Решение № 2267 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10971/2018 г.

Решение № 2267 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10971/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. град против решение № 4415 от 28.06.2018 г. по адм. д. № 2252 по описа за 2018 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № 1040-21-36 от 22.01.2018 г., издадено от директора на ТП на НОИ – С. град. И. съображения за неправилно прилагане на чл. 53, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 164, ал. 3 от КТ и чл. 9, ал. 2, т. 1- 3 и 5 от КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът А. Чоткин от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е решение № 1040 – 21 - 36 от 22.01.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. град, потвърждаващо разпореждане № РВ-3-21-00320952 от 03.10.2017 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което на А. Чоткин е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 13.02.2017 г. до 15.09.2017 г. в размер на 2422. 95 лв. и лихви в размер на 74. 51 лв. (общо 2497. 46 лв.). С постановеното решение Административен съд С. - град е уважил жалбата, след като е стигнал до правилния краен извод за издаване на оспорения акт в нарушение на материалния закон. Съдът е приел за недоказан факта, че осигуряването на майката С. Ц. в "Куук енд Мор" ООД е било прекратено с начална дата 10.02.2017 г. по нейно заявление на основание чл. 325, т. 1 от КТ. Видно е, че в заявлението за прекратяване на трудовия договор датата е вписана допълнително, като се забелязва съществена разлика при изписване на цифрите 1 и 2. В издадената от предприятието справка на 10.02.2017 г. е посочено, че към тази дата С. Ц. работи като осигурена за всички социални рискове с безсрочен трудов договор. Бащата А. Чоткин е имал право да ползва допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 3 от КТ и да получава месечно парично обезщетение съгласно чл. 53, ал. 2 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение не са относими към спорния въпрос за недобросъвестно поведение на получателя на осигурителните плащания като законова предпоставка за възстановяване на сумите. Оспореното разпореждане е издадено на основание чл. 114, ал. 1 – 3 от КСО. По силата на чл. 114, ал. 1 от КСО лицата възстановяват сумите за осигурителни плащания, които са получили недобросъвестно. Изключения от този принцип са въведени в хипотезите по чл. 114, ал. 2, т. 1 – 3 от КСО. Недобросъвестността не се предполага, а се изследва и установява в административното производство за издаване на разпореждане по чл. 114, ал. 3 от КСО. С ал. 6 е предвидено, че възникналият спор за добросъвестност ще се разреши по реда на глава осма от КСО. В разглеждания случай административният орган не е подложил на преценка фактите и не е направил констатации за недобросъвестност на лицето, получило сумите за осигурителни плащания. Липсват данни и твърдения, че към 13.02.2017 г. - началния момент на ползването на отпуска по чл. 164, ал. 3 от КТ и за целия период до 15.09.2017 г., лицето съзнателно е затаило факти и обстоятелства от значение за правото му по чл. 53, ал. 2 от КСО. Събраните по делото доказателства насочват към обратния извод, а именно за правомерно получаване на сумите и за добросъвестност на бащата. Той самият е бил осигурено лице като полагащ труд в "Г. Р." ЕООД, а началната дата на прекратяването на осигуряването на майката в "Куук енд Мор" ООД не е била изяснена по несъмнен начин. Дори да се приеме, че осигуряването действително е било прекратено на 10.02.2017 г., то не съществува спор, че е било възобновено на 20.02.2017 г., когато майката е започнала да извършва трудова дейност по трудов договор с "Г. Ф." ООД. Като осигурено лице с 12 месеца осигурителен стаж за осигурения риск майката е имала право на парично обезщетение по чл. 52 а от КСО, но се е съгласила отпускът за отглеждане на детето Жасмин, род. на 15.09.2015 г., да бъде ползван от бащата. На основание чл. 53, ал. 2 от КСО, когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Не са посочени действия или поведение на ответника по касация, целящи да подведат и заблудят административния орган относно осигурителните права на получателя на плащанията. Както многократно се е произнасял съдът, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. На възстановяване на основание чл. 114, ал. 1 от КСО подлежат недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, но в оспорените актове недобросъвестността не е коментирана. Като е стигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспорения акт и е уважил жалбата, Административен съд С. - град е постановил правилно решение. Не са налице касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,