Решение № 1403 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6016/2007 г.

Решение № 1403 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6016/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по § 2 ал. 3 ПЗР ГПК във връзка с чл. 218а ал. 1 б. "а" ГПК (отм.). Д. Г. С. и Т. Г. С. са обжалвали въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 16.07.2007 г. по гр. д. № 291/2007 г. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания по чл. 218б ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Ответникът Е. А. Х. не е подал писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК отм./ По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Кюстендилският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Д. № 97 от 2.02.2007 г. по гр. д. № 150/2006 г., с което е отхвърлен иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор от 26.08.2005 г. за продажба на 1/8 идеална част от паянтова жилищна сграда, построена в урегулиран поземлен имот IV-2368 и 80/216 ид. ч., както и на паянтова жилищна сграда в УПИ * и 40/216 ид. ч. от мястото, а производството по делото е прекратено по иска за прогласяване нищожността на уговорките в т. 6 и 7 на предварителния договор поради недопустимост на иска . Решението е валидно и допустимо. Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. С. и Т. Г. С. против Е. А. Х., с която са съединени обективно съединени искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 19 ал. 3 ЗЗД в съотношение на преюдициалност като обуславящ е иска за прогласяване нищожността на уговорките в т. 6 и 7 от предварителния договор, а обусловен е иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, защото само ако прекратителните клаузи са нищожни, договорът би имал правно действие и би възникнало по тестативното право на продавача да иска обявяването му за окончателен. При тази връзка между исковете въззивният съд в нарушение на процесуалните правила е разгледал първо обусловения иск. Изводите му обаче за отсъствие на релевираните основания за нищожност са правилни, защото свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД дава право на страните да уговарят прекратителни условия на договора, освен когато се касае за отношения, уредени с императивни правни норми. В случая такива правила не са нарушени, не е направен и предварителен отказ от права с оглед поетото задължение да не се сезират контролните технически органи във връзка с незаконното строителство, защото съсобствениците имат право да защитят правомощията си освен по административен ред и с негаторен иск по чл. 109 ЗС. Ето защо не са налице основания, липсват и конкретни доводи в тази насока в жалбата, за отмяна на решението по установителния иск, от което следва, че не може да се отмени и решението по обусловения конститутивен иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД поради липса на валиден договор, който да бъде обявен за окончателен. С оглед на изложеното макар и по различни съображения, крайният резултат от решението на въззивния съд е правилно и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение