Решение № 15815 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2020 г.

Решение № 15815 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Адакс-Рибчеви" ООД със седалище в гр. Русе, подадена чрез упълномощения представител адвокат Коларов, срещу Решение № 21/27.07.2020 г. на Административен съд – Русе, постановено по адм. дело № 46/2020 година. С него е била отхвърлена жалбата на касатора против Заповед №РД-01-3341/05.11.2019 г. на кмета на Община Русе, издадена на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспорената заповед за изземване да бъде отменена, а алтернативно при условията на чл. 222, ал. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане с даване на задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендират се и разноски. Ответникът – кметът на Община Русе чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стефанов оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Русе е било образувано по жалба на "Адакс-Рибчеви" ООД, гр. Русе, срещу Заповед №РД-01-3341/05.11.2019 г. на кмета на Община Русе, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС е наредено от жалбоподателя да бъде иззет следния имот: терен с площ от 836 кв. м., ограден с метална ограда от всички страни, имащ портална врата за достъп на моторни превозни средства откъм ул. "Чипровци", гр. Русе, граничещ с паркинга на магазин "LIDL" (ЛИДЛ), тротоара и уличното платно на ул. "Чипровци", и с трибуните на стадион "Дунав", заключен между точка 1 с координати X 4856876. 24 и Y 538357. 01; точка 2 с координати X 4856896. 00 и Y 538326. 83; точка 3 с координати X 4856875. ЗЗ и Y 538313. 56; точка 4 с координати X 4856858. 11 и Y 538341. 44, и точка 5 с координати X 4856875. 00 и Y 538356. 62, онагледен на комбинирана скица, с посочен регистър на координатните точки - неразделна част от заповедта, изработена от правоспособно лице по геодезия и кадастър инж. Я. Николов, вписан в регистъра на правоспособните лица по кадастър при АГКК, представляващ реална част от поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.7.782 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на целия имот - 49 849 кв. м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за други видове спорт, с административен адрес: гр. Русе, Община Русе, Област Русе, кв. "Родина", ул. "Околчица" № 6 (представляващ спортен комплекс "Дунав"), с предходни идентификатори на имота - 63427.7.764; 63427.7.755; 63427.7.754, при граници и съседни поземлени имоти с идентификатори по КККР на гр. Русе, както следва: 63427.7.756; 63427.7.240; 63427.7.125; 63427.7.126; 63427.7.239; 63427.7.128; 63427.7.724; 63427.7.243 и 63427.5.820, собственост на Община Русе, удостоверена със съставен Акт за публична общинска собственост (АПОС) № 9521/01.11.2019 г. (вписан в Службата по вписвания [населено място] под № 194, т. 37, н. д. № 7744, ДВР 14220. вх. № 14468 от 01.11.2019 г.). С т. II от заповедта е разпоредено "Адакс-Рибчеви" ООД да предаде фактическата власт спрямо посочения в т. I терен обратно на собственика - Община Русе, празен, освободен от всякакви вещи, посредством и по повод, на които дружеството осъществява неоснователното държане на реалната част от ПИ с идентификатор по КККР на гр. Русе 63427.7.782, описана в т. I, в 14-дневен срок от получаване на покана за доброволно изпълнение. Според т. III от заповедта, при пропускане на срока за доброволно изпълнение по предходната точка, настоящата заповед следва да бъде изпълнена принудително, по реда, регламентиран в АПК, със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 65, ал. 3 ЗОС. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е извел извод, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е също, че са били осъществени визираните в нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОС материални предпоставки за издаването й. Видно от представения по делото Акт за публична общинска собственост (АПОС) № 9521/01.11.2019 г. Община Русе се е легитимирала като собственик на застроения ПИ с идентификатор 63427.7.782 по КККР на гр. Русе, целият с площ от 49 849 кв. м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за други видове спорт, с административен адрес: гр. Русе, Община Русе, Област Русе, кв. "Родина", ул. "Околчица" № 6 (представляващ спортен комплекс "Дунав"). Съдът е установил, че частта от общинския имот, държана от "Адакс-Рибчеви" ООД съвпадала с индивидуализираната в заповедта част от ПИ с идентификатор 63427.7.782 по КККР на гр. Русе. Със сключения между дружеството и Община Русе договор № 107/12.07.2010 г. въз основа и в изпълнение на Заповед №РД-01-2137/22.06.2010 г. на кмета на Община Русе, на дружеството била предоставена за временно и възмездно ползване част от общински имот, находящ се в гр. Русе кв. "Здравец", по ул. "Чипровци", стадион "Дунав", с идентификатор към момента 63427.7.745 по КККР, като отдадената част била терен за Модулна газостанция с площ от 880 кв. м. Срокът на договора бил пет години, считано от датата на сключване му. Правните си изводи за идентичност на държания от жалбоподателя имот, с имота – обект на заповедта за изземване, съдът е основал на приетата по делото единична съдебно - техническа експертиза, която е изяснила изменението в статута на общинския ПИ с идентификатор 63427.7.745 по КККР на гр. Русе. Административният съд е приел за безпротиворечиви и е кредитирал констатациите на вещото лице, които са ценени в своята съвкупност с относимите за делото доказателства. Фактическите установявания на административния съд са досежно обстоятелството, че в резултат на извършена делба от ПИ с идентификатор 63427.7.745 по КККР на гр. Русе били обособени три имота: ПИ 63427.7.754 с начин на трайно ползване - за други видове спорт и площ 41 973 кв. м., ПИ 63427.7.755 с начин на трайно ползване - за други видове спорт и площ 7862 кв. м., ПИ 63427.7.756 с начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс и площ 244 кв. м. Процесният терен за Модулна газостанция попадал в новообразувания ПИ с идентификатор 63427.7.754 по КККР на гр. Русе. Впоследствие, във връзка с изменение на ПУП, което се отнасяло за плана за регулация на имота, било извършено обединяване на същите поземлени имоти в нов имот с идентификатор 63427.7.782 по КККР на гр. Русе, като процесният терен за газостанцията попадал в него. Вещото лице констатирало идентичност между реално използвания понастоящем от дружеството недвижим имот, описания в оспорената заповед част от имот - публична общинска собственост и наетата от "Адакс- Рибчеви" ООД с договор № 107 от 12.07.2010 г. част от общински имот. По делото пред административния съд не е било спорно, че индивидуализираната в заповедта реална част от ПИ е публична общинска собственост, с идентификатор по КККР на гр. Русе 63427.7.782, целият с площ от 49 849 кв. м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за други видове спорт, с административен адрес гр. Русе, Община Русе, Област Русе, кв. "Родина", ул. "Околчица" № 6 (представляващ спортен комплекс "Дунав"). Следователно, налице е бил първият правопораждащ правото на общината елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 ЗОС, а именно имотът да е общински. Съдът е приел, че е доказано от ответника и изискването на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС, относимо към това имотът да се държи без правно основание. За да обоснове изложените си доводи, съдът е установил, че след изтичане срока на договор за наем № 107/12.07.2010 г. (на 13.07.2015 г.), страните по него със споразумения, сключени съответно на 13.07.2015 г., на 22.12.2015 г. и на 22.02.2016 г., са постигнали съгласие ползването на терена от дружеството да продължи срещу заплащане на обезщетение на Община Русе за лишаване от право на ползване, до влизане в сила на Решение № 78, на Общински съвет Русе, прието с Протокол № 4/21.01.2016 година. С това решение по т. 1 е дадено съгласие Община Русе да придобие от "Адакс-Рибчеви" ООД собствеността чрез дарение на "Модулна газостанция с обслужващ павилион - 6 кв. м. " и по т. 2 е дадено съгласие от Община Русе да се учреди безвъзмездно право на ползване на "Адакс -Рибчеви" ООД на дареното по т. 1 за срок от пет години. Решението на Общински съвет Русе е било оспорено от Областния управител на Област Русе пред Административен съд – Русе, който с Решение № 25/28.07.2017 г. по адм. дело № 170/2017 г. е отменил оспорения акт изцяло. При касационното обжалване на първоинстанционното съдебно решение по жалба на "Адакс-Рибчеви" ООД, с Решение № 6708/07.05.2019 г. постановено по адм. дело № 9726/2017 г. Върховният административен съд е отменил Решение № 25/28.07.2017 г., постановено по адм. д. № 170/2017 г. по описа на Административен съд – Русе в частта му, с която по оспорване на областния управител на Област Русе е отменена т. 1 от Решение № 78 по Протокол № 4 от 21.01.2016 г. на Общински съвет Русе и е отхвърлил оспорването на областния управител на Област Русе срещу т. 1 от Решение № 78 по Протокол № 4/21.01.2016 година. С решението си ВАС е оставил в сила решението на Административен съд – Русе в останалата му обжалвана част. В изпълнение на съдебното решение, с писмо изх. № 30-682-1 от 31.05.2019 г. Община Русе е поканила дружеството да дари обекта "Модулна газостанция с обслужващ павилион - 6 кв. м. ", а при несъгласие е заявила противопоставяне на ползването на терена, върху който той се намира, както и е направила искане за предаването му на Общината. До сключване на договор за дарение не се е стигнало, поради изрично заявеното в отговор от 18.06.2019 г. несъгласие от страна на "Адакс-Рибчеви" ООД. При тези данни Административен съд – Русе е приел, че не е било налице основание за държане на реалната част от общинския имот. При съдебното отричане на тази възможност Административен съд – Русе е констатирал и съответно заключил, че споразумението от 22.02.2016 г. също е прекратило своето действие, предвид изричното противопоставяне на Община Русе. Обратното според административният съд би означавало да се установи едно несъвместимо с правния порядък положение, доколкото поради съдебно отречената възможност за настъпването на този факт – ползване на имота за посочения срок, споразумението щяло да произведе безсрочно действие, без то да може да бъде преустановено. Такова тълкувание противоречало на императивни разпоредби от материалния закон, а именно на чл. 14, ал. 7 ЗОС относно срока на договора за отдаване под наем на общински имот, който е публична общинска собственост. Съобразно чл. 14, ал. 7 във връзка с чл. 14, ал. 2 ЗОС имотите от вида на процесния подлежат на отдаване под наем след решение на общинския съвет, от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред, каквото изключение в случая не било налице. По тези съображения съдът е приел, че сключеното споразумение от 22.06.2016 г. за ползване на имота след прекратяване на договора за наем, срещу обезщетение за лишаване от право на ползване, не се явявало правно основание за държане на имота. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При подробно изяснена фактическа обстановка съдът е стигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на заповедта за изземване по чл. 65, ал. 1 ЗОС на кмета на Община Русе, които напълно се споделят от настоящата касационна инстанция и не следва да се преповтарят. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че обектът в процесния имот ("Модулна газостанция с обслужващ павилион") от преместваем обект се трансформирал в "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 във вр. с § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, т. е. в обект с постоянен статут, тъй като бил законосъобразно изграден с разрешение за поставяне, издадено на основание чл. 120 а ППЗТСУ (отм.); и разрешение за ползване на РДНСК – Русе. Действително, обектът е поставен в имот - публична общинска собственост по силата на разрешение за поставяне № 9 от 21.02.2000 г., издадено въз основа на одобрена схема от главния архитект на Община Русе на основание чл. 120 а от ППЗТСУ (сега отм.). За обекта по делото има и Разрешение за ползване № 501/08.12.2000 г. от РДНСК – Русе, с което същият е бил въведен в експлоатация. Посочените доказателства и фактическото му състояние, установено в заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, дават основание за се заключи, че обектът към момента на поставянето му е имал статут на преместваем обект, който и понастоящем не е променян. По силата на действащата към този момент редакция на чл. 120 а, ал. 1 ППЗТСУ (нов ДВ, бр. 6 от 1998 г., сега отм.) не са се считали за временни постройки съоръжения за търговия, като маси, павилиони, кабини и други, които са били преместваеми. За тези съоръжения не се е издавало разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за общински терени - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Но статутът на Модулната газостанция не е обстоятелство, което би било правно основание по смисъла на чл. 65, ал. 1 ЗОС, и което би се противопоставило на титуляра на правото на собственост върху общинския имот, доколкото е разпоредено изземване само на процесния терен. Неоснователно в жалбата се твърди, че съдът не е съобразил липсата на доказателства за изпълнена процедура по чл. 57 а ЗУТ, във връзка с разпореденото по т. II от оспорената заповед. Изложените в тази връзка съображения касаят друга процедура, която е различна от предмета на настоящия правен спор и се отнася за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Обществените отношения, уредени с разпоредбата на чл. 57 а ЗУТ и чл. 65 ЗОС са различни, като различна е преследваната цел. Преценяваните предпоставки за законосъобразното прилагане на всяка една от посочените разпоредби също са различни (в този смисъл е напр. Решение № 13504/12.11.2014 г. по адм. дело № 1383/2014 г. по описа на ВАС, Решение № 8632 от 14.07.2015 г. по адм. дело № 9876/2014 г., ІІІ отд. на ВАС и др.) Неправилно касаторът поддържа, че първоинстанционното решение противоречало на материалния закон, и защото имотът се държал на валидно правно основание, доколкото Решение № 78, прието по Протокол № 4 от 21.01.2016 г. на Общински съвет Русе не било влязло в сила, а било поставено като условие за прекратяване действието на споразумението от 22.02.2016 година. По този въпрос, поставен за разглеждане и пред първоинстанционния съд, последният е изложил пространни мотиви, като обосновано е приел, че по повод съдебното оспорване на акта на общинския съвет, със сила на пресъдено нещо е отречена възможността за учредяване на ограничено вещно право в полза на "Адакс-Рибчеви" ООД за безвъзмездно право на ползване на процесния обект за срок от пет години, а оттам и на ползване, което би било противопоставимо на собственика на вещта, която е общинска собственост. По тези съображения и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение