните указания по разпределението на доказателствената тежест. В резултат на тези нарушения делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като неизяснени са останали съществени фактически твърдения относно настъпването на твърдените вреди и причинно – следствената им връзка с пораждащата ги отменена като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка. По така изложените съображения, решението предмет на касационна проверка следва да бъде отменено в обжалваната част, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, предвид постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост. Делото следва да бъде върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, който да предприеме процесуалните действия, съобразно посоченото в мотивите на настоящия съдебен акт. На първо място съдът следва да изиска уточнение от "Трейд КА" ЕООД относно периода на претенцията за осъждането на РИОСВ – Бургас да му заплати законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение за имуществени вреди, доколкото в исковата молба същата е заявена без да е уточнена в тази насока. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение