Решение № 11312 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2012 г.

Решение № 11312 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Наталия Максимова Камбитова, против Решение № 52/13.01.2012 г., постановено по адм. дело № 497/2011 г., на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-112/04.04.2011 г., на началника на РДНСК-Югозападен район. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение се иска отмяната му. Ответната страна - Началникът на РДНСК Югозападен район, чрез процесуалния си представител юрк. Белегова счита касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници по касационната жалба не ангажират становище. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови горепосочения правен резултат и обоснове законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е обсъдил направените в хода на процеса възражения, осъществил е пълен и точен анализ на приобщените по делото доказателства и в съответствие с относимите по спора правни норми, е извел подробни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно Административен съд - Благоевград е приел, че Заповед № ДК-02- ЮЗР-112/04.04.2011 г., на Началника на РДНСК - Югозападен район, е издадена от компетентен орган, в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № РД-13-446/01.11.2010 г., издадена е от овластения по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ началник на ДНСК - София, след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ - издаден са констативни актове № 16 тг/ 20.09.2010 г. и № 17 тг/20.09.2010 г., в които е обективирано и онагледено фактическото положение. Обосновано съдът е приел, че съгласно представените по делото доказателства, процесният обект - "Жилищна стая", с размери 1,85/1,75 м, приобщена към съществуващо жилищно помещение, е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разположена на 2-ри етаж в 5мсбО, находяща се в УПИ I, к. в. 7, по плана на ж. к. "Запад", гр. Благоевград, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Същият е извършен без съгласие на съсобствениците и без необходимите строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Правилно в обжалваното решение е прието, че не е налице хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗУТ, налагаща отмяна на оспорената заповед. Съгласно направената по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице е заключило, че се касае за извършени строително-монтажни работи, а не за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ като първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, съгласно които не е възприел експертизата в тази й част. Обсъдена е от първоинстанционния съд и липсата на приложимост на § 16 на ПР на ЗУТ, с оглед годината на извършване на строежа - 2009 г. С оглед изложеното, касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение не са налице, същото е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,