Решение № 11231 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6993/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Ф. В., [ЕГН], подадена чрез адвокат - пълномощник, срещу Решение 562 от 15.05.2025 г., постановено по адм. дело 53/2025 г. по описа на Административeн съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001623001460-091-001/13.10.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - Пловдив, потвърден с Решение 462/12.12.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на НАП, и лицето е осъдено за разноски. С касационната жалба се поддържа неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че поради неправомерно изземване на преписката съдът е следвало да приеме, че РА е незаконосъобразен. Излага съображения, че РД е изготвен извън срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Според касатора е налице тъждество в предмета на образуваните две ревизионни производства. Неправилно не са били кредитирани представените доказателства, подробно описани в касационната жалба. По подробни съображения се иска отмяна на решението с отмяна на процесния РА и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Панова и юрк. Григорова, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и писмено становище, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С Решение 2324 от 10.03.2025 г., постановено по адм. дело 875/2025 г. по описа на ВАС, е отменено Решение 1360 от 11.10.2024 г., постановено по адм. дело 13/2024 г. по описа на Административeн съд Смолян и делото е върнато за ново разглеждане. С решението е прието, че РА не е нищожен и административният съд следва да се произнесе по законосъобразността му. Предмет на контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е РА Р-16001623001460-091-001/13.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 462/12.12.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на А. Ф. В. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 3 370, 21 лева главница и лихви в размер на 1 235,28 лева и за 2020 г. 4 309,13 главница и лихви в размер на 1 142,49 лева. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с ревизията събраните доказателства в хода на ревизията и съдебното производство, констатациите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Обсъдил е заключението на вещото лице по назначената и приета СОЕ в предходното съдебно производство, в т.ч. и експертизата по чл. 60 от ДОПК в ревизионното производство, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи за материалната законосъобразност на акта. В тази насока са изложени мотиви, че оспореният ревизионен акт не е нищожен съобразно указанията на ВАС, дадени с Решение 2324 от 10.03.2025 г., постановено по адм. дело 875/2025 г. по описа на ВАС. Аргументите на съда съобразно повдигнатите пред него спорни въпроси са следните: 1. Липсват безспорни доказателства за дарена сума в размер на 9 300 лв. от брата на лицето; 2. Липсват безспорни доказателства за предоставени в заем парични средства в размер на 8 900 лв. от Й. А. и в размер на 9 900 лева от Ф. К.; 3. Налице са предпоставките за провеждане на ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. 4. Съдът кредитира техническата експертиза, изготвена от вещото лице в ревизионното производство, за определяне на стойността на извършените разходи за жилищна сграда в [населено място], Община Родопи, и не кредитира изготвената СОЕ в предходното съдебно производство, тъй като вещото лице не е работило по методите в Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. 5. Стойността на изпратените пратки в чужбина следва да участва като извършен разход в съпоставката на имущественото състояние на РЛ. С тези аргументи съдът е възприел РА като законосъобразен. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд Смолян като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Не се установява посоченият в касационната жалба порок на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, като съдът е спазил задължителните указания на ВАС съгласно чл. 224 от АПК. По материалната законосъобразност и обосноваността на съдебния акт, които следва да бъдат разгледани заедно, касационната инстанция констатира следното. Необосновани са възраженията, че РД е издаден след законово установения срок. Видно от доказателствата по делото същият е издаден в срока по чл. 117 ДОПК. Необосновани са възраженията в касационната жалба за наличие на тъждество в предметния обхват на двете ревизионни производства. Процесният РА е издаден след като с Решение 440/23.09.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП предходния РА /от 05.07.2022г./ е отменен и преписката е върната за издаване на нов РА по ЗДДФЛ с дадени указания. От данните по делото е видно, че един от основните спорни въпроси между страните е налице ли е хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. По същество на този спор първоинстанционният съд е дал верен отговор. Наличието на посочените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, е изведено от органите по приходите в резултат на установен за всяка от годините от ревизирания период - 2019 и 2020 г., недостиг на парични средства. Тези факти са достатъчни, за да се възприеме обосноваността на изводите на органите по приходите, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за ревизия при особени случаи. Безспорно съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на алинея втора основа, когато са налице обстоятелствата, посочени в т. 1 7, като съгласно трайно установената съдебна практика, доказателствената тежест в процеса за установяване наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК (в случая) е за ответната страна. В обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази правилото, въведено в чл.124 ал.2 ДОПК, съобразно което В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.. Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации, но единствено и само при доказано от органите по приходите проявление на някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а в случая, посочи се, това е сторено. При обсъждането на този въпрос следва да се посочи, че правилно съдът е отрекъл тезата на жалбоподателя за получено дарение в размер на 9 300 лева от неговия брат П. В.. В договора се посочва, че получателят не се задължава да възстанови дарената сума, не се начисляват лихви и договорът може да бъде изменян по общо писмено съгласие, което разколебава характера на договора като такъв за дарение. Така представения едва в хода на второто ревизионно производство договор с разписка за предаване на сумата има характера на частен документ, неснабден с обвързваща материална доказателствена сила съда. Същата следва да се разглежда съвкупно заедно с останалите доказателства по делото, което именно е сторено и от решаващия състав. Правилно съдът е отрекъл тезата на жалбоподателя за получен заем в размер на 8 900 лева от Й. А.. Така представения едва в хода на второто ревизионно производство договор с разписка за предаване на сумата има характера на частен документ, неснабден с обвързваща материална доказателствена сила съда. Същата следва да се разглежда съвкупно заедно с останалите доказателства по делото, което именно е сторено и от решаващия състав. Същото се отнася и за договора за заем в размер на 9 900 лева със заемодател Ф. К.. Представените договори и разписки към тях не са подкрепени с други доказателства. Правилно не са кредитирани показанията на бащата на РЛ, съгласно които родителите на РЛ му помагали за къщата в [населено място] с пари, труд и строителни материали. Представеният пътен лист за превоз на строителни материали не доказва, че са превозвани тухли, желязо и дървен материал за строителството на къщата. Показанията на Ф. В. не са подкрепени от други доказателства по делото. Правилно е кредитирана единствено оценъчната експертиза, изготвена в хода на административното производство по метода на увеличената стойност. Съобразно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, методите за определяне на пазарните цени са методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба, методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба, методът на транзакционната нетна печалба, методът на разпределената печалба. Съгласно чл. 3 от Наредба Н-9 на Министъра на финансите за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, методите са метод на сравнимите неконтролирани цени, метод на пазарните цени, метод на увеличената стойност, метод на разпределената печалба и метод на транзакционната нетна печалба. Вещото лице, при изготвяне на СОЕ е използвало метода на разходите, който метод не фигурира сред методите в Наредба Н-9 от 14.08.2006г. на МФ за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Следва да се съобрази, че жалбоподателят не представя фактури, документи за сметки, калкулации и други първични документи за стойността на строителството, на база на които да се изчисли стойността на строителството. Предвид това правилно съдът е кредитирал сумата, установена от ревизиращия орган, тъй като е установена по реда и начините, предвидени в наредбата, а именно дадена е пазарната цена по метода на увеличената стойност. Установява се по делото, че за финансовата 2021г. жалбоподателят е декларирал доходи от продажба на въпросната сграда, като за разходи за строителство /за придобиване на имота/ е посочена сумата от 135 812 лв., които са приблизително равни на посочените разходи от експертната оценка. От представеният от Български пощи ЕАД отговор безспорно се установява, че лицето е изпращало пратки в чужбина малки колети, като същият не е получавал суми за това. Необоснован е доводът, че приетото от органите по приходите и съда не кореспондира с трайно установената практика на ВАС. В процесния случай се касае до направеният от органите по приходите извод, че не се касае до търговска дейност, но изпращането на пратките представлява разход за лицето и същия следва да участва при съпоставката на имущественото състояние и получените доходи. Настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, намира, че решението е правилно постановено и следва да се остави в сила, като нестрадащо от релевирания касационен порок по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на касатора е неоснователно. При този изход на спора и своевременно сторената претенция за това в полза на ответника по касация се дължат разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 305,14 лева. По аргумент от § 1 т. 6 от ДР на АПК същото следва да бъде присъдено в полза на НАП. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение