Решение № 3586 от 25.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9065/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие), подадена чрез процесуален представител юрк. Захариева, срещу Решение 4822/14.07.2023 г., постановено по адм. дело 9052/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на В. Сичанов, поддържана от наследниците му Ц. Сичанова, Д. Илчева и З. Сичанова, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/5790#4/21.07.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗемеделие. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора кредитирането на заключението на вещото лице по приетата СТЕ, противостои на извода на съда досежно промяната на чл. 37в, ал.2 от ЗСПЗЗ. Излага аргументи, че е налице влязъл в сила административен акт за прекратяване на ангажимент, въз основа на който е издаден и процесния АУПДВ. Моли за отмяна на оспорваното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответниците Ц. Сичанова, Д. Илчева и З. Сичанова, са оспорили чрез адвокат Стойкова основателността на касационната жалба с доводи, изложени в подробен писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Претендират присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е бил АУПДВ 01-6500/5790#4/21.07.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗемеделие, с който на В. Сичанов е определена сумата от 13 726.74 лв., като подлежаща на възстановяване на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. в", във връзка с чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., представляваща 20 % от общата изплатена сума по мярка 214 Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г., с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) за кампании 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 година. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: Със заявление за подпомагане с УИН 23/180613/65284 В. Сичанов е заявил участие за подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР за период 2007 - 2013 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС -1/2). С Уведомително писмо изх. 01-6500/11499 от 01.10.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 62, ал. 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания" от ПРСР за период 2007 - 2013 г. и в резултат от извършени административни проверки по подаденото заявление за подпомагане Сичанов е одобрен за участие с поемането на 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности. В писмото са посочени изискванията за направлението, които следва да бъдат спазвани от кандидата през периода на ангажимента. В приложение към същото в табличен вид са индивидуализирани имотите, които са предмет на финансиране, с ЕККАТЕ, номер на земеделски парцел, АЕП парцел, култура, код на култура, заявена и одобрена площ. Установява се, че парцелите са 5 броя, които представляват затревени площи - мери и пасища, в землището на [населено място]. С Уведомително писмо изх. 01-6500/5790 от 06.08.2018 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е прекратен 5-годишният агроекологичен ангажимент на В. Сичанов по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007 - 2013 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС -1/2) на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Като основание е посочено, че са извършени административни проверки, които включват автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели и тези, които са заявени през текущата кампания в ИСАК, при които е констатирано, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените е 53.00 % съгласно приложение към писмото в табличен вид. Административният орган се е позовал на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., съгласно които агроекологичните дейности се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в 5-годишен период от поемане на агроекологичното задължение, като одобрената площ за извършване на агроекологични дейности може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Поради нарушаване на горните условия е прекратен ангажиментът на Сичанов. Въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. 01-6500/5790 от 06.08.2018 г. и на основание чл. 18, ал. 4, б. в, във връзка с чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. е открито производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане с писмо изх. 01-6500/5790 от 14.11.2018 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Посочена е общата платена сума по ангажимента на Сичанов в размер на 68 633.71 лв. и подлежащата на възстановяване част в размер на 20 на сто - 13 726.74 лв., с указание, че може да бъде платена доброволно в 7-дневен срок, както и посочване на възможността за обжалване на направените констатации в 7-дневен срок. Жалбоподателят е направил възражения срещу откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане с писмо вх. 01-6500/5790 от 08.10.2020 година. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ). След извършена преценка за законосъобразност на акта съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е отменил административния акт като издаден в нарушение на материалния закон. Прието е, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е анализирал изменението на разпоредбата на чл. 37в, ал. 2, изр. шесто от ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 61 от 2016 г., в сила от 05.08.2016 г., с което е предвидено ограничение при сключването на споразумения за ползване на земеделски земи, съгласно което в него не могат да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници, както и имоти с начин на трайно ползване пасища, мери, ливади и трайни насаждения. Според решаващия състав в резултат на законовите изменения жалбоподателят не е могъл да изпълни задължението си в продължение на 5 години да извършва агроекологичните дейности върху едни и същи площи за едни и същи блокове от земеделското стопанство, като наред с това и одобрената площ да бъде намалена с не повече от 10 %, така че всяка година 90 % от площта да се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент. Стигнал е до извод, че настъпилото законово изменение попада в приложното поле на понятието непреодолима сила и след прекратяване на ангажимента на лицето не следва да му бъде налагана санкция под формата на задължение за възстановяване на получено подпомагане. Касационната инстанция преценява първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. В процесния случай, основният спорен въпрос по делото е свързан с наличието или липсата на предпоставките на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/06.04.2009 г., а именно в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Кои случаи попадат под знака на "форсмажорни или изключителни обстоятелства" сочи § 1, т. 4 от ДР на Наредба 11/2009 г., а именно: а) смърт на подпомаганото лице; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на подпомаганото лице; в) отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството; д) разрушаване на оборите в стопанството в резултат на инцидент; е) епизоотична болест, засягаща всички или част от животните стопанството. В конкретния случай лицето сочи, че част от площите са били пасища, мери и ливади и те не са могли да бъдат включени в споразумението за ползване на земеделски земи предвид законодателната промяна на чл. 37в от ЗСПЗЗ. Съгласно приетото в Решение на СЕС от 16 февруари 2023 г., постановено по дело С-343/21, невъзможността на бенефициера да продължи да спазва дадено агроекологично задължение заради липса на сключени споразумения за ползване на съответни земи с други собственици или ползватели по принцип може да представлява непреодолима сила, но само при условие, че тази невъзможност се дължи на извънредни и непредвидими външни за бенефициера обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа. При това положение следва да се докаже, (предвид т. 59 от решението на СЕС), че липсата на сключено споразумение за ползване на съответните земи представлява непреодолима сила т.е. това се дължи на извънредни и непредвидими външни за бенефициера обстоятелства. Доказателствената тежест пада върху съответния бенефициер, като в конкретния случай доказателства в тази връзка не са представени. Споразуменията по чл. 37в от ЗСПЗЗ се сключват за период от една година. Сичанов не е могъл да има легитимни правни очаквания, че наемодателят на земите, участващи в сключения договор, с които той е бил одобрен за подпомагане, ще продължи да има воля независимо по каква причина, да сключва споразумения по чл. 37в от ЗСПЗЗ за всяка година до приключване на неговия ангажимент, така че той да продължи да ползва земите, с които е поел ангажимент за изпълнение на мярката, за целия петгодишен период. Горното не е обстоятелство, което не би могло да бъде предвидено към момента на поемане на ангажимента, тъй като лицето е било наясно, че сключеното споразумение е с посочен срок на действие по-ограничен от този на действие на поетия ангажимент. Сичанов е имал възможността да предвиди обстоятелството, че след изтичане срока на споразумението, последното може и да не бъде подновено. Предвид и на това изтъкнатите обстоятелства не могат да се разгледат като непреодолима сила предвид вложения смисъл по т. 58 от Решение на СЕС по дело С-343/21 (В този смисъл Решение 4418/26.04.2023 г., постановено по адм. дело 1032/2022 г. по описа на ВАС, Осмо отделение). Съответно, като е отменил процесния АУПДВ, съдът е постановил неправилен и необоснован съдебен акт, който трябва да бъде отменен, а вместо него следва да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,