Решение № 11596 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8008/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Пробежекс ООД, ЕИК 202872871, чрез адв. С. Иванов, против Решение 5294/12.06.2025 г., постановено по адм. дело 1346/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на административния съд по приложението на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с твърдения за пропуски при оценката на фактите и събраните доказателства. Поддържа че органите по приходите са преобразували незаконосъобразно счетоводния финансов резултат на Пробежекс ООД за 2020 г., тъй като в случая не съществуват обстоятелства, водещи до отклонение от данъчно облагане. Развити са доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при разпределението на доказателствената тежест в процеса съгласно нормата на чл. 116, ал. 4 ДОПК. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което обжалваният ревизионен акт (РА) да се отмени изцяло или частично. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. В последната част на жалбата е заявено особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно наличието на ограничение на принципа на свободно движение на капитали с оглед на данъчната и съдебна практика. В проведеното открито съдебно заседание по делото прави искане за отвод на съдебния състав поради неуважително поведение към адвоката. Допълнителни съображения по искането излага в писмен вид, подадени по електронен път от 21.10.2025 г.

По делото е постъпила и частна жалба от Пробежекс ООД, чрез процесуалния представител, против Определение 5681/24.06.2025 г. по адм. дело 1346/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена молбата за изменение на решението в частта на разноските. Счита че първостепенният съд е определил неправилно материалния интерес по делото и поради това е присъдил на НАП завишен размер на юрисконсултско възнаграждение. Отчита присъждането на прекомерни разноски като нарушение на правото на ЕС и в тази насока предлага да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ. Ако разноските не бъдат изменени заявява намерение за подаване на жалба с оплаквания до ЕСПЧ. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно определение и намаляване на възнаграждението до размер, съобразен с обема и сложността на вложения от юрисконсулта на НАП труд по делото.

Ответникът по касационната и частната жалби - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Дамянова, ги оспорва като неоснователни по съображения, изложени в молба-писмена защита от 09.10.2025 г. и моли да бъдат оставени без уважение, а постановените съдебни актове оставени в сила като правилни и законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност при заявено адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната и частната жалба с позиция за отсъствието на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По искането за отвод изразява становище за неоснователност с оглед на възможността за консултация между членовете на състава и обсъждане на въпросите по процесуалното движение на делото по всяко време.

Върховният административен съд, Oсмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната и частната жалби са процесуално допустими като подадени при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която оспорваните съдебни актове са неблагоприятни.

Преди да разгледа спора по същество, настоящият състав на Осмо отделение на ВАС следва да се произнесе по искането за отвод, направено в с.з. на 21.10.2025 г. и по искането за отправяне на преюдициално запитване с правно основание чл. 267 ДФЕС, формулирано в касационната жалба.

След проведеното открито съдебно заседание е постъпила молба по електронен път от името на Пробежекс ООД, озаглавена ОПЛАКВАНЕ по чл. 6 ЕКПЧ, ИСКАНЕ за отвод на съдебния състав и подписана с ел. подпис на адв. С. Иванов. С нея на основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е направено искане за отвод на настоящия съдебен състав от разглеждането на делото. Наведени са следните обстоятелства: адвокатите нямат задължения да проверяват за депозирани документи по делото от насрещната страна във връзка с докладваната в о.с.з. писмена защита от ответника; твърдение за липса на интерес от оплакванията на касатора; липса на произнасяне в о.с.з. по искането за отправяне на преюдициално запитване и допускане до участие на прокурор от Върховната касационна прокуратура, без да са спазени изисквания за определянето му чрез случаен подбор.

Основанията за отвод на съда са изчерпателно изброени в чл. 22 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В случаите по чл. 22, ал. 1, т. 1 - т. 5 е предвидно императивното задължение за съдията да се отведе, а в хипотезата на т. 6 е дадена възможност за субективна преценка относно съществуващото безпристрастие. Не се сочат, нито се установяват по делото обстоятелства, осъществяващи която и да е от хипотезите, уредени в чл. 22, ал. 1, т. 1 т. 5 ГПК по отношение на някой от членовете на настоящия съдебен състав.

Видно е, че в съдебното заседание се посочва само едно от множеството разнородни по своя характер обстоятелства, изтъкнати впоследствие с писмените съображения на адв. Иванов за отвод на състава. Съдът намира, че изложените твърдения за неуважително отношение към процесуалния представител почиват на субективното му възприятие и не са свързани с конкретни факти, обосноваващи изразеното съмнение в безпристрастността на настоящия състав. Неоснователно е възражението, че членовете на състава, включително неговият председател, не могат да обсъждат помежду си въпросите по процесуалното движение на делото и направените искания от страните. Напротив, преценката в тази насока свидетелства за равно третиране и обективност към позицията на всяка от страните. Тези обстоятелства не пораждат минимално, а още повече основателно съмнение за лично пристрастие от изхода на делото по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Очевидно до подобен извод не водят както процесуалният статус на участващия по делото прокурор от ВКП, така и отговорът по преюдициалното искане в касационната жалба, който ще бъде даден на следващо място. Произнасянето по направеното искане с окончателното решение позволява да бъдат взети предвид всички релевантни аргументи и факти по делото.

Следва да се отбележи, че процесуалният представител на Пробежекс ООД е направил аналогично искане за отвод в с.з. на 21.01.2025 г. пред първоинстанционния съд на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Последното е разгледано от административния съд в проведеното открито съдебно заседание и правилно е оставено без уважение с протоколно определение, като касаторът не развива оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила в това отношение.

Във връзка с искането за отправяне на преюдициално запитване, поставените с касационната жалба въпроси са следните:

1. Съответства ли на чл. 63 - чл. 66 от ДФЕС данъчна и съдебна практика, според която данъчните субекти трябва да доказват пазарна цена на сделката дори и когато кредитираната от съда икономическа експертиза не е в състояние да установи пазарна цена на сделката и липсата на пазарен аналог, поради нейния специфичен характер с участие на дружества от ЕС и съдебен спор в страни-членки на ЕС при дейността на тези дружества? В такъв случай, налице ли е ценова регулация в нарушение на принципа за свободно джижение на капитали, ако националната данъчна аминистрация и националният съд без да е установена пазарна цена изискват частно търговско дружество да извършва продажба на придобити дружествени дялове на цена, не по-ниска от цена на придобиване на тези дялове в дружество в друга страна-членка на ЕС, като условие да не начисли допълнителни данъци на дружеството-продавач?

1. Съответства ли на чл. 63 - чл. 66 от ДФЕС данъчна и съдебна практика, според която данъчните субекти трябва да доказват пазарна цена на сделката дори и когато назначената за целта от съда икономическа експертиза не може да се установи пазарна цена на сделката с методите на националната уредба, и експертизата е приета без възражения от съда и страните по делото?

Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. Съгласно чл. 628 ГПК във вр. с чл. § 2 ДР ДОПК, преюдициално запитване се отправя от държава членка до Съда на ЕС тогава, когато се поставя въпрос от общностното право и кумулативно с тази преценка е видно, че преюдициалното решение по него е необходимо, за да се постанови правилен краен съдебен акт. При така отправеното искане съдът намира, че не са налице две от условията.

Нормата на чл. 267 ДФЕС, както и практиката на Съда на ЕС, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на общностното право при постановяване на решението по конкретен правен спор. Съдът на ЕС многократно е подчертавал, че най-висшата съдебна инстанция в държава членка не е длъжна да отправи преюдициално запитване, когато въпросът е ирелевантен или е идентичен с предходно запитване по подобно дело, както и че общностният съд не е компетентен да се произнася по фактите, а със своите решения предоставя единствено насоки за тълкуване на европейското право, като изяснява и уточнява значението на конкретни негови разпоредби, с цел да осигури еднообразното му прилагане вж. С-238/81, С-188/91, С-438/92, С-55/94 и др. Въпросите, поставени от процесуалния представител на касатора не се отнасят до приложението на националните норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз. От начина на формулирането им в искането и излагането само на някои от установените факти по казуса може да се направи заключение, че целта е по-скоро преценка на събраните доказателства по делото, отколкото да се съблюдава преюдициалният и тълкувателен характер на запитването съгласно чл. 628 ГПК. Спорът по делото не касае наличието на ценова регулация при покупко-продажбата на дружествени дялове, каквато видно от данните всъщност отсъства, а спазването от Пробежекс ООД на относимите счетоводни стандарти и българското законодателство в сферата на прякото данъчно облагане. Страните по Договора за покупко-продажба на дялове от 31.07.2020 г. и по Договора за цесия от 07.08.2020 г., са осъществили сделките при предварително съгласуваните и доброволно приети от тях условия относно предмета и финансовите параметри.

По съществото на спора:

С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Пробежекс ООД против РА Р-16001623004663-091-001/19.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 241/04.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 78 във вр. с чл. 15 и чл. 16, ал. 3 ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2020 г. в размер на 213 958,02 лв., пренесена е декларирана данъчна загуба от предходни периоди в размер на 26 747,74 лв. и е установен данъчен финансов резултат 0,00 лв.

Релевантните установявания на съда по фактите обхващат извършените процесуални действия при ревизията на Пробежекс ООД, проведена въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001623004663-020-001/03.08.2023 г. на началник сектор в ТД на НАП Пловдив. Цитираната ЗВР е изменена със ЗИЗВР Р-16001623004663-020-002/06.11.2023 г. по отношение на крайния срок за извършване на ревизията. Предложенията за установяване и изводите на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-16001623004663-092-001/22.01.2024 г.

По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-оценителна експертиза (СОЕ). Заключението на експертизата е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 13.05.2025 г. и е кредитирано от съда като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо с останалите писмени доказателства по делото.

След обсъждане на събраните доказателства по делото административният съд е обосновал краен извод за съответствието на РА с материалния закон. Като безспорни са отделени фактите, че процесната сделка е извършена извън регулиран пазар и между свързани лица. Взета е предвид разпоредбата на чл. 116, ал. 2 ДОПК, възлагаща на ревизираното лице, извършващо сделката със свързани лица, да докаже и съответствието й с пазарната цена и причините за отклоняване от нея, включително чрез представяне на относими доказателства от чужбина. Според направеното уточнение, не самите дружествени дялове са предмет на цесията към EPPA SA - Белгия, а вземането, което Пробежекс ООД има към трето лице литовското дружество Ю ЕЙ БИ ТЕМБА (UAB TEMBA Ltd.), на което е прехвърлило дружествените дялове от капитала на 4Profitcom Enterprises Ltd. срещу цена от 90 000 евро. В случая не са спазени изискванията на Счетоводен стандарт 32 Финансови инструменти , тъй като от жалбоподателя не са представени доказателства за извършена последваща оценка на процесните вземания. При липса на доказателства за несъбираемост на вземането дружеството-жалбоподател неправилно е отписало дълготрайния финансов актив от баланса след подписване на договора за цесия от 07.08.2020 г., отчитайки загуба от 213 958,02 лв. (109 395 евро).

Обжалваното решение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е изложил самостоятелни и обосновани правни изводи, които са в съответствие с изискванията на приложимата нормативна уредба. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършена проверка на доказателствения материал по делото.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по повод разпределението на доказателствената тежест съгласно чл. 116, ал. 4 ДОПК. При произнасянето си съдът е изложил мотиви въз основа на кои безспорни факти и доказателства приема, че Пробежекс ООД е намалило незаконосъобразно финансовия си резултат за 2020 г. с разликата между стойността на актива в размер на 389 982,72 лв. и продажната му цена от 176 024,70 лв. Договор за покупка на дружествените дялове от 13.02.2014 г., представената оценка за определяне на стойността за един дял от капитала на 4Profitcom Enterprises Ltd. към този момент в размер на 237,714 евро, Договор за продажбата на дружествените дялове от 31.07.2020 г. и Договор за цесия от 07.08.2020 г. Отбелязани са и обстоятелствата, въз основа на които е поставено в тежест на задълженото лице да проведе доказването съгласно чл. 116, ал. 2 ДОПК. Първото от тях е наличие на свързаност между цедента и цесионера по договора за продажба на вземането по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК посредством директора, който е член на борда и представител на акционери от категория А в белгийското дружество EPPA SA Белгия и съдружник с 50% дялово участие в Пробежекс ООД, а второто свързаност между литовското и българското дружество по смисъла на § 1, т. 3, б. м ДР ДОПК.

В хода на ревизията и пред съда задълженото лице многократно заявява, че е поставено в невъзможност да установи пазарната цена на контролираната сделка и всички доказателства в тази връзка следва да бъдат събрани от органите по приходите. Независимо от свързаността между страните по сделката, единственото доказателствено средство в подкрепа на твърденията на Пробежекс ООД е искането за допускане на СОЕ. Заключението на вещото лице е прието без оспорване и е преценено от съда в съответствие с изискването на чл. 202 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК. От отговора на поставената задача става ясно, че въз основа на наличните данни и документи не е възможно вещото лице да определи пазарната цена на ревизираната сделка с методите по чл. 3, т. 1 т. 5 Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. Според р. IV. Констативно-съобразителна част от СОЕ, стр. 8, в.л. Димитрова е изискала от Пробежекс ООД да представи финансов отчет на 4Profitcom Enterprises Ltd. за 2020 г. и междинен финансов отчет към дата, близка до датата на сделката 31.07.2020 г. (ако има такъв), но документите не са получени.

Съгласно чл. 116, ал. 1 ДОПК, в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. Когато отношенията или сделките са между свързани лица, както и в случаите на трансфери между място на стопанска дейност на чуждестранно лице в България и други части на същото предприятие в чужбина, смята се, че ревизираното лице е имало възможност да представи доказателства. Предвид изложеното са изцяло неоснователни и недоказани възраженията на оспорващия, че ревизиращият екип, а в последствие и съдът не са събрали данни и доказателства за изясняване на спора, тъй като съгласно чл. 116, ал. 1 ДОПК доказателствената тежест е на ревизираното лице.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно по същество, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. Останалата част от мотивите на съда, довели до отхвърляне на жалбата срещу РА, се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК като издържани от фактическа и правна страна.

По частната жалба срещу Определение 5681/24.06.2025 г.:

Доводите на Пробежекс ООД са основателни. Първостепенният съд неправилно е определил материалния интерес по делото в размер на 213 958,02 лв., което от своя страна е довело до неследващ се размер на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 13 208 лв. Предмет на правния спор пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001623004663-091-001/19.03.2024 г. по отношение на увеличението на СФР за 2020 г. в размер на 213 958,02 лв. В случая материалният интерес не е размерът на стореното за данъчни цели увеличение, а дължимият корпоративен данък вследствие на увеличението на финансовия резултат, ако не е налице данъчна загуба, т.е. материалният интерес възлиза на 21 395,80 лв.

Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а въпросът по частната жалба се разреши като обжалваното решение се измени в частта му за разноските. Неоснователни са възраженията за липса на процесуална активност от страна на юрисконсулта на НАП с оглед на фактическата и правна сложност на казуса, както и за приложение на реда по чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 161, ал. 3, изр. трето ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 2 325,62 лв.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо и второ АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,