Решение № 9458 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5784/2016 г.

Решение № 9458 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5784/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - С. против решение № 96/22.03.2016 г. по адм. дело № 11/2016 г. на Административен съд - С. в частта му, с която са отменени частично актовете на органите на НОИ и досежно присъдените съдебни разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО), чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - И. А. К., от с. Б., област С. чрез адв. В. В. Е., от Адвокатска колегия - гр. С. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът законосъобразно е ценил периода от 26.02.2014 г. - 27.06.2014 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 1 ДР на КСО, тъй като осигуреното лице е ползвало отпуск по болест и заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е била връчена едва след изтичане на този период. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 96/22.03.2016 г. по адм. дело № 11/2016 г. Административен съд - С. е отменил по оспорване на И. А. К., от с. Б., обл. С. решение № 1012 - 20 - 21 # 1 от 9.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С. в частта, с която е оставено в сила разпореждане № 16/10.08.2015 г. и е отхвърлена депозираната жалба за зачитане на осигурителния стаж на лицето за периода 1.03.2014 г. - 27.06.2014 г. Върнал е преписката на административния орган за издаване на нов акт след съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Отхвърлил е жалбата на И. А. К. (непрецизно АС-С. е боравил с термина "оставя в сила") срещу решение № 1012 - 20 - 21 # 1 от 9.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. С. в останалата обжалвана част. Присъдил е разноски. Предмет на касационен контрол е съдебното решение в частта му, с която е уважено оспорването. По делото е установено, че с разпореждане № 16 / прот. № 01246 от 10.08.2015 г. ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С. е отказал да преизчисли отпуснатата на И. А. К., от с. Б., обл. С. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, включвайки и периода от 1.03.2014 г. - 27.06.2014 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 1 ДР на КСО. Органите на НОИ законосъобразно са приели, че правоотношението на Купенов е прекратено считано от 1.03.2014 г. - датата посочена в заповедта. Съгласно чл. 108 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да има определеното в тази норма съдържание. Следователно законодателят е свързал прекратяването на служебното правоотношение с издаването на съответния акт, а не с неговото съобщаване и изпълняемост, в какъвто смисъл е претендирало осигуреното лице. Фактът, че Купенов е ползувал отпуск поради временна неработоспособност за период, последващ издаването на заповедта до връчването й е ирелевантен за правните последици на акта, респ. по никакъв начин не рефлектира върху законосъобразността му. Това обстоятелство има значение единствено с оглед правата по чл. 42 КСО. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за които са внесени осигурителни вноски и продължава до прекратяването ?. Обезщетението за временна неработоспособност в случая е било изплатено на основание чл. 42, ал. 1 КСО. В случай на прекратяване на договора по време на периода на временната неработоспособност, обезщетението се изплаща за целия период и след прекратяване на правоотношението. Изплатеното обезщетение за периода след прекратяване на служебното правоотношение обаче не превръща този период в осигурителен стаж, който да участва в изчислението размера на пенсията. Достигайки до различни изводи, административният съд е тълкувал неточно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и е постановил незаконосъобразен съдебен акт в оспорената му част. Предвид изхода на спора първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта му за присъдените разноски. Неоснователно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение