Решение № 12579 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7081/2020 г.

Решение № 12579 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7081/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния дикектор на ДФ"Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 54 от 13.04.2020 г., постановено от Административен съд - Ямбол по адм. дело № 427/2019 г., с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2017 г. с изх. № 02-260 - 2600/5724 от 24.10.2019 г. по подадено заявление от ЕТ" А. Атанасов - А. А. " С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – А. Атанасов в качеството си на ЕТ" А. Атанасов - А. А. " не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което оспорването е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо изх. № 02-260 - 2600/5724 от 24.10.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, обективиращо отказ за изплащане на финансова помощ по мярка 214 "Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2017 г. по направление "Биологично растениевъдство" по подадено заявление от ЕТ" А. Атанасов - А. А. ". Оспореният отказ е постановен на основание т. V "Намаления при неспазване на базови за дейностите по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г. от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., със заповед № РД 09 -235 от 12.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите и неспазено изискване на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. установено чрез извършване на административна проверка. Съдът е счел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но при неспазване на изискванията за форма по чл. 59 от АПК в частта му на отказа за подпомагане на площите, за които се сочат неспазени базови изисквания. Приел е, че са неясни фактическите основания, досежно санкционираната площ за неспазени базови изискваниа, посочени в таблиците към уведомителното писмо. В частта на уведомителното писмо относно отказа за подпомагане на площите, посочени с неспазени изисквания за управление, съдът е счел фактическите констатации за взаимно противоречиви. Този свой извод, съдът е направил анализирайки доклада от извършени административни проверки въз основа на предоставената информация на ДФЗ - РА от външни институции и чрез проверка ня място от Технически инспекторат към РА, като в контролния лист са посочени конкретните неспазени изисквания. На следващо място, съдът е приел, че административният орган е допуснал и съществено процесуално нарушение при преценката си в тази част, довело до неправилно приложение на материалния закон за наложени намаления, съгласно т. VI "Намаления при неспазване на изискванията по управление на направленията от мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 -2013 г. от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., утвърдена със заповед № РД 09 -235 от 12.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, поради липсата на което и да е от двете предвидени основания в таблица 1, л. 8 от Методиката. По тези съображения, съдът е отменил оспореното пред него уведомително писмо. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на административният съд, че обжалваният административен акт не отговоря на изискването за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото не съдържа фактически основания за неговото издаване. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Тези данни касаят установени неспазени базови изисквания. Поясненията към тези колони по съществото си и според утвърдената съдебна практика, представляват мотивите за постановяване на отказа. Обосновано решаващият съд приема, че проверката за спазване на формата на оспорения административен акт в този случай изисква преценка на относимост на посоченото в текстовата част основание за намаляване към описаните в колоните цифрови данни. В случая, административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло, с данните в колона 7 – неспазени базови и други изисквания, като в разясненията към съответната колона е посочено, че неспазването на базовите изисквания е установено чрез извършването на административни проверки и/или проверки на място от Технически инспекторат към РА, назначани със заповед № 335278; 345130, както и че в контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени изисквания. В поясненията към таблицата, за колона 7 е посочено, че се налага санкция за неспазени базови изисквания, съгласно т. V "Намаления при неспазване на базови за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007 - 2013 г. от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена на основание чл. 16 от наредба № 11/2009 г., със заповед №РД 09 - 235 от 12.03.2018 г. на МЗХГ. В колона 9 от таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо е посочена санкционираната площ за неспазени базови изисквания, като в поясненията е посочено, че за неспазването им се налагат намаления, съгласно т. V "Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007 - 2013 г. от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена на основание чл. 16 от наредба № 11/2009 г., със заповед №РД 09 - 235 от 12.03.2018 г. на МЗХГ. От друга страна в колона 10 на същата таблица е посочена площта на парцела, допустима за подпомагане след налагане на редукции за неспазени изисквания по управление, установени чрез администратини проверки, проверки въз основа на представена информация на ДФЗ - РА от външни институции, съгласно чл. 68 от наредба № 11/2009 г., за които са наложени намаления съгласно т. VI "Намаления при неспазване на изискванията по управление на направленията от мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 -2013 г. от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., със заповед № РД 09 -235 от 12.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Според настоящата съдебна инстанция обжалваният административен акт - Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/5724 от 24.10.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е незаконосъобразен административен акт. В него са изложени противоречиви фактическите основания за издаването му по отношение на постановения отказ за финансиране на определени парцели. От една страна, административният орган приема, че е налице неспазване на базови изисквания, съгласно т. V "Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007 - 2013 г. от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена на основание чл. 16 от наредба № 11/2009 г., със заповед № РД 09 - 235 от 12.03.2018 г. на МЗХГ., без да посочи конкретно кои базови изисквония не са спазени, а от друга страна приема, че е налице нарушения на изискванията по управление на направленията и прилага т. VI "Намаления при неспазване на изискванията по управление на направленията от мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 -2013 г. от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., със заповед № РД 09 -235 от 12.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, без отново да посочи конкретно кое изискване по управлението не е спазено. Недопустимо е едва в хода на съдебното производство, съдът да формира предположения какви са били действителните съображения на административния орган за издаване на обжалвания акт и въз основа на какви конкретни факти те са основни. Липсата на ясно и точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. Относими конкретни мотиви за постановения отказ за финансово подпомагане за пръв път са изложени от процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФ"земеделие" в съдебно заседание на 17.02.2020 г. при разглеждане на делото по същество от първоинстанционният съд. Изложените в съдебно заседание съображения и мотиви, не биха могли да изпълнят ролята на мотиви на оспорения административен акт, съобразно възприетото с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК становище, че мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени допълнително, след издаването му, в съпроводително писмо, с което жалбата на страната се изпраща на съда. Това е така, тъй като е налице пълно несъответствие между фактическите и правни основания, посочени в оспореното УП и в изявлението на административния орган, чрез процесуалния му представител в съдебно заседание. Независимо, че обжалваното уводомително писмо в мотивите си препраща към резултатите от извършените административни проверки и проверки на място от Технически инспекторат към РА и контролния лист от извършена проверка на място, с които са установени конкретните неспазени базови изисквания, правилно първонистанционният съд анализирайки съдържащите се в тях данни е стигнал до извода, че констатацията за неспазени базови изисквания, респективно изисквания по управление не е доказана. Това е така, тъй като представените доклад от извършена проверка на място от РТИ - Хасково и констативен протокол на БАБХ - МЗХ и доклад към него, съдържат противоречиви констатации. В доклада от извършената проверка на място от РТИ - Хасково е отбелязано, че не са спазени всички законодателни изисквания, относно биологичния метод на производство, както и конкретно неспазване на изискването да не се използва посевен и посадъчен материал за биологично производство, включени в приложение № 5, част А от Наредба № 8 от 27.02.2015 г. за фитосанитарния контрол, без да притежава растителен паспорт или етикет/и, издаден/и от националната организация по растителна защита на държава член на ЕС. От друга страна в съвместен доклад към констативен протокол № 4099 от 13.11.2017 г., съставен от главен инспектор в ОБДХ - Хасково и старши експерт в РТИ - Хасково, такова нарушение не е установено, като изрично и отбелязано, че са спазени всички законодателни изисквания, относно биологичния метод на производство. Предвид изложеното изводите на съда, че констатациите в УП за неспазени изисквания за управление не са доказани и не са налице основания за налагане на намаления са правилни и кореспондират на доказателствата по делото. Оплакването в касационната жалба, че съдът е анализирал избирателно обективираните в писмените документи изводи на проверяващите лица е неоснователно. Съдът е разгледал и обсъдил подробно представените документи от извършените проверки и и стигнал до верни правни изводи. Отделно от изложеното цитираното в доклада на РТИ - Хасково като неспазено изискване да не се използва посевен и посадъчен материал за биологично производство, включени в приложение № 5, част А от Наредба № 8 от 27.02.2015 г. за фитосанитарния контрол, без да притежава растителен паспорт или етикет/и, издаден/и от националната организация по растителна защита на държава член на ЕС не е посочено конкретно. В посоченото приложение № 5, част А от наредбата, т. I озаглавена "Растения и растителни продукти и други обекти, които са потенциални носители на вредители от значение за целия Съюз и които трябва да бъдат придружени от растителен паспорт", изчерпателно в т. 1, 2 и 3 са изброени растенията, растителните продукти и други, които трябва да бъдат придружени от растителен паспорт. посочени са видовете семена, плодове и дървен материал с тяхното наименование. В обжалваното уведомително писмо, както и в доклада от извършената проверка, на който органа се позовова, не са посочени конкретно видовете семена или растения, за да бъде извършена преценка, дали същите попадат в приложение № 5, част А от наредба № 8/27-02-2015 г. за фитосанитарния контрол. Предвид изложеното обжалваното уведомително писмо се явява материално незаконосъобразно и поради недоказаност на посоченото нарушение. Следва да се отбележи също, че Методиката, на която се е позовал административния орган, има характер на подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. Предвид чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми е придадено обратно действие на Методиката, като е прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година - 2017 г. Няма данни нормативния акт да е обнародван в ДВ, каквото е императивното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. С оглед на изложените мотиви, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Независимо от изхода на спора разноски на ответника не се присъждат, поради липсата на искане за това и доказателства за извършването им. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение