Решение № 12313 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6239/2009 г.

Решение № 12313 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6239/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция ОУИ - при ЦУ на НАП гр. Варна срещу решение № 336/06.03.2009 г. по адм. дело № 3250/2008 г. на Административен съд - гр. Варна, първо отделение, II състав, с което е обявен за нищожен РА № 1801217/22.01.2007 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Русе и потвърден с решение № 129/13.04.2007 г. на директора на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. Варна, в частта с която е определен допълнително ДДС в размер на 1451.40 лв. и законна лихва в размер на 297.68 лв. във вр. с непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура издадена от ЕТ "Симона - В. Веселинов". В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - "Труд" АД не е представляван в съдебно заседание и не взема становище по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови посочения правен резултат Варненският административен съд е приел че, с издадения ДАПВ, влязъл в законна сила, включващ ДДС за възстановяване за данъчен период м. 12.2004 г. данъчните органи са имали правомощие да издадат РА само при условията на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. В случая с ДАПВ данъчните органи са извършили признание за дължимостта на данъчен кредит за посочения период, като впоследствие с РА за същия данъчен период не е признато правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът счита, че произнасянето на данъчната администрация отново за този данъчен период е можело да стане, но по реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, което изисква провеждането на различна процедура, при посочените в закона предпоставки. Ревизионният акт в частта, в която за данъчен период м. 12.2004 г. на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит в размер на 1000 лв. по фактура № 53/10.12.2004 г. издадена от ЕТ "Симона - В. Веселинов" е издаден от некомпетентен орган, без да е изпълнена процедурата по чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, поради което съдът е приел, че издаденият РА в тази част е нищожен. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че не са спазени процесуалните предпоставки за издаване на РА в обжалваната му част. Предвид издадения ДАПВ № 1070/12.04.2005 г. се установило, че за същия период и на същото основание на "Труд" АД е признато право на възстановяване на данъка в претендирания размер. Упоменатият акт представлява стабилен индивидуален административен акт и същият е влезнал в сила, като правилно съдът е приел, че изменянето му е могло да стане само по реда на чл. 115, ал. 1 от ДПК (отм.) или по реда и условията, определени в чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, влезнал в сила от 01.01.2006 г. В настоящият случай този ред не е спазен. Правилно съдът е приел, че нова данъчна ревизия се възлага от териториалния директор, който е единствено компетентен да стори това и то, само при наличието на изброените предпоставки в чл. 133, ал. 2 от ДОПК. В настоящият случай заповедите за възлагане на ревизия са издадени от Началник сектор "Ревизии и проверки" в ТД на НАП гр. Русе, поради което правилно съдът е приел, че липсата на компетентност определя издадения РА като нищожен. При надлежно установена фактическа обстановка, която съда е преценил съобразно представените по преписката и събрани в съдебното производство доказателства, Варненският административен съд, първо отделение, II състав, е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото съдебни разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,