Решение № 4881 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13111/2020 г.

Решение № 4881 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13111/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), чрез нейния председател, приподписана от главен юрисконсулт и от К. К., с ЕГН [ЕГН], чрез адв. К. Т., срещу Решение № 4876 от 16.09.2020 г., постановено по адм. д. № 4183 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на "Електроразпределение Север" АД, е отменено Решение № Ж – 262 от 23.04.2020 г., издадено от КЕВР. С последното, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3 от 21.03.2013 г.), на "Електроразпределение Север" АД са дадени задължителни указания в седемдневен срок от получаване на решението да анулира начислените на основание Констативни протоколи № 1105849 от 01.10.2019 г. и № 27 от 23.01.2020 г. количества електрическа енергия, отразени в "Справка за корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия" с № 56985_Е37 Е и Фактура № 0106130687 от 05.02.2020 г., издадени на К. с клиентски № 1100104868 и абонатен № 0200903194 за имот, находящ се в гр. Бяла, обл. Варна, [улица]. Наред с това, Комисията е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 410, 00 лв. за сторените разноски по делото. В касационната жалба на К. се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 1 - 3 АПК. Излагат се съображения по същество на спора. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско или юрисконсултско възнаграждение В касационната жалба на КЕВР се поддържа становище за неправилност на обжалваното съдебно решение поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се направеният от съда извод, че Решение № Ж-262 от 23.04.2020 г. на КЕВР е необосновано, тъй като от мотивите на административния акт не става ясно кои свои задължения, произтичащи от ЗЕ, е нарушило електроразпределителното дружество. В тази връзка се обръща внимание, че процедурата по преизчисление на количествата електрическа енергия е започнала със съставянето на Констативния протокол от 01.10.2019 г., тоест след като Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) са били влезли в сила. Твърди се, че нарушението от страна на електроразпределителното дружество на чл. 49 ПИКЕЕ е безспорно, поради което не съществува възможност за корекция на дължимите суми за потребена електроенергия, предвид което са му дадени от КЕВР задължителни указания. Изразява се несъгласие с извода на съда, че неспазването на предвидения по чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ срок е формално и несъществено, доколкото този срок е предвиден с цел потребителят да бъде запознат с резултатите от извършената проверка на електроизмервателния уред с оглед своевременна защита на правата му. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваното съдебно решение, отхвърляне на жалбата срещу Решение № Ж-262 от 23.04.2020 г. и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационните жалби се оспорват от "Електроразпределение Север" АД в представени по делото писмени отговори, а по същество се иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В отговора на касационната жалба на КЕВР се излага, че решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат, но по съображенията, изложени от дружеството в първоинстанционната му жалба за немотивираност на решението на КЕВР предвид липсата на всестранно, пълно и обективно изследване на фактите по спора. Обръща се внимание, че от решението на КЕВР не става ясно как неизпълнението на задължение по чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ води до незаконосъобразност на процедурата по издаване на фактура по ПИКЕЕ и на коя точно процедура. Сочи се също така, че решението на КЕВР няма мотиви и по отношение на извода на Комисията, че процедурата по издаване на фактурата от 05.02.2020 г. не е в съответствие с ПИКЕЕ. Във връзка с нарушението на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ се обосновава становище, че връчването на констативния протокол от извършена проверка е неотносимо към процедурата по съставяне на протокола, която чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ въвежда като изискване за законосъобразност на корекционната процедура. Отделно, този протокол не подлежи на контрол. По подробно изложените в този отговор съображения се иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски. В отговора на касационната жалба на К. се поддържа становище, че релевираните доводи не са относими към неправилността на решението на АССГ, нито на това на КЕВР, а имат относимост в гражданско производство по установяване на дължимостта на сумата по издадената фактура. Акцентира се, че в производството страна не е "Енерго про продажби" АД и в този смисъл общите му условия не са относими. По изложените и в този отговор съображения се иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател К. не се явява и не се представлява. Касационният жалбоподател КЕВР се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от нейно име поддържа предявената от Комисията касационна жалба и оспорва подадения срещу нея отговор, а по същество иска отмяната на обжалваното съдебно решение. Ответникът "Електроразпределение Север" АД се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационните жалби, а по същество иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение като правилно. Претендират се сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага обжалваното съдебно решение да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, съдът приел жалбата, с която е сезиран за допустима. По същество направил извод за нейната основателност. Обосновал компетентност на Комисията да издаде спорното решение като съобразил разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗЕ, както и на чл. 142, ал. 1 и чл. 147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. Приел, че КЕВР е компетентна да издаде решението, доколкото подадената пред нея жалба касае изпълнението на задълженията на двете дружества по ЗЕ. Последното е взето при необходимия кворум и мнозинство, но го счел за необосновано. Според съда от изложените в решението мотиви не става ясно според КЕВР кои свои задължения, произтичащи от ЗЕ е нарушило електроразпределителното дружество, а изводите му, че не е спазило чл. 49 ПИКЕЕ са необосновани. Съдът съобразил, че "Справка за корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия" с № 56985_Е37 Е от 30.01.2020 г. за обект с клиентски № 1100104868, абонатен № 0200903194 за период на консумация от 04.07.2019 г. до 01.10.2019 г., както и фактурата, са издадени след отмяната на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени и по време, когато е извършена проверката и е подменено средството за техническо измерване, същите не са действали. Приел, че към момента на съставяне на констативния протокол (01.10.2019 г.) липсва позитивноправен ред за извършване на проверките и процедури по преизчисляване на количеството електрическа енергия, като без да се позове на пар. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ПИКЕЕ, Комисията приела, че е извършено нарушение на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ. В заключение първоинстанционният съд направил извод, че в спорното решение КЕВР не се е позовала на посочената разпоредба от ДР на ПИКЕЕ, нито е посочила кой според нея е регламентираният ред, по който дружеството е могло и е следвало да действа. Счел, че последното не позволява да се установи дали действително дружеството е нарушило някакъв правнонормативен порядък. В допълнение отчел, че не са посочени и произтичащи от лицензията задължения, които не са изпълнени от него. Изразил становище също така, че нарушението на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ (в сила от 30.04.2019 г.) е изцяло формално и несъществено по характера си, предвид което не би могло да обоснове извод за неправилност по същество на действията на дружеството. Предвид това и доколкото не може да се приеме за доказано, че "Електроразпределение Север" АД е нарушило своите задължения, произтичащи от ЗЕ, от подзаконовите нормативни актове или от лицензията, съдът приел жалбата на "Електроразпределение Север" АД за основателна. По съображения, свързани с изхода на спора, КЕВР била осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сторените по делото разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно по резултат. Правилна е направената от първоинстанционния съд преценка, че спорното решение на КЕВР е издадено от компетентен държавен орган. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. В съответствие с чл. 22, ал. 7 ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60 ЗЕ. В изпълнение на тази делегация е приета Наредба № 3 от 21.03.2013 г. По чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. неразделна част от лицензията са утвърдените общи условия на договори. Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗЕ Комисията провежда контрол за спазване на условията по издадените лицензии. Съгласно чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства Комисията установи, че жалбата е основателна, тя с решението си дава задължителни указания и определя подходящ срок за изпълнението им. Аналогична е и разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗЕ, според която когато Комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Със спорното решение Комисията е дала задължителни указания на "Електроразпределение Север" АД да анулира начислените на основание Констативни протоколи № 1105849 от 01.10.2019 г. и № 27 от 23.01.2020 г. количества електрическа енергия, отразени в "Справка за корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия" с № 56985_Е37 Е от 30.01.2020 г. и Фактура № 0106130687 от 05.02.2020 г., издадени на К. с клиентски № 1100104868 и абонатен № 0200903194 за имот, находящ се в гр. Бяла, обл. Варна, [улица]. В изпълнение на правомощията си КЕВР следи за законосъобразното провеждане на процедурата, в резултат на която би могло да се преизчисли ползваното количество електрическа енергия. В този смисъл Комисията е издала решението в съответствие с предписанието на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. За да се произнесе относно законосъобразността на спорното решение на КЕВР обаче, съдът е съобразил неотносима правна регламентация, която както в обжалваното решение изрично е посочено, не е била действащо право към момента на произнасяне на Комисията. В случая не е било налице основание за такова обсъждане от страна на съда не само поради неотносимостта й към казуса, а и поради това, че в спорното решение на КЕВР не се съдържа позоваване на разпоредби от ПИКЕЕ (отм.);. В този смисъл изводът на съда, че "липсва позитивноправен ред за извършване на проверките и процедури по преизчисляване на количеството електрическа енергия", основан на отмяната на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), е неправилен. Въпреки горното, макар в едно изречение, съдът правилно е приел приложимостта на ПИКЕЕ (в сила от 30.04.2019 г.) към казуса предвид изложените в решението негови съображения за формалност на нарушението по чл. 49, ал. 4 от този акт. Споделя се от настоящия състав изразеното от съда становище, че неспазването на седемдневния срок по посочената разпоредба е несъществено нарушение, което не би могло да обоснове извод за неправилност по същество на действията на дружеството. Възможността за предявяване на възражения срещу протокола не се преклудира с изтичането на този срок, поради което не може да се възприеме тезата за нарушаване правото на защита на лицето по причина неспазване на срока. В спорното решение КЕВР е приела, че електроразпределителното дружество не е спазило процедурата по чл. 49 ПИКЕЕ, но този извод не е мотивиран и обоснован. Немотивирано и необосновано също така е приетото от Комисията, в контекста на чл. 50, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ, че процедурата по издаване на фактурата от 05.02.2020 г. не е в съответствие с ПИКЕЕ. В този смисъл, като е отменил решението на КЕВР, съдът е постановил правилно решение по крайния си резултат, което следва да остане в сила. При това обаче, след като е отменил решението на КЕВР, съдът е следвало да върне на Комисията преписката по Жалба с вх. № Е-13-273-22 от 06.03.2020 г., подадена от К. К. за постановяване на ново ясно мотивирано решение по нея. По изложените съображения, съдебното решение в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно по крайния си резултат, следва да остане в сила, като в съответствие с изложеното по – горе преписката по Жалба с вх. № Е-13-273-22 от 06.03.2020 г., подадена от К. К. следва да се върне от настоящия състав на КЕВР за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на настоящото решение. Предвид изхода на спора в касационното производство, направеното искане и представените доказателства, на ответника по касация се следва присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на по 360, 00 лв., които КЕВР и К. следва да бъдат осъдени да му заплатят. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение