Решение № 12915 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5078/2017 г.

Решение № 12915 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5078/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 -2013 г." срещу решение № 7 от 16.02.2017 г. по адм. д. № 92/2016 г. на Административен съд В. Т., с което е отменено по жалба на Община - Я. П. с изх. № 08-004750/16.11.2015 г., получено от Община - Я. на 19.11.2015 г., издадено от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г.". Излага касационни основания за недопустимост и неправилност на решението. Представя писмено доказателство - писмо изх. № 08-00-3568/16.10.2012 г., с което е наложена финансова корекция по договор № 07-159/11.11.2011 г. и писмо-възражение изх. № 01-2477/27.09.2012 г. на община Я. вх. № 08-00-3568/29.09.2012 г. на МОСВ, като доказателство, че с процесното писмо не е наложена финансова корекция. Претендира разноски за процесуално представителство в размер на 450 лв. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Правилно съдът приел, че поканата е административен акт, която е издадена в хода на незавършило административно производство - верификация на определени суми. Заявява, че има висящо дело в Административен съд В. Т. № 93/2017 г. за друга сума, която е съставна част от тази сума. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че оспореното съдебно решение е недопустимо, тъй като пред съда е обжалвана покана за доброволно изпълнение, която не е административен акт. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена с пощенско клеймо на 13.03.2017 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК при връчено съобщение за решението на 27.02.2017 г. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт съдът изложил следните мотиви, които са неправилни: Самата покана за доброволно изпълнение, издадена в неприключило административно производство към момента на влизане в сила на ЗУСЕСИФ, представлява волеизявление да налагане на финансова корекция и на жалбоподателя следва да се гарантира възможността да защити правата и законните си интереси посредством съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК на така издадения административен акт. В оспореното писмо не се сочи друго изпълнително основание за изпълнението на което се отправя покана за доброволно изпълнение. Самото писмо предмет на оспорване в това съдебно производство представлява индивидуален административен акт - изпълнително основание и като такова представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол. Обжалваното писмо, именувано от издателя му покана за доброволно изпълнение, е актът, с който се определят задълженията на жалбоподателя, който се явява определящ относно законосъобразното определяне на задълженията на жалбоподателя. Крайният акт, завършващ фактическия състав, е именно въпросното писмо покана за доброволно изпълнение, този акт би бил годно изпълнително основание и определящ за това има ли основание за налагане на финансова корекция, правилно и законосъобразно ли е определен нейния размер. Същевременно съдът посочил, че така издадената покана за доброволно изпълнение би следвало да бъде отменена като незаконосъобразна поради липса на годно изпълнително основание. Според съда липсва годно изпълнително основание - влязъл в сила административен акт, с който се определя изискуемо и ликвидно вземане на управляващия орган. Направил извод, че дори да се приеме тезата на ответника, че оспореното в това съдебно производство Писмо с изх. № 08-004750/16.11.2015 г., получено от Община - Я. на 19.11.2015 г. на Г. Д. О. програма "Околна среда 2007-2013 г. ", именувано от издателя на акта покана за доброволно изпълнение, представлява покана за доброволно изпълнение като част от започнало изпълнително производство, тази покана се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена със законните последици от това, тъй като липсва годно изпълнително основание. Приел, че неяснотата в оспорвания акт относно основанието, на което е определено задължение на Община - Я. в размер на 1793211.63 лв. и се вменява посочената сума да бъде възстановена на договарящия орган по ОП"Околна среда" прави невъзможно съдът да прецени дали това задължение е законосъобразно определено. Обстоятелството, че жалбоподателят е възстановил доброволно част от средствата, за които с процесното писмо е установено задължение за Община - Я. не е основание да се приеме, че правния интерес от оспорване на жалбоподателя е отпаднал, нито че е налице признание за законосъобразност на така определеното от ответника като размер задължение. Решението е неправилно. Съдът приел, че оспореното писмо следва да бъде отменено независимо дали представлява акт за налагане на финансова корекция или покана за доброволно изпълнение, без да определи точно какъв е обжалвания акт и подлежи ли на съдебно обжалване. Въз основа на представените доказателства по делото, установените факти, както и от самото съдържание на оспорения пред съда акт 16.11.2015 г. се установява, че е покана за доброволно изпълнение. Установено е, че между Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и община Я. е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № 58111-29-220/29.12.2008 г. (ДБФП) за проект: "Рехабилитация и доизграждане на канализационната и водопреносна мрежа и пречистване на водите в гр. Я. - I-ви етап - изграждане на пречиствателна станция за отпадни води". I. С писмо изх. № 08-00-3841/17.09.2015 г. РУО на ОПОС към МОСВ е уведомила община Я. за резултата от приключилия процес по верификация на искане за средства (ИС) № 10 за окончателно плащане по проекта. Указано е на жалбоподателя, че следва да възстанови в двуседмичен срок от получаване на писмото по банкова сметка на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. " (ОПОС) сумата от 1 793 211,63 лв. В писмото е посочено дължимата сума от 1 793 211,63 лв., като по точки в азбучен ред от буква "а" до буква "к" са посочени: договора и сумата, която не се възстановява, както и основанията за това. За по-голямата част от сумите като причини за невъзстановяването им е посочено наличието на основания за отказ от верификация, като недопустими, неправилно направени и неправилно отчетени разходи. Общината е уведомена, че: е) Не се верифицират разходи по договор № 07-0014/11.02.2009 г. в размер на 16 100.10 лв., които представляват 25 % финансова корекция, наложена от УО на ОПОС з) Не се верифицират разходи по договор № 07-149/17.12.2012 г. в размер на 4 400,00 лв., които представляват 10% финансова корекция, наложена от УО на ОПОС. " к) на верифицираните разходи по договор № 2 07-159/11.11.2011 г. в размер на 21 681,77 лв. се налага 10 % финансова корекция в размер на 2 168,18 лв. Сумите по букви "е", "з" и "к" от писмото, които не се възстановяват са във връзка с наложени финансови корекции с други предходни писма: 1) писмо изх. № 08-00-3569/16.10.2012 г., с което се налага финансова корекция по договор № 07-0014/11.02.2009 г.; 2) писмо с изх. № 08-00-3621/03.09.2013 г., с което е наложена финансова корекция по договор № 7-149/17.12.2012 г. и 3) писмо изх. № 08-00-3568/16.10.2012 г., с което се налага финансова корекция по договор № 07-159/11.11.2011 г. Писмото съдържа откази за верификация на суми по наложени финансови корекции и първоначално е било обжалвано от община Я., но впоследствие е заявен изричен отказ от обжалване, поради което производството по делото е прекратено в тази част и не е предмет на касационното производство. О. Я. е отговорила с писмо с изх. № 01-2031/24.09.2015 г., вх. № 08-00-3841/28.09.2015 г. на ГД ОПОС, съдържащо възражение относно отказаните за възстановяване суми по букви: "а", "б", "ж", "и. 1", "и. 2", "и. 5", "и. 10" от писмо изх. № 08-00-3841/17.09.2015 г., като за сумите по букви: "в", "г", "д", "е" и "з" -, "и. 3", "и. 4", "и. 6", "и. 7", "и. 8", "и. 9", "и. 11", "к", не е възразила. II. С писмо изх. № 08-00-4241/16.10.2015 г. РУО на ОПОС е информирал община Я. за регистриране на нередност с национален идентификационен номер: ОПОС/15/КФ/267; за характера на нередността - "Неспазване на двуседмичния срок за възстановяване на средства в размер на 1 793 211,63 лв., сьгласно Уведомление за верифицирани суми с Изх. № 08-00-3841/17.09.2015 г.; както и за сумата по нередността -1 793 211,63 лв. III. С оспореното пред съда писмо изх. № 08-00-4750/16.11.2015 г. озаглавено относно покана за доброволно изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ РУО на ОПОС e уведомил община Я., че следва да възстанови сумата от 1 793 211,63 лв., за която е информирана с писмо изх. № 08-00-3841/17.09.2015 г., в срок от две седмици от датата на получаване на писмото, съгласно регламентирани указания, дадени от министъра на финансите с ДНФ 7/22.12.2010 г. и на основание чл. 123 във връзка с чл. 72, ал. 1-3 от Общите условия на ДБФП. Съдържанието на оспорено пред съда писмо изх. № 08-00-4750/16.11.2015 г. е следното: В първия абзац се сочи, че с /предишно / писмо изх. № 08-00-3841/17.09.2015 г., Управляващият орган на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013" е уведомил община Я. за верифицираните суми по искане за окончателно плащане № 10, които следвало в двуседмичен срок от получаване на уведомлението доброволно да възстанови 1 793 211,63 лв. по сметките на ОПОС и че към момента посочената сума все още не е възстановена. Във втория абзац се сочи, че с писмо изх. № 08-00-4241/16.10.2015 г. община Я. е информирана, че по ДБФП е регистрирана нередност с национален идентификационен № ОПОС/15/КФ/267. В третия абзац се сочи, че във връзка с регламентираните указания, дадени от министъра на финансите с ДНФ 7/22.12.2010 г. и на основание чл. 123 във връзка с чл. 72, ал. 1-3 от Общите условия на ДБФП № 58111-29-220, община Я. следва да възстанови на Договарящия орган по ОП "Околна среда 2007-2013 г. " сумата в размер на 1 793 211,63 лв; В четвъртия абзац съгласно гореизложеното и на основание чл. 72, ал. 1-3 от Общите условия на ДБФП № 58111-29-220 се отправя покана за доброволно изпълнение и възстановяване на сумата в размер на 1 793 211,63 лв., ведно с всички натрупани лихви. Указва се, че средствата трябва да се приведат по банкова сметка в двуседмичен срок от датата на получаване на писмото и че ако в посочения срок сумата не бъде преведена, Договарящия орган ще пристъпи към удовлетворяване на посочените вземания в съответствие с регламентираните указания в т. 15 от ДНФ № 7/22.12.2010 г. и в съответствие с раздел ХII, чл. 72, ал. 5 от Общите условия на договора. IV. С писмо изх. № 08-00-3841/22.01.2016 г. РУО на ОПОС е напомнил за възстановяване на дължимата сума съгласно писмо изх. № 08-00-3841/17.09.2015 г. V. С оглед извършена допълнителна окончателна верификация на искане за средства № 10 по Проекта, Управляващият орган на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. " е изпратил писмо изх. № 08-00-3464/19.10.2016 г. до община Я., с което я информира, че следва да възстанови по сметка на ОПОС сумата от 2 606 040,18 лв. Основанията за формирането на сумата се повтарят с тези посочени в писмо изх. № 08-00-3841/17.09.2015 г. на РУО, като към тях е включена за възстановяване сумата от 828 770,78 лв. - недопустим ДДС. Т. акт е бил оспорен пред Административен съд - гр. С., където е образувано адм. дело № 10926/2016 г. препратено по подсъдност на Административен съд В. Т.. Видно от съдържанието на оспореното пред съда писмо изх. № 08-00-4750/16.11.2015 г. /т. III / с него се изисква община Я. да възстанови задължението си от 1 793 211,63 лв., което преди това е определено в писмо изх. № 08-00-3841/17.09.2015 г. Оспореното пред съда писмо изх. № 08-00-4750/16.11.2015 г. препраща към писмо изх. № 08-00-3841/17.09.2015 г., с което О. Я. е уведомена за отказ за верифициране на суми и че следва да възстанови 1 793 211,63 лв. по сметките на ОПОС доброволно в двуседмичен срок от получаване на уведомлението, както и че към момента О. Я. не е възстановила по сметките на ОПОС посочените в уведомлението за /не/ верифицирани суми средства в размер на 1 793 211,63 лв. В оспореното пред съда писмо е записано, че е относно покана за доброволно изпълнение и че с него се отправя покана за доброволно изпълнение, което се установява и от съдържанието му, поради което предмет на оспорване в производството пред административния съд е покана за доброволно изпълнение. Неправилни са изводите на съда, че предмет на жалбата е акт за налагане на финансова корекция. Изводите на съда са противоречиви. От една страна е приел, че писмото представлява административен акт, приключващ производството с което се определят задълженията и подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК, а от друга страна, че представлява покана за доброволно изпълнение и след като не са посочени основанията за изпълнение следва да се отмени. Съдът неправилно е приел, че писмо изх. № 08-00-4750/16.11.2015 г. е индивидуален административен акт, тъй като то е изпратено на община Я. в резултат на писмо изх. № 08-00-3841/17.09.2015 г. Последното е издадено преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, този вид изявления на управляващите органи се приемат за гражданско правни изявления, които не подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Няма данни наложените финансови корекции да са били оспорени по исков ред. Решение № 7/16.02.2017 г. е недопустимо, тъй като съдът е бил сезиран с недопустима жалба, която е била насочена към покана за доброволно изпълнение непредставляваща индивидуален административен акт, както с оглед целта на издаването й, така и с оглед съдържанието й. Оспореното пред съда писмо с изх. № 08-00-4750/16.11.2015 г. не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ, поради което оспорването му е недопустимо. Оспорената покана не е правопораждащ задължението акт. Посочените в нея фактически основания за дължимата сума не могат да превърнат поканата в правопораждащ задължението факт, защото дори и да се отмени поканата, то актът на ръководителя на управляващия орган, с който е наложена финансова корекция или е отказана верификация на суми продължава да съществува в правния мир и да бъде основание за задължението. Поканата е акт, който поставя началото на изпълнителното производство, но тя не е правопораждащ задължението акт. Поканата за доброволно изпълнение е част от изпълнителното производство и няма самостоятелно действие, поради което не подлежи на оспорване по съдебен ред. Същата не попада сред изчерпателно изброените в чл. 294 АПК актове и действия на органа по изпълнението, по отношение на които е допустим съдебен контрол. С нея не се създават права или задължения и не се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя, а последният се уведомява, че има възможност да изпълни доброволно възникнало задължение. Тя е само положителна процесуална предпоставка за преминаване към принудително изпълнение и предхожда изпълнителните действия на административния орган. По изложените съображения първоинстанционният съд е бил сезиран с недопустима жалба, тъй като е била насочена към акт, който няма белезите на индивидуален административен акт. С оглед на това оспореното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. На касационния жалбоподател следва да се присъдят претендираните разноски по делото в размер на 450 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за правната помощ, във връзка с чл. 144 АПК. Като има предвид изложените мотиви на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение