Решение № 3728 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11462/2020 г.

ВАСII отделение23.03.2021 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1226 от 3.08.2020 г., постановено по адм. дело № 1330/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград. ОСЪЖДА Х. С., с. адрес: [населено място], [адрес] да заплати на община Петрич направените разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3728 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11462/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. С. от [населено място], чрез адв. Г. като процесуален представител, срещу решение № 1226 от 3.08.2020 г., постановено по адм. дело № 1330/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № I – С - 173/4.12.2019 г. на кмета на община Петрич, с която на основание чл. 195, ал. 5 във вр. с чл. 196, ал. 3 ЗУТ му е наредено да премахне неподходящ по местоположение строеж "телена ограда" с дължина 17, 70 м., попадащ в УПИ IX-228, кв. 25 по регулационния план на [населено място], изграден по цялата дължина на границата с УПИ XI-233. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се незаконосъобразност на извода на съда, че оградата е неподходяща по местонахождение, тъй като с извършеното в хода на административното производство трасиране се премества границата между двата имота в посока на собствения му и се намалява неговата площ. Излага съображения за нищожност и незаконосъобразност на издадено разрешение за строеж за обект: "плътна ограда" в УПИ IX-228. Касаторът прави искане за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта на кмета на община Петрич и относно разпоредената за премахване телена ограда. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - кметът на община Петрич, чрез пълномощника си юрк. З., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението в обжалваната част. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в отхвърлителната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли оспорването на касационния жалбоподател срещу заповедта на кмета на община Петрич в частта, в която е разпоредено премахването на "телена ограда", изградена по цялата дължина на югозападната граница с УПИ XI-233, кв. 25 по плана на [населено място], съдът приема, че е издадена от компетентен орган, при спазване на особената процедура, разписана в чл. 196 ЗУТ и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че спорната ограда е неподходяща по местоположение, респ. възпрепятства реализирането на строеж - плътна ограда в УПИ IX-228 по издадено разрешение за строеж № 128/28.09.2018 г., тъй като от доказателствата по делото и заключението на вещото лице е установено, че е изградена не по регулационната и имотна граница между двата имота и попада изцяло в съседния УПИ, в нарушение на чл. 48, ал. 3 ЗУТ. Поради това приема оспорването срещу заповедта в тази част за неоснователно и го отхвърля. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 195, ал. 5 (в относимата редакция ДВ, бр. 101/2015 г.) ЗУТ, на което основание е издаден оспореният в първоинстанционното производство индивидуален админстративен акт, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кмета на община Петрич съгласно правомощията му по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Правилно е заключението, че е спазена предвидената в чл. 196 ЗУТ процедура - от назначената от кмета на общината комисия са събрани всички необходими данни за вида и състоянието на строежа "телена ограда", като са изслушани и заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в съставения от нея протокол, на административния орган е предложено да бъде премахната поради неподходящото й местонахождение и разположение. Ограждането на имотите се прави по имотна или по регулационна граница. Жалбоподателят е собственик на УПИ ХІ, кв. 25 по плана на [населено място]. Спорната ограда не е изградена нито по съществуващата регулационна граница със съседния УПИ IX, нито по имотната граница между тях. Съгласно действащия регулационен план за населеното място от 1997 г. двете граници - регулационна и имотна между УПИ ХІ и УПИ IX съвпадат. Тези обстоятелства се установяват от приетото по делото допълнение от 8.07.2020 г. на съдебно-техническата експертиза, както и от разпита на вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 16.07.2020 г. При тези данни обоснован е изводът на административния орган и на съда, че спорната ограда попада в съседния УПИ ІХ-228, кв. 25 по плана на [населено място], което изграждане е неподходящо по местонахождение и разположение съгласно нормата на чл. 48, ал. 3 ЗУТ. Отделно от това същата препятства изпълнението в УПИ ІХ-228 на плътна ограда съгласно строително разрешение от 28.09.2018 г. в частта по югозападната регулационна граница с имота, собственост на жалбоподателя. Следователно, налице са предвидените в чл. 195, ал. 5 ЗУТ материалноправни предпоставки за издаване на заповедта за премахване в частта на процесната "телена ограда", както правилно приема съдът. Строежът е изграден не в указаното от чл. 48 ЗУТ местоположение (по регулационната граница с равни части в двата имота или изцяло в имота на възложителя), поради което се явява неподходящ по местонахождение. Наведените в касационната жалба доводи против издаденото в полза на собственика на УПИ ІХ-228 разрешение за строеж на плътна ограда не следва да се обсъждат в настоящото производство. По депозираното от касатора оспорване срещу него е постановено определение по адм. дело № 1225/2019 г. на Административен съд - Благоевград, влязло в сила на 20.07.2020 г., с което жалбата му е оставена без разглеждане и производството е прекратено поради липса на правен интерес, тъй като не попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Законосъобразно това обстоятелство е съобразено от първоинстанционния съд на основание чл. 142, ал. 2 АПК. Възражението, че границата между имотите е неправилно определена не по материализираната на място телена ограда, е обсъдено в обжалваното решение и е счетено за неоснователно. Доводите относно местоположението на границата между УПИ, собственост на жалбоподателя и съседния УПИ, за който е издадено строителното разрешение, сочат на спор за материално право. Този спор не подлежи на разрешаване в съдебноадминистративното производство, а по исков ред от гражданския съд. Твърдения за наличие на висящ съдебен процес относно границата между двата УПИ не се навеждат, липсват и доказателства в тази насока. Представените пред касационната инстанция извлечение от публикация в ДВ, бр. 8/2021 г. и скица на имот № 500. 233 в подкрепа на твърдението за провеждана административна процедура по приемане на кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на [населено място] също не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за премахване на процесната телена ограда. В случая не е издадена заповед за одобряване на кадастралната карта на основание чл. 49 ЗКИР, с която границата между двата имота да е с друго местоположение, а именно по процесната ограда, както се твърди от касатора. Предвид изложеното не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски касационният жалбоподател следва да заплати на община Петрич сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

Цитирани разпоредби

1