Решение № 10395 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13811/2017 г.

Решение № 10395 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13811/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. А. против решение № 95/18.10.2017 г., постановено по адм. д. № 162/2017 г. от Административен съд - гр. Т., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 3-01-675/4.09.2017 г. на кмета на община Т.. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като сочените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът в касационното производство - кметът на О. Т. не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е заповед № 3-01-675/04.09.2017 г. на кмета на О. Т., с която отменя негова заповед № 8/04.05.2017 г. за настаняване на С. Д. А. на адрес -кв. Запад, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... Правното основание за издаване на заповедта е чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във вр. с чл. 20, ал. 4 /ако наемателят в посочения в ал. 3 срок /едномесечен/, не се яви за сключване на договора, кметът на общината отменя заповедта за настаняване/ от НУРУЖНОНПОЖ. Видно от данните по делото е, че то е приключило в едно съдебно заседание, за което жалбоподателката не е била редовно призована. На лист 13 от делото пред административния съд се намира призовка до жалбоподателката, с която и се съобщава датата и часа на съдебното заседание. Върху тази призовка има отбелязване, че адреса е посещаван многократно на 26.09.17 г. на 27.09.17 г. и на 2.10.17 г., но лицето не е намерено на адреса. Върху същата призовка има разпореждане на съдията от 3.10.17 г. "Да се залепи уведомление". На стр. 15 и 16 по делото се намират уведомления до С. А. и двете от 3.10.2017 г. В уведомленията, отдолу е цитирано съдържанието на чл. 47, ал. 1 ГПК. В проведеното по делото съдебно заседание, съдът е приел, че жалбоподателката е редовно призована и е дал ход на делото. С тези свои действия, съдът е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, видно от съдържанието й е приложима за ответника в производството, каквото качество жалбоподателката не е имала. Разпореждането на съда за призоваването й чрез уведомление е било незаконосъобразно, което е довело и до нередовното й призоваване за съдебното заседание, на което съдът в противоречие с чл. 142, ал. 1 ГПК е дал ход на делото, въпреки нередовната процедура по призоваването на жалбоподателката. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са препятствали правото на защита на жалбподателката, при ефективното упражняване на което, евентуално резултатът от спора би бил различен. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява решението като неправилно, което е основание за неговата отмяна и връщане на делото за разглеждането му от същия съд, но от друг съдебен състав. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд