Решение № 13743 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2010 г.

Решение № 13743 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Софийка Кръстева Куртева от гр. Варна, подадена чрез адвокат-пълномощника й, срещу решение № 182 от 1.02.2010 г., постановено по адм. д. № 120 по описа за 2009 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта на областния управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата", в обжалваната му част за имоти с пл. № 417 и 4237. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е възприел, че с обжалваната част от заповедта не са допуснати нарушения, защото изградените в имот пл. № 417 ел. захранване и водопроводна чешма не са съоръжения според § 1в ДР на ППЗСПЗЗ, които остават в имот пл. № 4237. Твърди се освен това, че съдът неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице, от което безспорно се установявало че имот № 9562 по плана на новообразуваните имоти е горски път. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което жалбата се уважи, като се присъдят и направените по делото разноски. От ответната страна-областният управител на Варна е постъпило писмено становище, с характер на писмена защита, в което се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и законосъобразно. Моли се, то да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни по касационната жалба Здравка Тодорова Георгиева и Георги Тодоров Георгиев, чрез адвокат-пълномощника си са подали писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК. В него изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Изложили са възражения, които противопоставят на твърденията на касаторката. По съображенията изложени в него молят, решението на съда да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил всички релевантни по спора факти, които е съпоставил с нормите на чл. 28, ал. 4, 5 и 7 ППЗСПЗЗ, като е извел обоснован извод за законосъобразност на заповедта, в обжалваната й част Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е и неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба, подадена от Софийка Кръстева Куртева срещу заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание в местността "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата", в землището на Виница, община Варна. С жалбата се е оспорила законосъобразността на заповедта в частта й за имоти с пл. № 417 и 4237 по ПНИ. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил активната легитимация на жалбоподателката и надлежните заинтересованите страни. Съдът е установил освен това материалната, териториалната и инстанционната компетентност на органа, издал оспорваната заповед, включително и спазването на процедурата по изработването и одобряването на ПНИ, визирана в чл. 28б ППЗСПЗЗ. За доказване на твърденията на жалбоподателката е била поискана съдебно-техническа експертиза, което искане съдът е уважил. От заключението на вещото лице съдът е приел за установено, че имот с пл. № 417 е бил с площ от 866 кв. м, който е част от бивш имот № 6826 по кадастралния план от 1956 г., върху който с решение на общинската служба по земеделие на наследниците на Георги Тодоров Ганев е реституирано правото на собственост. В решението е записано, че имотът представлява ПИ № 3667. Прието е за установено освен това, че в имот № 3667 е попадала част от 267 кв. м от имот № 417, а върху имот № 4237 по ПНИ е попадала част от имот № 417с площ от 230 кв. м. Електрозахранването на имот № 417 е по въздушен електропровод, като кабелът минава през имот № 4237, а в последния остава и чешма, която захранва с вода имот № 417. В последния има построена триетажна сграда, в която няма захранване с вода. Според заключението и устните му обяснения е възможно да се осигури захранване свода от западната страна на имот № 417, с прокарването на нов водопровод. Вещото лице е описало и овощните насаждения, които са останали в имот № 4237. Според заключението за имот № 417 има осигурен достъп до път, по който може да се достигне до имота с лека кола. Този път представлява имот № 9562, който според вещото лице е горски път. Според заключението при отреждането на двата имота не са допуснати нарушения на чл. 28 ППЗСПЗЗ. От представените доказателства съдът е приел за безспорно установено, че пътят не е включен в горския фонд и е общинска собственост. Така установените факти, съдът е съпоставил с нормите на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като е установил, че ПНИ съответства на ал. 4 за имоти № 417 и 4237, съответен е и на ал. 5, отреденият имот за жалбоподателката № 417 е в размерите на § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и на ал. 6 от чл. 28 ППЗСПЗЗ. Имот № 4237 е образуван от съседни разлики в съответствие с чл. 28, ал. 7. Оставащата чешма в имот № 4237 според съда не следва да е пречка за възстановяване на собствеността на наследниците на бившия собственик на имота, като е възприето, че е възможно захранването с вода на имота да се извърши от друго место, след изграждането на водопровод. Претенциите за подобренията не са предмет на това производство, според възприетото от съда. Като краен извод, съдът е приел, че заповедта на областния управител в обжалваната й част е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението, че решението на съда е необосновано. Напротив. Съдът изключително подробно е описал фактическата обстановка, която е възприел, от приетите писмени доказателства, обсъдени ведно със заключението на вещото лице. Неоснователно е и твърдението, че съдът не бил възприел като съоръжения по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ електропровода и изградената чешма, която единствено захранва имот № 417 с вода. Напротив, съдът ги е възприел като съоръжения, но е приел, че електропровода, който е въздушен, и чешмата, която остава в имот № 4237 не следва да са пречка за възстановяване на собствеността на наследниците на Георги Тодоров Ганев. Неоснователно е и твърдението, че пътят, представляващ имот № 9562 неправилно е възприет от съда, че не е включен в горския фонд. Твърдението е невярно и се опровергава от писмените доказателства. От една страна е представена скица на имот № 9562, който е част от ПНИ, а в регистъра на собствениците, неразделна част от ПНИ общината е вписана като негов собственик, а от друга страна е представено удостоверение № 2811 от 1.12.2009 г. от ДГС-Варна, според което имот № 9562, представляващ път в ПНИ за селищното образувание не попада в границите на държавния горски фонд. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, поради което решението като обосновано и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане за присъждане на разноски, с оглед изхода на спора, ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение