Решение № 6235 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1386/2021 г.

Решение № 6235 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1386/2021 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ла Филичита Премиум" ЕООД, представено от адв. И. С., срещу решение № 1696/06.11.2020 г. на Административен съд Благоевград по административно дело № 795/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С586-0458705/05.08.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касационната жалба представлява компилация на части от жалбата срещу ЗНПАМ. А иначе се заявява общо недоволство от мотивите на обжалваното решение, от което може да се изведе оплакване на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Според него не са осъществени материалните предпоставки за налагане на ПАМ, а съдът а пропуснал да вземе предвид липсата на мотиви относно срока. Позовава се на чл. 187, ал. 4 ЗДДС за значението за законосъобразността на заповедта на предварително реализирана административнонаказателна отговорност. Черпи аргументи от чл. 22 и чл. 28 ЗАНН. Изразява убеждение, че друго, свързано с него дружество, е било задължено за издаване на фискален бон, и нему е следвало да се приложат мерките на административна принуда. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация началника на отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Благоевград заповед по отношение на "Ла Феличита Премиум" ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – ресторант – пицария "Ла феличита" в гр. Благоевград, [улица] за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон при извършена покупка на пица стойност 10 лева на 30.07.2020 г., за която е платено в брой. При пицата е поръчана в 15. 49 ч. с доставка за вкъщи и е доставена в 16. 10 ч. Плащането е прието от В. М. – разносвач, като е представен служебен, вместо фискален бон. Органите по приходите са установили и положителна касова разлика в размер 104 лева при регистрирани с ЕКАФП продажби на стойност 112. 10 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с негативните последици за фиска, тежестта на нарушението; видът, големината и местоположението на търговския обект; защитата на обществения интерес и предотвратяване на възможността за извършване на нови нарушения; нуждата от промяна в организацията на работа на търговеца. За да отхвърли оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ, включително неизпълнението от жалбоподателя на задължението му за издаване на касова бележка. Според него жалбоподателя е нарушил реда за документиране на извършена продажба на стоки с издаване на фискален бон. Налагането на мярката съответствало на целта на закона за предотвратяване на избягването на данъчно облагане. Определянето на срок на мярката около средния предвиден в закона размер било съразмерно предвид установената касова разлика. Съдът е отговорил на доводите за съотношението между административната и административно-наказателната отговорност. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Вярна е констатацията на първостепенният съд за неизпълнението на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка за извършена от него продажба на стоки. Доказателствено средство за правно релевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът за проверка от 30.07.2020 г., а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 3 от Наредбата/. Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон се установява от същия протокол. Положителната касова разлика сочи на неизпълнение и на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Не ползва касатора твърдението му, че въз основа на сключен договор с "Ла Феличита" ЕООД това дружество е извършвало разнасянето на приготвените от "Ла Филичита Премиум" ЕООД пици. При действието на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 в хипотезата на разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. В основната хипотеза по първото предложение на § 1, т. 1 от Наредба № Н-18 разносна търговия е продажбата на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. Ирелевантно за квалифицирането на вида търговска дейност е дали разносвачът е в правна връзка с продавача или с трето лице. Касаторът интерпретира превратно разпоредбата на чл. 110, ал. 4 ДОПК и затова заявява очакване за нарочна заповед на изпълнителния директор на НАП във връзка с проверката, при която е установено приписваното му нарушение по документиране на извършена касова продажба на стоки. Заповед на ръководителя на приходната администрация или на овластено от него длъжностни лице по повод на възложена проверка би била дължима за преодоляване на правилата на местната компетентност на органите по приходите по чл. 8 ДОПК. Обратно на убеждението на касатора осъществяването на административнонаказателна отговорност не е условие за налагане на ПАМ по чл. 187 и чл. 187 ЗДДС. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС подчертава самостоятелния характер на административната отговорност. В чл. 187, ал. 4 ЗДДС се съдържа уредба на правопрекратяващ за изпълнението на ПАМ юридически факт – този на пълното погасяване на задължението за имуществена санкция или за глоба. Мерките по 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС са насочени към предотвратяване на други нарушения, поради което съответстват на целите по чл. 22 ЗАНН. Неотносимо към налагането на ПАМ е позоваването на чл. 28 ЗАНН. Институтът на маловажния случай е от значение за осъществяването на административнонаказателна, а не на административна отговорност. Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Съществуват относими към определяне на срока на ПАМ мотиви в заповедта за налагането им, които съдът е обсъдил правилно. Описан е начинът на организиране на отчетността на търговеца, който да води до отклонение от данъчно облагане - предвид установената разлика между фактическата и регистрираната касова наличност, която надвишава многократно стойността на конкретното еднократно неизпълнение на задължението за документиране на касова продажба на стоки/услуги с фискален бон. Тежестта на нарушението е дефинирана. Тя е определяема при съотнасяне на стойността на неотчетената покупка към реализирания оборот от деня и съотнасяне към положителната касова разлика. В случая съотнесена към отчетения дневен оборот стойността на неотчетената касова продажба на стоки е около 8. 92 %, което е определящо за решението да се наложат ПАМ за срок около средния размер. По-кратък срок би бил несъвместим с наличието на значителна положителна касова разлика. Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение. При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение