Решение № 3143 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10559/2019 г.

Решение № 3143 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10559/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Николова, подадена против решение № 175 от 04.07.2019 г., постановено по адм. дело № 218/2019 г. по описа на Административен съд - К., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 497/17.12.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът КЗД не е изразила становище по спора. Ответницата В. Коева, чрез пълномощник адв. Саздов оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, като в тази насока касационният състав споделя мотивите на първата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, без да ги преповтаря, както и изложените аргументи от участващия по делото прокурор. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Видно от събраните по делото доказателства не е налице твърдяната от касаторката форма на дискриминация, осъществена спрямо нея от ответницата Коева по посочения защитен признак "лично положение" по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Обоснован е изводът на съда за отсъствие на защитен признак, въз основа на който да се преценяват твърденията на жалбоподателката за неравно третиране и тормоз при упражняване на служебните й функции и задачи в качеството й на съдия в Районен съд - Б.. Заеманата от нея длъжност не може да бъде съдържание на признака "лично положение". Доводите на касаторката в тази насока - за дискриминирането й при разместване на съдиите по кабинети и възлагането от ръководителите на съответните отделения в съда поставянето на индекси на върнатите от инстанционен контрол съдебни актове, не могат сами по себе си да обосноват извод за дискриминационни практики спрямо личността й, основани на защитен признак. Съдът правилно е приел, че за да е налице признакът "лично положение" е необходимо да се установи присъщо качество на личността и причинно-следствена връзка с обстоятелствата, при които жалбоподателката е поставена, за да се обоснове неравно третиране и упражнен спрямо нея тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. при изпълнение на служебните й задължения. В настоящия казус, както вярно е установил съдът, доказателства в тази насока в производството пред КЗД не са били събрани. По отношение на първото оплакване съдът правилно е приел, че в правомощията на председателя на съда по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е осъществяването на общото организационно и административно ръководство на съда, в това число организиране работата на съдиите. В обхвата на тази работа се включва тяхното разпределение по кабинетите, съобразно възможностите на съдебната сграда. Нито личността на касаторката, нито старшинството или друг защитен признак са причина за разместване на кабинетите и издадените от председателя на съда заповеди, както вярно е установил съдът. Доказателства в тази насока в производството пред Комисията и в съдебното производство не са били събрани. Представени са доказателства, че не е нарушено правото на равно третиране на касаторката спрямо останалите й колеги по признак в обхвата по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. По второто оплакване съдът е направил обоснован извод, че не са представени конкретни факти, въз основа на които може да се направи предположение за наличие на дискриминация по защитен признак "лично положение". Липсват заявени каквито и да било отличителни белези на личността й, във връзка с оплакването, които да формират признака по начин, отличаващ я от останалите колеги. Липсват сходни случаи за сравнение, свързани с дейността на председателя на съда. Също така поставянето на индекси е резултат от работата на лице, различно от председателя на съда, т. е. твърдените дискриминационни действия не принадлежат на дискриминиращия субект. Касае се за дейност по индексиране на дела, по методика на ВСС по начин, различен от времето на председателството на съда при съдия Николова, която дейност касае целия съд, а не персонално касаторката. Правилно е прието, че липсва неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. Липсват доказателства и за наличие на "тормоз" по чл. 5 от ЗЗДискр., тъй като отсъства поведение на дееца, дефинирано в § 1, т. 1 от ЗЗДискр. - нежелано поведение, въз основа на защитен признак с посочената от закона специална цел или резултат. В заключение съдът правилно е приел за законосъобразен извода на КЗД за отсъствие на дискриминация в някоя от проявните форми на приложимия закон. Предвид гореизложеното не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на пълномощника на ответницата по касация Коева за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за които следва да се осъди Николова. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,