Решение № 435 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6996/2013 г.

Решение № 435 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6996/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника юриск. Десислава Петрова, против решение № 1987 от 25.03.2013 г. по адм. д. № 467/2013 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 41 състав, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-240-6500/3146 от 02.10.2011 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", РА, в частта, в която е отказано финансиране и е върната преписката на административния орган за произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е допуснато нарушение при издаване на акта, след като само по отношение на два БЗС (блок на земеделско стопанство) са установени неточности при изчислението на недопустимата за подпомагане площ, както и не е съобразено заключението на вещото лице относно установените застъпвания за имотите и установените недопустими площи по отношение на останалите БЗС. Излага, че в акта са посочени фактически основания за отказа, които съответстват на установеното от експертизата. Моли, да се отмени обжалваното решение и се отхвърли жалбата срещу уведомителното писмо. Ответникът - Желязка Колева Танчева от с. Нова махала, област Стара Загора, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище, че жалбата е основателна. Излага, че в съдебното решение са изложени съображения и данни от констатациите на вещото лице само за два от заявените за подпомагане парцели, които данни разкриват несъответствие на административния акт с фактическото състояние на същите, поради което остава неясно в какво се състои незаконосъобразността на акта в частта му относно останалите парцели. Излага, че съдът в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК не е дал указания на административния орган да представи доказателства във връзка с установените застъпвания, поради което са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които водят до необоснованост и противоречие със закона на постановения съдебен акт. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1987 от 25.03.2013 г. по адм. д. № 467/2013 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 41 състав, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-240-6500/3146 от 02.10.2011 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", РА, в частта, в която е отказано финансиране и е върната преписката на административния орган за произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. С решението е осъден ДФЗ да заплати на Желязка Колева Танчева разноски по делото в размер на 660 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Приел е, че не е доказана установената от административния орган недопустима площ по отношение на БЗС № 18157-40-1-4 и БЗС № 18157-41-1-3, поради това, че от съдебно-техническата експертиза е установено, че е нерешено в полза на жалбоподателя е останало застъпване с по-голяма площ от тази, посочена в оспорения акт. В тази връзка е приел, че незаконосъобразно е посочено в оспорения акт, че при заявена площ 35,73 ха по СЕПП, 10,75 ха по СНДП и 24,98 ха по НР1, недопустимата площ е 8,3 ха по СЕПП, 0,68 ха по СНДП и 7,62 ха по НР 1 или 30.26 % по СЕПП, 6,75 % по СНДП и 43,89 % по НР1. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че предмет на оспорване е уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/3146 от 02.10.2011 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция по повод общо заявление за единно плащане на площ подадено от Желязка Колева Танчева, с което е отказан размера на искана финансова помощ за 2010 г. в размер на 6536,64 лв. по СЕПП, 1075,84 лв. - по СНДП и 5374,15 лв. - по НР1. В писмото са отразени таблици за формиране на суми за финансово подпомагане за СЕПП и СНДП, както и е отразен отказ за финансово подпомагане за природни ограничения в планинските райони (НР1). За изясняване на спорните фактически обстоятелства съдът е допуснал и приел СТЕ, въз основа на която подробно е отразил заявените за финансово подпомагане площи от земеделския производител по отделните схеми, както и е установил несъответствия по отношение на констатираните от административния орган наддекларирани площи. Установено е, че от заявените за подпомагане БЗС недопустими площи са 7 бр. по СЕПП, 4 бр. по СНДП и 2 бр. по НР1, представени в таблицата към заключението, поради това, че същите излизат извън допустимия слой за подпомагане и поради заявяване на площи, които кандидата не стопанисва. Заключението е направено въз основа на извършените от административния орган административни проверки и проверка на място, за която е изготвен и приложен по делото контролен лист. Отделно са приложени от вещото лице цветни аерофотокарти. От експертиза се установява, че за БЗС № 18157-40-1-4 и БЗС № 18157-41-1-3, които са заявени за подпомагане по СЕПП и по НР1, отбелязани в таблицата в заключението, са налице несъответствия. За БЗС № 18157-40-1-4 е установено, че част от недопустимата площ е била и застъпена, като освен 4,34 ха, е налице застъпване за още 0,68 ха, което не е решено в полза на жалбоподателя и което е извън това от 4,34 ха или общо 5,02 ха, какъвто размер е отразен в таблицата като недопустимо, но в която влизат и 0,65 ха недопустима площ, установена при проверката на място поради захрастяване и неподдържане. Също така за БЗС № 18157-41-1-3 е установено, че няма недопустима площ по проверката на място, която да е и застъпена, поради което недопустимата площ с неизяснено застъпване, за която още двама кандидати са подали документи за нея, е 1,39 ха и която площ не е решена в полза на никого. Освен това е установено от вещото лице, че е налице застъпване за още 0,67 ха, което не е решено в полза на жалбоподателя и което е извън това от 1,39 ха, а сбора от двете застъпвания е 2,06 ха. На базата на тези данни вещото лице е определило процент на наддеклариране съгласно чл. 58 от от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. в размер на 30,26 % по СЕПП, 6,75 % по СНДП и 43,89 % - по НР1 по уведомителното писмо. Предвид на тези данни правилно съдът е приел, че за БЗС 18157-41-1-3 при проверката на място не е констатирана недопустима площ, но такава се появява в оспорения акт в размер общо от 2,06 ха, от които 1,39 ха - поради застъпване, а за останалите 0,67 ха никъде не са посочени мотиви за недопустимост, но за която според вещото лице тази площ също е застъпена, но такава информация не се съдържа в оспорения административен акт. При тези данни обосновано административният съд е приел, че за двата БЗС е останало нерешено застъпването в размер на 0,68 ха по първия парцели и 0,67 ха по втория парцел. Неоснователни са възраженията на касатора, че след като за двата БЗС са констатирани несъответствия това не обуславя незаконосъобразност на отказа, както и че не му е дадена възможност за доказване на тези несъответствия. В случая посочените несъответствия и липсата на мотивировка относно недопустимостта на част от площите по процесните БЗС, е съществено, предвид на това, че техният размер в зависимост от това дали представляват недопустима площ, е от значение при постановяване на отказ за подпомагане и при определяне на размера на санкцията съгласно правилата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. По тази причина не може да се постанови частично отхвърляне на жалбата на земеделския стопанин по отношение на доказаните за недопустими площи, поради неустановения размер на недопустимата площ за БЗС № 18157-40-1-4 и БЗС № 18157-41-1-3, по отношение на които следва да се извърши от административния орган ново установяване в съответствие с дадените указания от първоинстанционния съд и поради това, че съдът не може да определи точно процентното съотношение, което е от компетентност на административния орган. Неоснователно и възражението, че съдът не е дал възможност на административния орган да докаже по отношение на тези два БЗС, че са налице застъпвания и не са отстранени. Видно от данните по делото с разпореждане от 18.01.2013 г. съдът е дал указания на ответника (административни органи) за представяне на доказателства, свързани със застъпванията и възраженията на жалбоподателката относно размера на наддекларираните площи, но такива не са представени, поради и което не е допуснато нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК. Освен това с касационната жалба не са представени писмени доказателства за доказване твърденията на касатора относно спорните два БЗС. След връщане на преписката за ново произнасяне при спазване на указанията на съда административният орган има възможност да приложи относимите доказателства за точно определяне на наддекларираната площ с ясно изложение на фактическите основания за недопустимост, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отказ или намаляване на финансирането по предвидените в ЗПЗП хипотези, респ. за преценка приложението на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение