Решение № 3842 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13660/2009 г.

Решение № 3842 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13660/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от "Оркид Мулти Комплекс - Варна"-ООД - гр. София чрез процесуалния му представител адв. Петрова срещу решение № 46 от 29.05.09 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 7440/08 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу частта от Ревизионен акт № 2000800559 от 05.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърдена с решение № 1607/03.11.08 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит за м. декември 2007 г. в общ размер 90 750.51 лв. по фактури с № № 20591/20.06.06 г. и 20611/30.06.06 г., издадени от "Автоинвест - 94" - ООД. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че законодателят в чл. 10 от ЗДДС и чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС използва думата "стока", а не актив, поради което за правоприемника не е налице право на данъчен кредит, както и че след разрушаването на сградите стойността на отписания и разрушен имот е следвало да се отнесе по сметка "Печалби и загуби". След разрушаването на същите стойността им е капитализирана в стойността на новостроящата се сграда, поради което правилно е извършено осчетоводяване по сметка 207 "Разходи за придобиване на ДМА". Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу РА или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, както и да се присъдят направените съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Калоферова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт № 2000800559 от 05.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърдена с решение № 1607/03.11.08 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит за м. декември 2007 г. в общ размер 90 750.51 лв. по фактури с № № 20591/20.06.06 г. и 20611/30.06.06 г., издадени от "Автоинвест - 94" - ООД на "Нартония България" - ЕООД, преименувано на "Оркид Мулти Комплекс - Варна - 2006г" - ЕООД. От фактическа страна по делото е установено следното: "Нартония България"-ЕООД, преименувано на "Оркид Мулти Комплекс - Варна - 2006" - ЕООД не е било регистрирано по ЗДДС, поради което не е ползвало данъчен кредит по процесните фактури. "Оркид Мулти Комплекс - Варна " - ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 19.05.06 г. С решение № 2 от 28.11.2007 г. на СГС, ФО по ф. д. № 8625/06 г. е вписано преобразуване на "Оркид Мулти Комплекс - Варна - 2006" - ЕООД чрез вливането му в "Оркид Мулти Комплекс - Варна " - ЕООД и последното дружество продължава да осъществява дейността си като ООД. Установено е, че закупените по процесните фактури от "Оркид Мулти Комплекс - Варна - 2006" - ЕООД сгради са разрушени преди преобразуването на дружеството и балансовата им стойност е отнесена по сметка 207 "Разходи за придобиване на ДМА". Налице е правоприемство по смисъла на чл. 10 от ЗДДС, а правото на данъчен кредит е уредено в чл. 60 от ППЗДДС. Тъй като преобразуващият се никога не е бил регистриран по ЗДДС и не е имал право на данъчен кредит, приложима е разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС. Правилен е изводът на органът по приходите, че към момента на правоприемството преобразуващото се дружество вече не притежава право на собственост върху сградите, тъй като същите са разрушени и това право не може да премине върху новоучреденото дружество. Следователно, правоприемникът не е получил стоки или услуги и за същия не са налице изискванията на чл. 10, ал. 2 от ЗДДС и чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС. Освен това, "Оркид Мулти Комплекс - Варна - 2006" - ЕООД не е извършил правилно осчетоводяване на събарянето на сградите. Балансовата стойност не е следвало да бъде отнесена по сметка 207 "Разходи за придобиване на ДМА", а по сметка "Печалби и загуби". Според настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отд., касационната жалба е неоснователна. Правилен е изводът на съда, че в текста на чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС е предвидена възможността в случаите по чл. 10 от закона, правоприемникът да упражни право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки или услуги, за които преобразуващият се не е имал право на данъчен кредит при наличието на предвидените в т. 1 и т. 2 предпоставки. В т. 2 се говори за стоки и услуги, придобити от преобразуващия се до 5 години и за недвижими имоти - до 20 години преди датата на съответното обстоятелство по чл. 10 от закона в търговския регистър. Дори и да се приеме, че балансовата стойност на разрушените сгради правилно е осчетоводена по сметка 207, а не по дебита на сметка 123 "Печалби и загуби за текущата година", доколкото, съгласно чл. 11.1 от СС 16 - Дълготрайни материални активи, ДМА се отписва при продажба или когато не се очакват други икономически изгоди от него, а в случая няма данни за бракуване на същите, то действително, разходите за придобиване на недвижим имот са актив, но не могат да бъдат приравнени на самия недвижим имот. В хипотезата на чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС биха могли да попаднат евентуално разходите, направени във връзка с извършени услуги по разрушаването, но не и придобиването на самите недвижими имоти, след като последните са разрушени преди преобразуването. В случаите, в които законът предвижда възможност за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит за налични активи, като например тези, придобити преди регистрацията, това е изрично предвидено /чл. 75 от закона/. В чл. 79 относно корекциите на ползван данъчен кредит също има изрична уредба за стоките или услугите, които са дълготрайни активи, както и при ограниченията на корекциите по чл. 81 - ал. 2, т. 6 от закона. Данъчните норми не следва да бъдат тълкувани разширително, а следва да се прилагат стриктно и точно. С оглед на изложеното, решението на АС-София-град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Претенцията за присъждане на разноски на ответника е неоснователна. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК не предвижда възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на администрацията за всяка съдебна инстанция, а за първоинстанционното производство такива са присъдени. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение