Решение № 4671 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1577/2021 г.

Решение № 4671 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1577/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. против решение № 360/29.09.2020 г. по адм. дело № 191/2020 г. на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 80/21.01.2020 г., издадена от кмета на община Перник, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ПУП- ПР) и по частна жалба на Д. против определение № 275 от 13.11.2020 г. по същото дело, с което е осъдена да заплати на община Перник сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и моли да бъде отменено. В частната жалба излага съображения, че определението, с което е осъдена да заплати на община Перник юрисконсултско възнаграждение е неправилно, тъй като не дължи разноски на общината. Моли определението да бъде отменено. Ответниците кмет на община Перник и Р. Д. оспорват касационната и частна жалби. Молят решението на административния съд, както и определението по чл. 248 ГПК, да бъдат оставени в сила. Всеки от ответниците претендира присъждане на направените в касационното производство разноски, като административният орган моли да му бъдат присъдени такива и за първата съдебна инстанция. Ответникът Д. прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Перник е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно е преценено, че заповедта е издадена от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Законосъобразно е и заключението, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството по одобрение на изменение на плана за регулация на [населено място] относно УПИ VII – 281, кв. 25 е инициирано във връзка с допусната съдебна делба на имота с решение № 1287 от 22.12.2016 г. на Пернишкия районен съд. По искане на делбения съд главният архитект на общината представя становище по реда на чл. 201 от ЗУТ относно поделяемостта на процесния недвижим имот. Представен е проект за разделянето на имота от съделителя Д. и след положително становище на ОЕСУТ, е постановена оспорената заповед, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ проектът за изменение на плана за регулация е одобрен. При тези факти административният съд правилно приема, че процедурата по чл. 201 ЗУТ е изпълнена. След влизане в сила на решението за допускане на делбата, са представени всички необходими съгласно чл. 201, ал. 3 ЗУТ документи- становище за поделяемост на имота от главния архитект и проект за изменение на ПУП- ПР. Процедурата е специална и не изисква внасяне на проекта от всички съделители (основание за изменението е чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ). Следователно несъгласието на съделителката Д. с представения проект не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е основание за отмяна на заповедта. Ето защо доводите на касационната жалбоподателката в обратен смисъл са неоснователни. Последната може да защити правата си като оспори административния акт, с който е одобрено изменението на ПУП- ПР, което в случая е направено. Изводът на административния съд за съответствие на оспорената заповед с приложимите материалноправни разпоредби също кореспондира с нормативната уредба и се обосновава от представените доказателства. С оспорената заповед кметът на община Перник одобрява проект за изменение на ПУП –ПР относно УПИ VII – 281, кв. 25 по плана на [населено място], след влязло в сила съдебно решене, с което е допусната делба на имота между жалбоподателката Д. и ответника Д., при съответни дяловете и установена по реда на чл. 201, ал. 3 ЗУТ поделяемост на имота. Одобреният проект предвижда разделянето на УПИ VII – 281, кв. 25 по плана на [населено място] на два нови урегулирани имоти: УПИ VII – 281, кв. 25 с площ от 665 кв. м. и УПИ ХV – 281, кв. 25 също с площ от 665 кв. м. Всеки от имотите има изход към улица, като е съобразено разположението на съществуващите сгради. При тези факти административният съд правилно приема, че одобреният с оспорената заповед проект за изменение на плана за регулация съответства на изискванията на чл. 201, ал. 2 ЗУТ. Обособените два нови урегулирани имоти отговарят на изискванията на закона за лице и повърхност (чл. 19, ал. 4 ЗУТ вр. ал. 1 ЗУТ), като с изменението на плана не се създава недопустимо на закон разположение на съществуващите сгради (доводи и доказателства в обратен смисъл не са представени). Възражението на касационната жалбоподателка за противоречие на одобрения проект с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗУТ е неоснователно. Цитираният текст предвижда, че при делба на урегулирани имоти, реално определените части не могат да бъдат с размери по- малки от определените по чл. 19, ал. 1 ЗУТ, намалени най –много с 1/5. В случая, както вече се посочи, новообразуваните имоти съответстват на законовите изисквания за площ и лице. Доводът на жалбоподателката, че обособените имоти не съответстват на дяловете на съделителите, няма отношение към законосъобразността на одобрения проект и следва да бъдат разгледан от делбения съд при извършване на делбата. Всичко изложено налага извода, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля подадената срещу административния акт жалба, съставът на Административен съд - Перник постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие с представените доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (определение от 16.04.2020 г.). Доказателствените искания на жалбоподателката Д. са удовлетворени с оглед изясняване на делото от фактическа страна. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателката, както и на събраните доказателства. Съдебният акт е мотивиран, като са изложени съображения по всяко едно от направените от жалбоподателката възражения. Изложени са такива и по довода за несъответствие на проекта с дяловете на съделителите, като правилно е прието, че въпросът е от компетентността на делбения съд. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд – Перник. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. Частната жалба против определението за допълване на решението в частта за разноските е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване съдебен акт, в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспореното определението е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба също е неоснователна. Оспореното определение е постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, по искане на кмета на община Перник – ответник по делото след пропуск на съда да се произнесе с решението относно разноските. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебния акт. В случая правилно административният съд приема, че такива се дължат на ответника съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, тъй като с решението жалбата против административния акт е отхвърлена и са налице останалите предпоставки за присъждане на такива- осъществено от юрисконсулт процесуално представителство и искане за присъждане на юриконсултско възнаграждение, направено до приключване на устните състезания. Поради това правилно е преценено, че изискванията на чл. 78, ал. 8 са изпълнени и на основание цитирания текст във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ с обжалваното определението жалбоподателката е осъдена да заплати община Перник сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Следователно не са налице основания за отмяна на оспореното определение и същото следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи от ответника Р. Д. в касационното производство, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да му заплати сумата 200. 00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. С оглед обстоятелството, че ответникът кмет на община Перник е представляван от юрисконсулт, направеното искане и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на община Перник сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Юрисконсултско възнаграждение се дължи само за настоящата инстанция, тъй като такова вече е присъдено от първоинстанционния съд. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,